Пред господин Цигулков изникна ново изпитание. Беше си живял безметежно, откакто продаде любимата кола, която миналата година му създаваше толкова проблеми поради липса на място за паркиране. И тъкмо беше загладил косъма, пак нови емоции. Какво да прави, като неговият прадядо по бащина линия му беше оставил двадесет декара плодородни ниви. Е, те не бяха само негови, нали челядта на този отколешен българин се беше разклонила в различни посоки. Нашият герой си правеше сметка с парите от продажбата на едната да си позволи почивка на море в късната есен. Той така си обичаше морето по презумпция. Не, че толкова често отскачаше до Черноморския бряг. Беше си дал сметка, че не ще се лишава повече от дребните човешки радости. А есента е толкова красив сезон. Може и някоя спътница в живота да срещне, та нали щастието спохожда всички възрасти. Защо пък да не изживее нови трепети, макар и позакъснели.

          Но нещата не се нареждаха по предварително очертания план. При вадене на документите за наследниците на прадядовите имоти изникна изненада. Двама съвсем непознати лица се мъдреха с ЕГН- тата си до имената на неговите първи, че и втори братовчеди. Но все пак с братовчедите се знаеха. Въпреки, че се бяха виждали само един-два пъти толкова отдавна, че Цигулков едва помнеше това.

         Ама тези двамата кои са, се ужаси този благовъзпитан човечец. А като се взря по-внимателно в документа всичко му стана ясно. Наследниците бяха двама дъртаци, но важното беше родството им с втората жена на неговия дядо. Тя бе живяла с горкания му дядо само година, достатъчно да го умори и вкара в гроба. Но нали законът си е закон.

          Господин Цигулков бързо направи преразпределение на новите сили около наследството. Е, една шестнадесета не е като една дванадесета, но човек философски трябва да приема действителността. И нямаше друго да се очаква от него освен още едно посещение в общината. Класифицирана информация, закон за неприковенността на личните данни. Така го сряза служителката зад компютъра с каменно лице, сякаш беше го усвоила това изражение от Бъстър Китон, ако си спомняте кой беше този филмов артист. Ах, бедни ми Цигулков, защо и на кого се надаш в своите мънички и незначителни надеждици. Я се стегни, та хората от разни разузнавателни служби бая си пострадаха при издаване на такава информация. Та не е шега това, накъде отиваш с тези си претенции.

          Има си ред в тази държава.

          А този ред го препращаше до районното полицейско управление. С една просба или прошение. За да се даде тази информация за пръкналите се двама нови наследници трябваше  да се мине и през адвокат. Така му каза с най-учтив тон началникът на онази с каменното лице, към когото господин  Цигулков се осмели да отправи своето питане дали няма друг начин. Че те адвокатите са за това, какво като нашето момче бе грамотно и писането на един такъв документ нямаше да го затрудни.

         Ама има си ред в тази държава. Не може всеки да прави каквото си иска. И ето Цигулков е поставен пред една голяма дилема. Дали да се довери на първия срещнат адвокат. Или пък защо не, да се запише, макар и на години, да изкара още едно висше. В Спортния институт досами неговата служба от миналата година се намести нова специалност. Е, не е много спортна, дори никак, ама си е престижна. Право е това, не е лукова глава.

          Такива терзания го терзаят напоследък господин Цигулков.

          Дейва тази крива нива, дейва. И тази клавиатура, май е сбъркала една буквичка.

   

 

господин Цигулков.
Иначе - ще види кривата нива през крив макарон!
Вярно е, че стана отвратителна бюрокрацията. А най-лошото е, че този факт не спира мошенниците!:(
Поздрав!:)

Тази борба Цигулков я спечели. Ще видим как ще се справи със следващите!

има си ред в тая държава-да, ама не!Да не залага на тая господин Цигулков
Поздрави, Любо!

Ех, досвидя ми този Цигулков! И пак ще си остане сам!
Поздрави, Lubara!

Разсмя ме, Любо. Макар че не е смешно, а е жалко. Да не тръгва човек по държавните инстанции...

Цирк, голям цирк ! Да, ама не !

Точно така си е. Малко смях през сълзи се получава !
Но точно си го казала- жалко !

Цигулков да не губи надежда, така ще му кажа !

така му кажи, да не губи надежда:)
С тези добродетели, които е запазил в душата си, заслужава да бъде щастлив!
Хубава вечер от мен!

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

наистина и смешно и тъжно, но факт, най-лошото е,че дори оная зад компютъра да иска да му помогне на нашия човек просто не може. Ако тя случайно, ама съвсем случайно сбърка нещо или му помогне, следващата ще хване всичко. Няма мърдане в наследяването, ако не се внимава или уреди навреме.

Когато човек тръгне през тези институции, свят му се завива. И речникът му се обогатява с недотам изтънчени думички и изрази!

господин Цигулков,Лю!:)Дошла съм да се застъпя за него.Хайде,сътвори му един хепи енд :)

Не знам дали няма да му отнемем очарованието с хепи енд, на този Цигулков. Но съм съгласен, полага му се!