Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2010 13:36 - Ренета- Част втора -продължение
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2982 Коментари: 12 Гласове:
10

Последна промяна: 23.01.2010 14:49


                     Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпраща и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни им бяха стигнали, за да обиколят всички ресторанти в селото. Менюто навсякъде беше едно, пържола, кебабчета, мешана скара. За гарнитура лютеница, объркана с недотам ситно нарязан лук. И топла бира, ако я имаше. Сервитьорите не си даваха много зор, сезонът след няколко дни щеше да бъде забравен. Вечер единствената асфалтирана улица, по която се разхождаха курортистите, излъчваше тъгата по изминалото лято. Платнените стрелбища всеки ден намаляваха, машините със захарен памук и казаните с варена царевица нямаха вече този оборот, който щеше да храни собствениците им през цялата зима. Затова бяха останали само няколко, в центъра на малкия площад, до паметника на антифашиста.      

              - Ето така ще разцепим живота, със замах и отведнъж! И ще изтръгнем от средата му най-сладкото - Зари дълбаеше средата на своята половина от динята. Червеният й захарен сок беше полепнал по устните и брадата му. Очите блестяха през очилата, белите зъби лъщяха под широката усмивка, залезът идваше с онова спокойствие на последните летни дни. Слънцето беше като една голяма, узряла и сочна диня, която бавно се търкаля към хребета на близките възвишения, които се бяха наметнали с огромното жълто и прокъсано наметало на ранната есен.

              - Защо мълчиш- се обърна той към Любослав.- Не може да се живее, без да имаме мисия в този живот, на всичко съм съгласен, за да я изпълня. Готов съм да подложа и динена кора на тези, които ще ми се изправят пред пътя. Целта ще оправдае средствата, след петнадесет години трябва да сме известни. И богати, разбира се.

                 - А ако не стане така, тогава какво?

                 - Невъзможно е, до сега всичко в живота ми е било планувано, после извоювано с много усилия и решимост. Трябва да вярваме в силите си, друг начин няма.

                   Любослав отпи от мастиката, направо от бутилката. Запали цигара и се загледа в шарките на дърветата отсреща, които падаха като малки парашути надолу, подхванати от вечерния вятър и където птиците пееха последните си безгрижни песни. Защото им предстоеше дълго пътуване.

                   На другата сутрин морето беше гладко, тихо и сякаш като за тях смирено. За да почувстват още веднъж неговите топли ласки, и когато мускулите им набъбнаха от дългото плуване, на брега ги посрещна слънцето, което само след час щеше да се скрие зад облаците, оправдавайки се, че времето му за тази година е вече отминало.

                   А двамата щяха да се върнат отново в големия град, където от телата им така бързо щеше да избледнее топлия загар на безгрижието. Започваше учебната година в университета, трета за Светозар. И първа за Любослав, с едно есенно десетдневно морско закъснение.    

              

 




Гласувай:
10



1. ckarlet - Lubara, много е приятно човек да ...
22.01.2010 19:10
Lubara, много е приятно човек да седене и да си отпочине прочитайки нещо твое, разказано от душа. А и тази диня така си я описал сочно, че усетих червения захарен сок. Но още повече ми допадна сравнението на живота с динята! Всички трябва да направим така, да разпорим живота, със замах и отведнъж! И да изтръгнем от средата му най-сладкото!
Поздрави от мен, Lubara!
цитирай
2. lubara - Поздрави, ckarlet !
22.01.2010 20:09
Когато сме млади не се и съмняваме, че точно така ще стане. Това е силата на младостта, във вярата. Но може да се каже и по друг начин. Докато вярваме, ще бъдем млади!
цитирай
3. gkowachew - Поздравления!
23.01.2010 14:24
И хубав ден!
цитирай
4. mamas - "Докато вярваме, ще бъдем млади!"
23.01.2010 15:34
Вярваме и сме млади, нали?
цитирай
5. lubara - Поздрави, mamas !
23.01.2010 16:13
Оооо, Славе! Как да не сме! И само в собствените си очи да е така, пак е почти достатъчно !
цитирай
6. lubara - gkowachew,
23.01.2010 16:14
И хубава вечер, поздрави също!
цитирай
7. tit - Все сме богати!:))
26.01.2010 11:09
Богатството не е само пари!
Човек помъдрява, като го осъзнае!:)
Подрав!:)
цитирай
8. lubara - Поздрави, tit !
26.01.2010 11:57
Младостта не е порок, обаче! Както казваше прототипа на Ренета, сега имаме опънати лица и шлифери от мачкан лак. След време ще сме с лица като мачкан лак. И кой ще ти гледа шлифера какъв е.
цитирай
9. kasnaprolet9999 - Отдавна не съм те посещавала, но
27.01.2010 09:48
напоследък поизоставих блога по разни причини. Приятно ми е да влизам тук, особено след дълго отсъствие и да видя, че си написал толкова хубави разкази. Поздрави!!!
цитирай
10. lubara - Поздрави, prolet !
27.01.2010 11:51
Здравей отново. Това е един опит за новела, или роман, няма значение как ще го наречем. Ама дали ще се получи, не знам.
цитирай
11. tili - Любо, ти
02.02.2010 03:11
защо не пишеш още?
цитирай
12. lubara - Поздрави, tili !
03.02.2010 13:57
tili, ще пиша, ама студът замрази и музата ми. До скоро !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575437
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031