Вървяха по Раковска, разноцветните реклами ослепяваха с разнообразието си, младите хора бързаха, някои с цветя в ръка, други стояха на групи и се веселяха, старите софиянки, издокарани с поизхабените си дрехи не се предаваха, току що почерпили се с торта „Тирамису” и пили малък гръцки коняк, Унгарският ресторант беше преминал в ръцете на ” Хепиверигата”, пролетта беше на средата на пътя си, капките дъжд бяха измили тротоарите и асфалта, светлините от сградите лежаха в малките локви около бордюрите, а Рая и Любодраг не бързаха да се разделят. Походката му беше все още спортна, късата брада побеляла, но косата с цвят на презрял кестен, буклите й бяха по-спокойни, една все пак не мируваше над челото, бръчиците около очите щяха с всяка година да стават повече, гласът беше все така топъл, беше си същият.

                            И те бяха същите, но нямаше как да продължат от там, където бяха спрели. Когато бяха на седемнадесет.

                         - Ще те накарам да се влюбиш- обърна се Рая към Любодраг, минаваха покрай младите, стройни, немирни, шумни и красиви в младостта си момчета и момичета, които имаха вече самочувствието на артисти. Макар все още около входа на ВИТИЗ, само за по една цигара време, между етюдите, монолозите, репетициите и пред бъдещите си роли.

                        - Кажи нещо- отново го погледна Рая.

                        - Копче- й отговори той .

                    

                           Двамата се спряха, усмивка се появи на лицата им, една сълза напираше да тръгне, спряла на ъгълчето на очите им. После се прегърнаха силно, ръцете им се сплетоха, кокалчетата на пръстите изпукаха, дланите не искаха да се пуснат, и бавно и без болка се отдалечиха, изминалото време остана помежду им.

                         Обърнаха се отведнъж и всеки отново тръгна в своята посока. Която се пресичаше с тази на другия, по един невидим начин през всичките тези четиридесет години.

как така край? тамън става все по-интересно... :)))
тази история не може да има край, lubara :)))

дойде краят на романа...

Ами написах края, защото ми беше най-лесно. И защото ще го продължа, да, поне първата част- Рая, ще завърша.
За останалите три части- не обещавам.

Просто обърнах книгата наобратно, отдолу нагоре!

Lubara, невероятно истинска и изтръпваща история! И аз бях в очакване да бъде по-дълга!
Ти си щастливец да го знаеш! А човек изпитал подобни чувства съм сигурна, че ще си ги носи в сърцето, докато е жив!
Поздравите ми към теб! Беше едно голямо удоволствие да я прочета тази история!!!

Благодаря ти, ще завърша първата част, за останалото не съм сигурен.
При все, че общото въздействие на четирите истории, преливащи една в друга, може би...времето ще покаже.

първата ти част за рая и сега тази, днес те чета в обратен ред, та без да искам случих, поздрави.

Е, и аз така писах това, от краката за главата.