Ти искаш нещо малко, и така ненужно сякаш,
завинаги да си отиде.

То няма как да израсте, и точно туй го прави
толкова ранимо.

Но не за мен. И как без него ще живея.
Е, свиква се, нали !

А в някой ден лъжовен, отново връща се,
и споменът от него тъй боли !

Когато радостта е с теб несподелена,
каква е тя, какъв във нея ще съм аз.

Един чаровник жалък, който вика своя час.
Във който Пловдив бе в краката ни.

А аз бях склонен да летя.
И твоята усмивка тъй красива !

С желанието за полет над Пловдив...
...като спомен.:)

Не, това е опит пак да се лети !

е възможно, стига да не спираш да опитваш

Искаме да е така, защото да си горе в небесата, е така вълнуващо !