Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2009 07:15 - Седмицата в три събития.
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2238 Коментари: 8 Гласове:
0



                     От днес всяка седмица ще бръщолевя глупости в един вестник.
                      Така че започвам.

            Месец май е месец на младите хора. Които са готови да се втурнат към ” истинския” живот. Който е на границата между виковете им ”десет, единадесет, дванадесет, ураааа!”, трескавата подготовка за бала, абсолвентските вечери и чувстото, че вече наистина са пораснали и всичко хубаво им предстои. Но това чувство е преди всичко отговорност. Не смятам, че ние, които скоро или по-далеч сме били на тяхното място сме осъзнавали това. По-скоро сме го усещали и като тях сме били нетърпеливи да го докажем с поведението и постъпките си.            Има два филма, които и до сега се гледат с умиление и дори с носталгия по онова време, което е на деветнадесетгодишните. ”Сбогом ,приятели” и ” Момчето си отива”. Четиридесет години ни делят от преди и сега. „Ферари” ,” Бентли” или в краен случай ”Мерцедес-S класа” срещу ладите, таунусите, дори магарешките каручки. Класическите скучновати костюми и роклите с голи гърбове срещу луксозните западни тоалети и обувките за по петстотин лева. И абитурентската вечер без алкохол в големите ресторанти или концертни зали срещу задължителните две вечери сега. Едната в шикозните и скъпи ресторанти, втората на морския бряг или в чужбина.           Младостта си е винаги младост. И не това, че за да изглеждат добре родителите им трябва да отделят пет-шест хилядарки, а решимостта им да получат добро образование, у нас или в чужбина, надеждата им за реализация и готовността да работят за България, независимо дали ще останат в нея, това ни кара да бъдем оптимисти, макар този оптимизъм да е съчетан и с доза наивност. Защото за да искаме от тях, ние, ” зрелите хора” трябва да имаме право да   предложим простор в професионалното им развитие и увереността, че усилията им ще бъдат възнаградени!             И от това идва нашето съмнение. Направихме ли всичко това, за да можем да им кажем, вие ще успеете, останете в България! Отговорът е, не! Затова ни остава само да се надяваме, че нещата ще се променят и без нас, защото сегашните хоризонти не дават големия оптимизъм, който ни се иска да имаме! Но оптимизмът на младите, той е задължителен, за да има промяна към това, което ние не успяхме да постигнем!            Последната седмица беше седмица на Александър Рибак. Момчето от Норвегия, родено в Минск, което плени Европа със своята цигулка. Сам съчинител на песента, която дори все още няма клип. И която въпреки това, че не беше представена от него и състава му в съседните на Норвегия страни обра овациите на зрителите. И убедително спечели първото място! Защото талантът има само едно измерение, а това е обичта на публиката! За българското представяне не е нужно да съжаляваме, защото явно това са ни възможностите.         Водата си тече, и когато бе силна и бистра зае заслуженото пето място. Явно тазгодишната ни песен не е поела нищо живително от тази свежа струя отпреди две години, няма за какво да се косим, класирането ни е такова, каквото сме го заслужили.             А края на седмицата ни донесе тъжна вест, защото този, пред който след два дни хиляди хора ще се преклонят бе обичан от много българи. Защото Петър Слабаков нямаше театралното академично образование, но имаше обаяние, имаше позиция, имаше красотата на свободния дух и големия талант на артист! ” Звезди в косите, сълзи в очите” , една негова роля, която редом с тези от ” Цар и генерал” , ” Покрив” ,” Пленено ято” , многото театрални и телевизионни постановки го бяха направили всенароден любимец.          И не това, че е създател на” Екогласност” или бивш депутат го беше направил значим в нашите очи. А това, че и на осемдесетгодишна възраст казваше за себе си, умът ми е на двадесетгодишен хлапак, това че винаги е говорил, това което мислеше, това че за себе си имаше достатъчно обаятелна и силна самоирония, от която ни ставаше още по-мил.            Ще има много сълзи в очите ни след два дни, когато ще му кажем,            Слабак, сбогом, ти ни правеше щастливи с присъствието си! С гражданската си позиция, с това че остана един земен, обикновен и трудолюбив човек. Който ще помним със чувството, че сме познавали отблизо и сме го обичали истински!               18.05.2009                                                              Любомир Николов      



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anastasiia - Любо, просълзи ме...
19.05.2009 09:52
Толкова е истинско това, което си написал...
Имаш таланта с лекота да казваш нещата по начин, който докосва там, някъде...вътре в нас...
"Момчето си отива" е един от най-любимите ми филми... Винаги го гледам като за първи път...:) И винаги ме усмихва с една такава мила носталгия...:)Както и актьорът Филип Трифонов...
А за Евровизия, знаеш ли..., мисля че достатъчно сами се изложихме с всички скандали около песента... Къде биха ни взели насеризно и как биха ни допуснали в класирането след всичко, което се случи в родината ни с прословутата песен на Краси Аврамов... В такива моменти си мисля, че липсват много неща на нацията ни...
Всъщност, не ми се искаше да анализирам или да пиша каквото и да е, след твоите думи... Защото това, което ти си написал е прекрасно!...
...Поклон пред паметта на големия Петър Слабаков!!!...
цитирай
2. tili - Кой вестник?
19.05.2009 10:46
Дай жокер!
цитирай
3. rummi - само един вестник
19.05.2009 12:36
не е достатъчен :-)

красив коментар на една отминала седмица, въпреки или може би поради поводите.
цитирай
4. lubara - rummi
19.05.2009 12:53
Ами Рокфелер и той е започнал от една ябълка! Шегичка!
цитирай
5. lubara - tili
19.05.2009 12:55
Регионален,Търновски.
цитирай
6. lubara - anastasia
19.05.2009 13:10
Ася, сега пък аз нямам какво да кажа, освен, благодаря ти!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Всичко толкова добре и аргументирано е написано, че
19.05.2009 15:57
е трудно нещо да се добави. Само че дали нищо не сме направили за да останат младите хора в България е твърде спорно и за това всеки сам от своята позиция може да отговори, някои са направили доста, други и в момента правят, трети просто са емигрирали, четвърти са заровили главите си в пясъка и се хранят от реституирани имоти и т.н. Резултатът е, че има още много какво да се желае по въпроса и приветствам тези, които не са се отказали да променят страната ни към по-добро.
цитирай
8. mamas - Честито!
20.05.2009 18:32
Радвам се за теб!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575065
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031