Когато бях в гимназията, баща ми работеше в ДИП”
Витоша” . Беше изпаднал в немилост и изкара там няколко
години. След работата в радио София това си беше чисто
понижение, изглежда по партийна линия. Като го знаех какъв
беше принципен и с непрегъваем гръбнак, това никак не ме
учудваше, защо се е случило. Списваше заводския вестник.
Много го уважаваха всички работници. Че и го обичаха даже.
Той тогава нямаше четиридесет. Приятели му бяха художникът
на завода с прякор Душата и един Джувинов, приличаше на
китаец, или на монголец. И те тримата правеха това вестниче.
Баща ми ги водеше по Витоша, те пък ни канеха цялото
семейство редовно на гости. Добре си живееха, бяха
интелектуалците в предприятието.        Та баща ни един ден ни извика с брат ми при себе си и ни
заведе при един майстор-шивач. Той после ни стана личният
шивач, доста панталони си ушихме при него, но вече у тях.
Поработваше и частно, живееше на улица „ Лазар Станев” ,
до зала Уневерсиада в къща. Беше висок, със зализана,
оредяваща кафява коса. Много обичаше Пламенчо,
така наричаше баща ми.         И така аз имах първия си костюм. Бях доста горд с него,
удобен ми беше, с два шлица отзад, сивозеленикав, от платове
не разбирам, но доста години го носех. С него ходех на театър
и на първите си срещи с момичетата. Ходех с бели ризи или с
една тъмнокафява, много мека с дълги ръкави, която баща ни
донесе от Полша, или от ГДР- то, изгнанието му беше
свършило и го бяха назначили в Централата на
Противопожарната охрана. Пак да пише. Че и после беше
партиен секретар, бая неприятности създаваше на колеги и
началници със своята праволинейност. Не му дойде акъла в
главата до края.          Вторият костюм ми ушиха в едно шивашко ателие на
„ Алабин”, когато завърших гимназия. Платът беше доста
плътен, дори зимен, тъмносин с винененочервени нишки.
Вратовръзката ми я осигури една съученичка, каза ми, че била
купена в Париж. Смота ме нещо, но беше хубава. Обувките,
най-обикновени, ризата бяла, разбира се. В зала „ България”,
където ни беше балът изгорях от жега, така докаран. После
рядко го обличах, докато го подарих на баща ми. А той го
носеше десетина, че и повече години. На мойта сватба,
костюмът вече на седем години, беше се докарал с него. Много
му приличаше, нали мислеше все за синовете си, не си уши
един костюм като хората. Ама раздаваше парите си на снахите
и внучетата на поразия. Ходеше с едни служебни пуловери,
скъсани на лактите, с едни шлифери, захвърлени от мен или от
брат ми. Но винаги беше избръстнат и чист, с много
интелегентен вид, така казваха хората, които го харесваха и
смея да кажа, обичаха. Макар, че често му се чудеха на
идеалите, които бяха станали съвсем демоде, повече и от
костюмите му.            Когато се ожених, си уших костюм в ателие на улица
„ Васил Коларов”, сега „ Солунска”. Там си шиеха дрехи не
кои да е, така че аз бях доволен, че отидох при тамошния
майстор. Платът е много изпечен, така ми каза той. Аз си го
избрах, цветът беше приглушено зелен, много ми хареса, купих
го отведнъж. Както много пъти съм правил нещата, без да се
замислям, от раз. Все пак по онова време, зелен костюм...
Обувките ги избрах кафяви, ризата кремава, на сватбата бях с
черна брада, на двадесет дни. На дипломирането си преди това
не посмях да отида брадясал, и от уважение, все пак. После
никой не бе в състояние да ме накара да се обръсна, всички
около мен казваха, отива ти, но сватба е, все пак. И много
хубави очила си направих, със зелени рамки, фотосоларни. А
бе, не бях грозен. Но малко го носих, когато се роди синът ми
отидох на работа докаран с него, с едно дипломатическо куфарче, пълно
с алкохол. Започнахме да се черпим в осем сутринта, шефовете
ги нямаше, за мой късмет. И така до края на работния ден. Все
пак отделът ни беше седемдесет човека. Цял ден, в началото на
август, с костюма. Толкова бях щастлив, не усещах топлината,
въпреки коняците, мастиката, вермута и какво още, забравил
съм.            И после, след петнадесет години, си уших четвъртия
костюм. Платът ми беше подарен от родителите на жена ми, за
сватбата ни. В началото на демокрацията отидох в битовия
комбинат в Търново, кафяв плат, много хастар, двуредова сако
с един шлиц отзад. Облякох го два или три пъти, последния
път за годишнината на жена ми преди пет години. И преди
месец го метнах на боклуджийските кофи, със закачалка при
това. Почти неизползван, здрав, но много демоде. Лапнаха го
като топъл хляб.                    Сега, след две седмици отивам на сватба, на сина ми.
Да, отивам, защото от мен се иска само присъствие. Аз също
мисля, че това е достатъчно. Когато съм могъл, съм помагал. А
сега и да искам, не мога да нося на сина ми костюмите, които
все още са здрави. Защото той е доста над моя ръст. И трябва
да има няколко нови, от септември ще е задължително за
новата му работа. На сватбата му няма да бъда с костюм. А със
сако, вълнено фино, какви са тези платове, не знам. Със
спортен панталон и тишърка /я да го кажем тениска/ . Така и
досегашните си костюми не съм носил както трябва, да не
повтарям тази си грешка. Жена ми каза, че съм бил много
хубав. За хубав не знам, ама след толкова години да каже
такова нещо, знам друго, че след тези думи мога да бъда почти
щастлив. Или поне така ми се струва.                 А петия костюм, ще попитате. Да, мисля, когато
внуците, дай боже се заженят, да си ушия един, ще е
последния. Аз ще съм над осемдесетте. От сега знам какъв ще
бъде на цвят-бял. Брадата ми бяла, косата ми, ако я имам още,
сигурно и тя. За да бъда в тон на белотата, с която ще гледам
на целия си изминал живот. Защото, ако стигна тази възраст,
не ще имам никакъв повод да се оплаквам. Макар, че за
толкова години ще съм имал само пет костюма.                 Някои и с толкова не ще могат да се похвалят.     19 юни 20009                                             Любомир Николов

Малко крайните думи не се четат :)

ми излиза орязан вдясно?:-((
И жена ти вероятно разбира от мъже :-)))

Оправих текста, извинете!

звучи ми близко. Забелязах, че не се четат краят на редовете ти, така че се губи малко смисълът.

идеята за белия костюм-ще бъдеш един достолепен, красив, любим дядо

Така, след като го прочетох.... Много хубаво! Жив и здрав да е сина ти, много семейно щастие, и много внуци да имаш! :):) И вие живи и здрави!

Само че, ако се не лъжа там един костюм го носеха петима, докато тук един е с пет костюма? :)))

До къде я докара с книжката?

А, това не беше ли от " Улица Консервна" , Док и онези шемети, приятелите му.
Книжката се странира, нали така се казва. С една дума, потеглихме от началната гара.
Поздрави!

Жена ми е на друго мнение, но нейсе.
Ама и за нас ще дойдат по-добри дни, нали!

ако си направиш "ревизия" не само на костюмите, а и на другите неща, които си постигнал ще разбереш, че добрите дни вече са тук. Имаш син, ти си обичан и обичащ, имаш съпруга - ти си обичан и обичащ,той е щастлив-обичан и обичащ и т.н. Това не са ли прекрасни неща. Колко си богат.

Ама все пак, нека и нещо друго да дойде, няма да е зле.

е това нещо друго? За какво точно си мечтаеш (желаеш)? Ако дойде сега Големия Вълшебник и е готов да ти изпълни всяко желание, какво ще си пожелаеш?

Прочети " Шантави първоаприлски" , на 01.04. тази година съм го постнал. Седнах и го натраках, както всичко до сега. Без да го мисля, то само си се пише.
И всичко ще ти стане ясно.

Значи бял костюм, а? Просветляваме...(на 22 юни за пръв път ще бъда изцяло облечена в бяло...)
Честито за сватбата на сина (нали не е художествена измислица?)!!! Скоро и друга радост да дойде!

Любо, аз пък имах един много любим костюм. Летен. Лъскав. Много, много ми отиваше и много важен и елегантен изглеждах в него. Успях да го облека само веднъж. Откраднаха ми го от колата. Барабар с една страхотна риза с къс ръкав и вратовръзка, която имаше същите черни ромбови шарки като джоба на ризата. Бяха невероятна комбинация. Това беше преди 15 години. От тогава не съм си купувал нов костюм. Все сака от секънхенд. Даже някои си бяха направо маркови. И им намирах по някое ново панталонче из магазините за панталони. Но този откраднатия ми беше много, много любим и повече никога не видях такъв десен плат от който беше ушит.

Няма лъжа, няма измама! Ще има радост голяма!

Аз пък имах няколко любими панталона, едни маратонки през 70 година- Пума. Кой имаше маратонки тогава, никой. И една любима тениска имах, лятна. Синя, лека, превзех жена си с тази тениска. Пишеше Лас Палмас, от там един приятел, пътуваше по корабите, ми я донесе.
Веско, кога ще се отворим на сладки спомени и студена бира, някой ден, нали!
Ех, ти си младо момче още, не ти идва да разказваш много спомени, ама аз няма от какво да се безпокоя.

си, Лю.Си!Си!Си!:)))

А, разказвач. Просто малко изкуфял, който освен да плямпори не става за друго.

за представянето на книгата и да се снимаш с него с фенките :-) това ще бъде костюм отличен 6 :-)))

повода за четвъртия костюм!!! И второ - видях те и в петия - ще бъдеш като светъл ангел, какъвто си всъщност и сега. Ангелогласния!

Ехе, фенките! А после кой ще ми пере партенките?
Не, идеята е добра, но нещо има и друга страна на медала, да не навлизам в една болна за мен тема. Има и под наем, ще си взема фрак с папионка, а после ще избера от всички фенки една шампионка!
Няма да мисля за едни партенки, я. Изкуство е това, да не би лесно да се създава, иначе всеки автографи ще раздава!

Стига бе, Тили, приятелко мили. Че къде си видяла ангел с костюм, я не ме разсмивай!

Чудесен стил. Харесвам текстове, които уж разказват за обикновени неща, а всъщност са много дълбоки. Замисли ме. За което благодаря! Поздрав!

дано имаш време да скъсаш петия костюм и за сватби на правнуци да поръчаш още един - 6 ят
:)

Да Ина, то какво е животът, една кратка илюзия. Казал го е Д.Ф.,цял роман има с това заглавие.
И аз ти благодаря!

Сега трябва да скъсам новите обувки на дансинга, макар на другия ден ще ме щрака коляното. Така ще бъде, няма начин!
Благодаря ти!

с дълбок смисъл... Разказваш, увличаш... Сътворяваш "разказ-костюм"...:), със всичките детайли и части на знаичимите моменти в живота ни..., поддържайки няколко сюжетни линии. С такава лекота преплиташ ретроспективни моменти!...
Признала съм те! Пишейки, докосваш..., вълнуваш... Винаги се замислям за ценните неща в живота ни, когато те чета!...
Искрено те поздравявам!...
И чакам книгата!:)

син ще жениш, хорце ще тропнеш и тост ще вдигнеш за здраве и щастие на младите, ха да ти е честито и
всички да сте живи и здрави!

Хоро ще играе майка му, аз не мога. За мен са "свободните" танци, от които на другия ден ще ме щрака коляното. Ама ще им взема акъла на младежта, сигурен съм!

Ася, от сега съм се замислил, че събота не става. Освен да доведеш екипа в Търново. Май в неделя ще е, ще го измислим, има време, вече втасва купона.