Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2010 18:02 - Автостопът на 70- те - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2566 Коментари: 8 Гласове:
9

Последна промяна: 17.04.2011 07:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                  Този текст съм го писал преди три години.
                                   А случилото се беше преди четиридесет, леле, мале ...


                                                                               На випуск 70-та на Осма гимназия

                  Първият си стоп направих със Георги Ванев. Беше началото на лято 69, току що привършили даскала. В “Правото” до Попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой, така ми каза. Бях спонтанен както винаги, и след час се изправихме на Цариградското шосе. Георги беше опитен в стопа. Ръката му показваше уверено посоката, пръстите сочеха, че можем да пътуваме двама, може и по един. Обикновено я свиваше в лакътя, щом колитe профучаваха покрай нас. Благословията му съм я забравил, доста цветуща беше.

           Георги Ванев беше интересно момче. Каза ми, докато висяхме на шосето свои стихотворения, бяха твърде добри. Той ходеше с Антоанета Олева  от техния клас. Осма гимназия имаше безброй паралелки, май  до“Л”. Олева беше много балансирано момиче, живееше около площад ” Йорданка Николова”. Там тръгваше малкото трамвайче за Семинарията. Веднъж се връщахме заедно от училище за вкъщи. Изпратих я до тях, после до хотел “Хемус “не ми беше далеч. “Миджур “ беше улица-бижу тогава. Ти ходиш с едно нежно момиче с кафяви очи от “И “ клас, ме попита тя. Как е разбрала в голямата тарапана от ученици, изненада ме с наблюдателността си.

          Есента бяхме заформили една компания. Момичетата бяха от нейния клас. Тя, Анна-Жени, моят приятел Хари си падаше по нея, стърчеше една глава над него, наистина голяма двойка. Също и двете хубавици на гимназията, Красимира Цветкова и малката Краси. Цветкова яко движеше с Ашо Тодоров, сина на Станко, вторият след вожда. Посрещането на  Новата 70-та година осма гимназия се беше изсипала на улица “ Оборище”- на гости у Вовата Живков, баща му беше осигурил яки мезета и пиене. Към един и половина двете Красимири кацнаха у Хари да доизкарат празника, ние не се подведохме с тълпата. Всички  са пияни и драйфат навсякъде, през  смях ни казаха те. 

       В тази компания от момчетата бяхме аз, Хари и Стефан-чадото. И неговият баща беше из върховете. Сутрин се изреждахме да правим дневен терен по къщите на бутилка вино, преди училище. Това явно ни е стимулирало, всички бяхме “ върха” като ученици. Само дето попушвахме, веднаж бързах за час след пушкома. Срещна ме директорката Вачкова-учителка по литература и жена на главния прокурор на България. Беше много разбрана и готина. „Любо, мини на други цигари, ужасно смърдиш.” Че как иначе- “Мелника” ухаеше отвратително.    

        Да си дойдем на думата. С Ванев пристигнахме в Пловдив и веднага на лятната тераса на Тримонциум, пихме водка с половин люта чушка в чашата. Беше много изискано, за разлика от спането в една кухничка при негови познати.

        Така дадох началото на мойте стопове.

 

          След месец с Хари заминахме за Велико Търново. По-безмислено пътуване не съм правил. Тръгнахме с палатка, аз я бях осигурил. За сигурност. Някъде по средата на пътя разглеждахме поляните наоколо, щяхме да нощуваме навън. Извадихме късмет, силен вятър ни одуха на каросерията на една Газка. Така по тъмно бяхме в Търново. Парите ни обаче бяха намалели. Витиня бяхме превалили с кола Варшава, баща и малкия му син. Стовари ни на един разклон и поиска за бензин. Спомням си, че му дадохме 4 лева, много за онова време, бензина си го беше избил отвсякъде. След като хапнахме в една кръчма на центъра, се запътихме към гарата. Дремахме цяла нощ във влака, пристигнахме в София сутринта и аз отидох да си взема заплатата. Бях работил двадесет дни като бояджия. Толкова време беше нужно на бригадира да се престраши и напъти за вкъщи, явно стопа ми се отдаваше повече от четката с боята. Взех хубави пари, бяхме във ваканция. Същият ден ме срещна Нелата от нашия клас. Тя беше голяма симпатяга, с най- късата пола от гимназията, и имаше защо. Така хубаво ми завидя, че ми се дощя да я черпя паста около кафе “Бразилия”, на Витошка. Там живееше тя, но не се престраших.

 

              Най –голямата емоция в стопа беше на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека, преди всичко от нашия “ И “ клас, се вдигнахме за  Търново. Пътувахме срещу първи май с влака, на гарата валя сняг на най- големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, псуваше на всяка втора дума, “ Копеле, ще си изкараме много гот”. Думата копеле не слизаше от устата му.

              В Търново кацнахме сутринта в хотел Янтра, голям зор беше да ни настанят. Нямахме резервация. Втората вечер спахме в един апартамент, сега офисът на фирмата, в която работя, е на тридесет метра от него. Не го помня къде беше точно, освен че беше на партера.

               От цялото прекарване вечерите бяха най- свежото нещо от уикенда. Първо “Света гора,” елитен ресторант за онова време. Сега е развалина. На хълма се качихме с Арсения, останалите се натовариха на такси. Изпуснаха много, хълмът е чудесен и днес. Ние пък изтървахме местата

около масата, снимката показва цялата група. Емо Манев, Красимир  Марков, после Косьо, беше си довел маце от някъде. Веско Харизанов на първа линия, Кинчето и Гришата, Бижара със Гого артиста, разбира се. Тогава той се снимаше във филма “ Сбогом приятели” и беше много важен.  На предна линия Нелата, с къса пола както винаги. Ние с Арса сме седнали зад едната страна, не ни пукаше обаче. На снимката го няма само Валентин Василев, той имаше род в Търново и беше закъснял.                

         Другата вечер в бара на хотел “ Етър “ профукахме всичките пари. Щяха да ни прибират двама татковци -на Краси и Гришата, с две коли до София.

                Беше неделя. Групата се сбогуваше, трябваше в понеделник да бъдем на даскал. Нещата за мен обаче се развиха другояче. Нямаше място в колата за един от нас, която дойде да ни вземе. Аз се жертвах, дадоха ми около лев, колкото струваше автобусния билет до селото, където чакаше другата кола. После щеше да е лесно.

                Рейсът беше препълен, шофьорът не ме качи и аз останах в Търново с един лев, вече гладът ме гонеше яко. Мислих не повече от пет минути. Посоката бе Габрово, от там спасителния с роднините Казанлък. Вървял съм доста, около двадесет километра, вече ми стана ясно, че са ме изоставили. Знаеха, че нямам пари, но групата е по-силна от един, все ще се оправи някак. Така са си мислели.

                 Около четири  часа след като тръгнах, извадих късмет, стопът потръгна. В Габрово на автогарата бях около шест часа, свечеряваше се. Рейсът тръгваше в седем за Казанлък, но на сутринта. Бях съкрушен. Опитах се безуспешно да си продам скапания часовник. После пак на шосето. Този път чаках не повече от пет минути. Едно семейство със шкодичка ме взе. Бяха прали черги на “ Етъра”. Идваше ми да ги разцелувам.

                 В Казанлък си взех билет за Черганово- стотинки беше. После останалото за сандвич  и лимонада, бях вече по-добре. След час вечерях при баба ми най-сладката манджа. Това е маслини с пресен лук. Чудесна е.

                  Та оттогава мойто прибиране от Търново до София нещо трудно става, така двадесет и пет години съм болярин. Май, че вече съм по-малко софиянец, отколкото търновец.

 

              Десетина дни преди казармата, началото на септември същата година, заминах за морето. На автостоп и сам. Бях вече с немалък опит, а и сам е по- лесно. Хари ме извика на “Дружба “, чудесно ще е, оптимист както винаги. Имах тридесет лева в джоба, на Ботевградското ме качи след доста чакане камион за Пловдив. Какво пък, вместо при Хари ще отида в Созопол, Митко  Влаев и тайфата от Лозенец бяха там. Бебо, Владо Томалевски и сестра му, цялата улица “ Елин Пелин “ се беще изселила на късно море. Тогава септември не бе толкова популярен, това му харесвахме на сезона. Спокойствието.

                   Още в началото на пътуването обаче този тип, дето въртеше геврека, ме накара да съм нащрек. Спря на някаква малко площадче и накупи шоколод “ Крава “ и банички за  цяла рота. Този не е със всичкия си, веднага му разбрах намеренията. При все, че и сега не са ми ясни как стоят нещата, а и не искам да ми се изяснят. Като не проби с покупките, предложи да си наберем сини сливи от някаква градина до пътя. Аз му креснах, не ща ти сливите и той малко се вразуми. Беше чак до Бургас, излъгах го, че съм решил да остана в Пловдив. Така се отървах от мазната му физиономия. Малко ме беше шубе, но с това приключи. После замръкнах в Карнобат. Трябваше да спя в хотел. На сутринта стопирах една линейка до Бургас, още групата реанимираше в палатки на Харманите, когато ги събудих.

             Созопол е готино място, но Хари е по- готин и на другата сутрин поех за Варна. Сега с нищо не си спомням това пътуване, значи е било перфектно. Хари беше с майка си на почивна станция, аз се установих в лозята на Виница в една вила, не бе проблем разстоянието до плажа за мен. Цялата почивка изкарахме в бар”Каменното цвете “. Музиката на Криданс беше на висота, ромът струваше стотинки. Компанията бързо набъбна. Не липсваха и гаджета. Около Хари си е винаги така. 

          След седмица трябваше да се прибирам. Бях си оставил няколко лева за влака до София. Нямаш проблеми със стопа, ми каза Хари. Първо превърнахме влаковия билет в ром. После той взе още десетина лева от майка си за мен, които също профукахме.

            На сутринта тръгнах пак само със стотинки в джоба. Стопът ме изкара до Плевен. Това ми беше достатъчно. Целият път взех наведнъж, хласкайки главата си в таблото на вартбурга, с който се влачех цял ден. Толкова ми се спеше след дългата нощ, в която се редуваха рома с ритмите на рока. Моят приятел от осма гимназия, математика Зари бе от Плевен. След като си отпочинах, ми купи билет за влака и така на 15 септември влязах в Спортната школа.

          Сигурен съм, че ако там имаше дисциплина “ Стоп “, нямаше да има по- добър от мен .

           15.02.2007                                                    Любомир Николов






Тагове:   автостоп,


Гласувай:
9



1. eien - Oтворих постинга...а от уредбата ми звучи
13.02.2010 06:42
"Кридънс"...ехххххххххх...Поздрави, Любара, с една Сюзи - "Сюзи кю" да му се невиди кирилицата тук/

credence clear water revival youtube
цитирай
2. lubara - Далечни и сърдечни поздрави, eien !
13.02.2010 08:34
Преди две години синът ми ми донесе от Ню Йорк един диск на Крийдънс . Бях цяла седмица много щастлив !
цитирай
3. mamas - Години...
13.02.2010 09:18
Луди-млади години...

Поздрави, Любо!
И да не забравяме утрешния ден:

Да си простим!
И да започнем отначало,
пречистени,
с олекнали сърца!

И нека грее
пак в душите бялото,
а върху него
да рисува любовта!
цитирай
4. lubara - Благодаря ти от сърце, mamas !
13.02.2010 09:33
И ти прощавай, Славе!
цитирай
5. gkowachew - lubara,
13.02.2010 13:25
поздравления!Чудесно!
цитирай
6. lubara - Поздрави, gkowachew !
13.02.2010 14:30
Когато преди три години изпратих този текст по имейла на участниците в този разказ, много от тях казаха: Как си спомняш всичко това? В Щатите, в Белгия, в Австрия бяха се намърдали някои от тях.
А преди три дни получих писмо. Един съученик ми говореше на Вие.
- И аз ли съм бил там- питаше ме той. Навярно сме учили заедно, може би в съседни класове сме били.
Че такова нещо как да го забравя, онова шляпане между Търново и Габрово, с един лев в джоба.
цитирай
7. ckarlet - Lubara, малко са хората с такъв и...
13.02.2010 18:41
Lubara, малко са хората с такъв интересен живот! А приключенията ти със стопа бяха много забавни!
Имаш още много да ни разказваш! Сигурна съм в това!
Поздрави и от мен, Lubara!
цитирай
8. lubara - Поздрави, ckarlet !
13.02.2010 18:55
Ако се престраша, готов съм наред с първата книга и с втора - " Шантави истории". Там половината от текстовете са едно към едно. И стопът е там, и спортната рота, и за Харалампито, чак в пет части- най-щурият ми приятел. А, и за Цигулков, твоят любим герой, четири разказа.
Не ми е интересен животът, но явно случките в него са ме впечатлили, затова ги помня.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575097
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031