Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2010 18:07 - Братовчед ми, дядо, баба и аз - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 3772 Коментари: 19 Гласове:
12

Последна промяна: 20.01.2010 20:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

              Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Голям късмет явно е имал,  да се върне здрав и читав и от трите касапници вкъщи. Тогава е бил ерген, после се оженил и през четири години се родили трите му дъщери. Изучил ги всичките, за онова време това е било много рядко срещано геройство. Едната, по-голямата ми леля, дори беше завършила висше образование. 

                А баба ми имаше кръгло бяло лице, викаха и хубавата буля Цвята. Тя беше неграмотна, но много искаше от нас, внуците и внучките й, да сме добри в училището. И много обичаше да й четем, я вестник, я някоя книжка. Присядаше вечер пред къщи на трикрако столче, вземаше хурката или плетката в ръце и ни слушаше.

               А бяхме шестима малчугани, две момичета и четири момчета. Бая трудно й е било, и то не да ни изхрани, лятото на село винаги имаше нещо за ядене. Биволицата и овцете даваха мляко, градината раждаше плодове и зеленчуци, в зимника имаше мас, ошав и петмез, а хляба си го печеше тя. Палеше фурната, месеше големи бели хлябове, после ги мяташе в пещта, и после дъхави и парещи ги завиваше с едни платнени кърпи, пищимали, които пак сама си тъчеше. Имаше стан, на който майстореше големи парцалени цветни черги. Имаше и шевна машина, някакъв "Сингер" ли беше, не помня точно. Но гласът й по цял ден ни преследваше из двора или навън, на голямата поляна. Бяхме като всички деца големи калпазани.

                  Но нашият братовчед нямаше равен по инат и пакости. Беше по-малък от мен с две години. Но разбойник и половина! И никак не му спореше учението. Единствен от всички останали.

       -  Моят акъл е колкото на едно пиле- правеше се на съвсем недомаслен той. Ама ние си знаехме, че не е никак загубен. Можеше да те излъже, без да му мигне окото, но когато ти дадеше дума за нещо, правеше го каквото и да му струва това. И много бой го биеха леля ми и свяко ми. Направо ми беше жал за него. А пък той изобщо не се трогваше от това, след като те си заминеха за града от неделното си гостуване при нас, отново започваше с белите.

                 В къщата на горния етаж имаше една източна стая, тя беше най-подредената и най-хладната през летните жеги. Миришеше на изсушена липа и билки. Там ние не влизахме, беше отредена за неговите родители-за леля ми и свяко ми, който обикаляше поляните за пъдпъдъци и зайци. Никой не го закачаше за друга, кърска работа. Още тогава дядо ми и баба ми бяха решили кой да наследи тяхната къща, която беше в центъра на мойто така хубаво и обичано село.

                 Веднъж бях на парцела, при царевицата, само с дядо ми. Бях малък, не ходех на училище още. Надвиснаха едни синьочерни облаци, изви се силен вятър, щеше да има буря. И тогава дядо ми ме изпрати да се прибирам вкъщи. То мястото си беше в края на селото. Тръгнах аз, но започнаха едни гръмотевици, едни светкавици… Спрях насред прашната, поглъщаща големите дъждовни капки улица, и се разревах. Бях се изгубил. Бързо ме отпратиха  някакви добри хора за вкъщи, все пак фърфалак, че и не селско чедо, то си ми личеше отвсякъде. После баба ми и дядо ми с усмивка ме бяха прегърнали, вече не ми се виждаше той да е толкова мълчалив и намусен.

                 И сега какво, кой ти гледа какъв си бил, шестици ли си имал като ученик и
дали си правил големи бели или не. Май, че животът често няма нищо общо с това,
което ни говореха тогава, да бъдем прилежни, ученолюбиви и трудолюбиви.

                 Ако ви трябва пример, това е братовчед ми. Излезе човек от него, две големи деца има, стана и дядо. И все ни повтаря, като се видим всички братовчеди заедно, което много рядко става.

-    Моят акъл си е колкото на едно пиле.

                Ама аз още тогава не му се връзвах, сега пък съвсем не му хващам вяра на приказките.

    

20.01.2010                                           Любомир Николов




Гласувай:
12
0



1. bijueli - :) От Вашият разказ се замислих, че ...
20.01.2010 18:27
:) От Вашият разказ се замислих, че днешните деца нямат и никога няма да имат какво да разкажат.
цитирай
2. lubara - Поздрави, bijueli !
20.01.2010 18:46
Не бих искал да е така. Но техните разкази ще бъдат съвсем различни. Позволявам си да ти предложа първия си постинг тук- " Топлината на детството".
цитирай
3. tili - Любо, Любо, блага душо,
20.01.2010 19:00
колко хубаво разказваш, Люболаж ;-))) Усетих дъха на лятна буря и детски сълзи !!!
цитирай
4. lubara - Поздрави, tili !
20.01.2010 19:05
tili- Лили, то има много за разказване. Не е нищо, което е различно. Но си е скъпо, неповторимо и незабравимо.
цитирай
5. elineli - Красиво е,
20.01.2010 19:36
защото е от сърцето ,Лю!И обичта и носталгията по спомена-пулсират:)
цитирай
6. tili - Ами давай, не спирай!
20.01.2010 19:48
Какво ще ми се тресеш от сценична треска и съмнения?! То си извира - водата не можеш да я спреш!!!
цитирай
7. gkowachew - Любо,
20.01.2010 19:50
Поздравления!Приятна вечер!
цитирай
8. ckarlet - Lubara, имал си страхотно детство! ...
20.01.2010 20:51
Lubara, имал си страхотно детство! Много ми харесва някой да ми разказва за такова задружно семейство! Може би защото и аз имам много и незабравими спомени с моите баба и дядо. А и те правеха така, че да се чувствам много щастлива! А при вас е било още по-весело, защото си имал и много братовчеди. Но ти си бил най-будното дете от всички. И в книгата ти го долових, че твоите братовчеди могат да се доверят само на теб да опишеш тези спомени! И те наистина са прави.
А сега ще цитирам малко от твоята книжка.
"Колко е трудно. Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам."
Ти наистина разказваш със сърцето, Lubara!
Поздрави и от мен!
цитирай
9. lubara - Поздрави и за теб, gkowachew !
20.01.2010 20:59
Поздрави и за теб, gkowachew !
цитирай
10. lubara - Поздрави, elineli !
20.01.2010 21:01
Най-хубавият коментар, нали си поетеса !
цитирай
11. lubara - Поздрави, tili !
20.01.2010 21:02
Може и още нещо да напиша, то си е в мен, онова време !
цитирай
12. lubara - Поздрави, ckarlet !
20.01.2010 21:08
Не, аз бях най-емоционалният сякаш. Като малък, като много малък, съм стоял на пейката пред къщата на баба ни, и съм се разплакал.
- Защо плачеш- ме попитала тя. Било привечер, братовчедките и брат ми са били около мен.
- За майка- съм й отговорил.
Станал съм за смях.
Ама на тях им било лесно. По-големи са от мен. Такива ти ми работи.
цитирай
13. tit - Невинноста и безгрижието на детството!:))
20.01.2010 22:44
Всеки човек си има свой път, но началото все е слънчево!:)
Поздрав!:)
цитирай
14. bapha - има един прекрасен аромат на детство
21.01.2010 08:14
който ти винаги успяваш да разсъниш в мен...
поздрави
цитирай
15. benra - замириса ми
21.01.2010 11:01
на прясно опечен хляб .
Обичам разказите ти!
цитирай
16. lubara - Поздрави, tit !
21.01.2010 13:24
Сигурно е така. Ако си имал(а) късмет.
цитирай
17. lubara - Поздрави, benra, bapha !
21.01.2010 13:26
Ароматите на детството, да, точно така си е !
Щом ги усещате, значи сте ги изживели!
цитирай
18. zvezdichka - Как майсторски си
10.02.2010 23:17
си обрисувал и дядо си и баба си, че и дъхавите питките, които е мятала, и стана, на който е тъчала :). След време децата няма да са виждали и 1/3 от нещата, които ти си преживял. Битието на българите малко по малко се изгубва от хоризонта, сигурно и биволици няма на селото ти вече... Ех... Слава Богу, че имаш добро перо и талант да разкажеш за поколенията. А и като дядо след време ще ти се наложи да обясниш сигурно какво е пищимял например :). Между другото да си призная и аз не я знаех тази думичка /хи-хи.../ :).
цитирай
19. lubara - Поздрави, zvezdichka !
11.02.2010 12:43
Хе, че тя е много знакова, тази думичка.
Добро си беше онова време, градът си беше град, селото си беше село, природата си беше природа.
Хайде, стига съм въздишал, радвам се, че ти хареса написаното!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723064
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930