Няма безплатен обяд, това в днешно време си е самата истина.

                         Тези дни отново си мисля, напротив, има! Ако си клошар, спиш в кашони и събираш фасове по улицата и ги омотаваш в късове от стари вестници, ако си щастлив да те къпе само пролетния дъжд, ако дрехите ти не се влияят от модата и климата, а зъболекарят ти отдавна ти е бил дузпата, защото нямаш зъби, ако сънят ти е споделен зимата от уличните кучета, които те топлят, без да ти начисляват ДДС към сметките за парно и топла вода, за които отдавна си забравил, че съществуват, ако градския транспорт ти е отеснял, защото всички ще напуснат, когато се качиш, макар за да се повозиш само до следващата  спирка, то сигурен съм:
                          Не само обядът, но и закуската и вечерята ще са ти безплатни!                               

                      

   В квартала се подвизават двама, млад мъж и възрастна жена, навярно му е майка. Мъкнат по дузина торби в ръцете си, облеклото им е едно и също, зиме и лете. Не говорят, понякога сядат покрай кофите и гризат по нещо.

  Съвсем безплатно.

                      Но по-добре ще бъде, ако не допускаш да те сполети това щастие, за което малко хора ще ти завидят. Не за безплатното ти ястие, а за безпътното и безметежно съществуване, което обаче много скоро ще те накара да забравиш, че си човек!
                            Защото ще се превърнеш на подвижен кашон, който гледа само да е на сухо, по-малко студено и не толкова светло и ярко, за да може да заспи след всичкото щастие, което неочаквано го е сполетяло! Защото, сигурен съм, че пази Боже, никой не е застрахован от толкова много щастие, по-добре е да сме малко нещастни и да си плащаме за това!

цената на безплатния обяд е много висока!!!
Поздрави!

само платежното средство е друго...
живот
преживяване
оживяване...

Мнението ви съвпада, то и мойто е същото, разбира се.
Все пак преди години такива хора нямаше. То много неща нямаше преди години.
Някои ще кажат, сега много други неща пък има.

имам колежка, която след семейна драма стана клошар/не заради материална нужда/, къпе се редовно, но и също толкова редовно рови из кофите за смет
един познат пък, ровеше и живееше почти по сходен начин/лежал в лагер Белен, после "довършен" от свои близки, които проявяваха към него "завидна" грижа/; казваше, че търси да храни котките и кучетата, които приютяваше в стаичката, където живееше със съпругата си
изобщо ...тъжна родна картинка.
да не дава Бог никому.

Сега виждам, че един от любимите ми разкази - за клошарите, съм пропуснал да го публикувам.
Пускам го... да не дава Бог никому!