Мислите препускат някъде из  преживяното, думите напират да се докоснат до клавиатурата, надеждата чака, затаила дъх дали ще бъде забелязана, скрита зад сивотата на ежедневието. А времето си лети, без да го усетим.

                          Не, усещаме го по наивността на старите спомени, по красивите усмивки, запечатани на снимките ни, които не отваряме толкова често. Защото ни напомнят за отминалите дни, които са белязани със свежестта на отминалата младост. Но отново продължаваме, защото знаем, че днешният ден след време ще ни се струва все още млад, все още богат и смислен, защото такава ни е природата.

                           Да се самозалъгваме, да се успокояваме, да се надяваме, и в крайна сметка да се изправяме отново за битки.

                           А най-трудната е тази със себе си.

                           Затова нека да се приготвим за нея, защото тя никога не свършва с победител.

                           Свършва тогава, когато вече нищо не ще е от значение.

                           И колкото по-късно, толкова по-добре, защото шансовете ни да надделеем се увеличават с изминалото време.

                           Да го изпратим, днешния ден, и да му благодарим, че си отива.

 

 

 

 

 

Благодаря Ти, Господи, за вчера,
за днес, за утре и за Вечността!

Благодаря и на теб, Любо, за напомнянето!

А аз на теб, Славе, за преди, за сега, и за бъдеще !

казал, Любо! Да благодарим днес, с надежда за утре!!! Лека вечер ;-)))

казано!
Б.

Колко умни мисли, Lubara! Най-трудната битка е наистина с нас самите!
Поздрави и от мен, Lubara!

Ммда, на мен вече ми е навик вечер да лягам с подобно благодаря и сутрин също с него да се събуждам. Иска ми се да не е заради ЕГН-то. :))
С тези мигове на благодарности осмисляме и изживяваме пълноценно всеки ден и всеки миг!
Благодаря, Лю!

всеки ден се мъчим да надскочим себе си.
Някои успяват, на някои не им се удава...
За последните остава горчилката на живота и чувството на неудовлетвореност и непълнота от неизживяното...

Нека сме от първите!
Хубав уикенд!

Добро утро, tili !

Добър ден!

Обикновени мисли, понякога без да искаме излезли наяве!

ЕГН-то си ни е младо, още не сме стигнали средата!

Не искам да се надскачам, а само да се достигна! Достатъчно ще ми е!

А сега се усмихни на новия ден:)

И на теб се усмихвам!

Хубав ден!

То мойто е като "на гол тумбак-чифте пищови", ама нейсе!

Благодаря ти за мъдростта, Любо!

невероятен ...благодаря

Мъдро ли, по-скоро наивно оптимистично.

И аз ти благодаря!

Здрасти, Любар!
Много харесвам това ти звучене, много е истинско...
Почти като в "Бързотечно" :)
Така като пишеш , бялата ти брада си е на мястото :), инак хич , ама хич не и подхождат младежките вълнения, които всъщност бликат от теб!!!
Хайде...чакам покана, аз пак ще дойда!

Добър ден, Ренка!
Ще дойдеш, ама дали ще дойдат и други?
14 истории, 12 разказа, 4 пътеписа и 14 есета - " Шантави истории", заглавие.
Какво ще кажеш?

За идване, ще дойдат, Любар, умееш да привличаш хората!
Заглавието ти отива :)
Само дето не знаех за есетата, аз май не съм ти казвала , но това ми е любимият жанр - есето!
И кога ги написа !!!
Само дето ...абе това отцепване от "нормите" на представяне на нова книга де не подразни "артистите", а?
Има много хора, талантливи, които се влияят от това дали "артистите" са издразнени или не!
Което е тъжно , де, поне на мен ми е тъжно!
Ама какво толкова - знам и една яка тайфа, дето с удоволствие ще дойде, без съображения!
Така че - казвай датата и изцикли нещата ...онези дребните, които уж не са толкоз важни , а пък се появяват като габарче на стол с мека тапицерия :)
Разбра ме.
И , Любар - идеята за откритата сцена ми влезе в сърцето, това всъщност имам впредвид в обърканият си коментар!
Ух, спи ми се, приятелю...
Хайде, казвай датата и толкоз!
Поздрави

- Шантави първоаприлски -

Вече три месеца съм без работа. Като си помисля, не е много. Защото тридесет и две години съм имал. Като сложа и две години в казармата, стават още повече. Но какво ме грее това, пенсиониран вълк има ли? Не, не се имам за такъв кръвожадник, за да се сравнявам с него. То и вълкът дали е кръвожаден, или няма друг избор. Лошото е, че не мога нищо да правя. Не мога да бъда инженер, отдавна беше. След демокрацията станах търговец, иначе щях да умра от глад. Така се случи. Не мога да бъда бояджия, какъвто бях през лятото, когато учех в гимназията. Не върви някак да го искам. Не мога да бъда и таксиметров шофьор, не ми подхожда на отстъпчивия характер. Ще съм вечно в загуба.
Тогава какво искам. Искам да бъда хижар. На някоя ведомствена хижа, каквито имаше преди години. Те бяха много спретнати и чисти. А да бъда такъв в сегашните хижи, не! Много обичам да ходя по Балкана, но там бита за повече от няколко дни не ми допада. А и не е подходящо за сам човек. Не съм такъв единак, да мога да се заточа някъде на 1500 метра над морето.
А, друго мога да правя, да пиша глупости, но не толкова големи. Защото ако можех да ги пиша такива, щяха да ме вземат там, където с наивността си се натиснах преди месец. Много сериозен им се сторих, та аз не съм такъв.
А защо съм без работа. Защото не исках да бачкам по 11 часа на ден за три стотачки. И то при такива, с които започвах бизнеса преди петнадесет години. Те станаха хора, аз станах безработен. Като не мога да лъжа на поразия, така ми се пада.
Сега на какво се надявам. На това, като вървя по улицата да намеря златна жилка, да я патентовам и да потекат пари. Голеееми пари.
------------------------------------------ ==== ------------------------

дойде, Любо! Имаш ли ищах за писане, приятелю...;)

Да, дойде ! Утре, по-точно.
Приятелю, имам цвете в окото!