Каваците са все така прекрасно място. Не искам да говоря за това, че строителството над къмпинг Веселие си е едно безумие.







                Изглед към плажа от терасата на хотелската стая.



         Строителството на хотелски комплекси по посока на Райския залив и Германката е впечатляващо по размери и за съжаление не всичко е така красиво като това.



                                                  Залез на Харманите.


      
      Къщата и дворът на улица "Стара планина ". Преди 32 години там аз и Стела се сгодихме, за изненада на компанията. Емоция си беше.



                    Луната над централния плаж.



                                                Васил Петров в Амфитеатъра.



   И най-важното, моята смокиня е жива. Брах плодовете й, отново са чудесни !

Ах, Созопол...))

Благодаря ти за частичките море, залези, спомени... :)
Усмивка с дъх на смокиня! ;)

До другата година !

Ася, четири дни. Но беше хубаво, плаж, смокини, малко тъга в спомените. А те са много.

си направил чудесни снимки. Това все пак се понася като строителство. Аз бях в квартала на Поморие за една седмица и имах чувството, че съм в двореца на великия Везир или участвам във филм от приказките на Шехеразада. Построили са едно холандско градче по целият морски бряг и не можеш да разбереш къде се намираш-в България или в приказния арабски свят. Красиво, но стои кичозно в наши условия. Като влезна в кондиция ще направя един постинг за там.

хубаво дърво е смокинята - и плодове дава, и дрехи :-)))

благодаря ти!!! Това беше нашият къмпинг,нашият спомен, прекрасно е!

Няма я едновремешната романтика! Отиде си с младостта ни.

За дрехите бях забравил, хубава модна линия си е смокиновият лист!

Около Созопол няма такива безумия. Но всичко е застроено, чудя се откъде ще дойде толкова народ да почива край морето!

из красивият Созопол, че и на гости ти бях, и смокините опитах!
Благодаря :)))

И аз бях в Созопол. Днес се върнах.Почерняла и заредена с духа на Аполония. До следващото лято!

сума народ можеш да облечеш :-)))

Значи сме били там някъде, заедно. Аз бях на концерта на майсторския клас на Минчо Минчев.

Созопол е място само на позитивни емоции!

Че аз само от плодовете на моята смокиня мога да изкарам в Созопол цяло лято! Кофичката- лев и петдесет. По десет кофички на ден да продавам, стига ми за цаца и бира. А ще спя под короната й, колко му е!

Аз казах ли ти, че смокинята е жива! Ще ни надживее.-)))

аз вече знам-от Русия. Петя Славова си е построила два хотела в Поморие, единия прилича на огромна прогимназия и апартаментите му са почти изкупени от руснаци.Хотелската част е много малка, знам го от хора, които работят там. Има и два жилищни блока в близост до хотела, които също са продадени на руснаци. Вторият хотел е до Избата, с която са в общ комплекс и той още се достроява.Казаха ми, че и холандското градче до тях в стил алашехерезада е било пълно през лятото с чужденци.Така че не ги мисли тях, а си поливай редовно смокинята да има за бира и цаца :)))

Ще е жива, докато не застроят мястото. Както това стана в съседство. Сега в къмпинга поради "Натура 2000" е спряно застрояването. Но и това не е добре, защото всичко е запустяло и обрасло.
На кръстопът сме, явно е това.

И около Търново и Елена надойдоха много англичани, сега вече продават. Нещо много не им арадиса.
Така ще е и с имотите по морето. Целият полуостров между Харманите и Каваците е застроен, за около пет-шест години. Някъде има излаз на малки скалисти плажчета, другаде няма. Невероятно е, че тази инвестиция, така мащабна е оправдана. Навярно пране на пари.

Дано я запазят...като своеобразен символ на оцеляването...
Поздрави, Любо!
Благодаря за удоволствието още веднъж да се докосна чрез твоите снимки до морето!

И аз искам това, Славе !
Морето си е море, ще го търсим отново другото лято!

Дойдох на видя снимките и, разбира се, героинята-смокиня. Моренце, концерти... Дааа, чудесна почивка...
(Май е време да се регистрирам и тук, стига съм била анонимна.)
Павлина

Добре дошла си тук!

Приятелю, сърцето ме заболя, като видях снимките и любимите ми места по Черноморието. Уви, плажовете след Созопол загубиха своето очарование. Това лято минах оттам с надеждата да се отвори душата ми и да запее. И какво видях? Всичко застроено, край шосето, бе канализация, разбира се. Морето, край което можех да стоя цял ден още до миналата година, сега беше по-мръсно и от бургаското, от което бягам. Опитах няколко пъти- невъзможно! Плаче ми се.

Твоята болка е и моя. Няма го онова предишно очарование на крайбрежието. Сега морето се обезличи от тези грамадни, безвкусни и претъпкани строителни безумия.