Търново-Одрин , една замислена дестинация.
През Столетов-град Шипка нещата са толкова зле, че по-добре е да си купите хеликоптер. След Стара Загора спомените ме отведоха през Гълъбово. Пътят е като лунната карта, а от града на мойта младост до Симеоновград прилича на току-що изорана нива с трактор Беларус. А това е блока, където преди тридесет години живях цели две години, напускайки леглото си край хотел Хемус. Много от приятелите ни казваха, че с жена ми сме луди да се забием там, и не бяха твърде далеч от истината.



                На последният пост при Капитан Андреево турците ми поискаха 30 евро за зелена карта. Тия не са добре, и се върнах при нашето КПП. Там нещата не бяха по-различни, 42 лева. 
                Теглих и на двете страни една майна и след два часа, през които ме мотаха братята турци отново бях на българска територия. Който иска да им яде баклавата, толумбичките и да им се кефи на чистото море, да го прави.
                  Аз ги зачеркнах като дестинация, егати надменните копелета!
                  В Свиленград има чудесен парк и гостоприемни хотели.









              Границата с Гърция на другата сутрин преминахме по-бързо от търновските светофари, гърците на връщане дори не поискаха документите ни.
               Град Орестяс е на 65 километра по пътя за Александруполис. Град, построен през 1920 година от турски бежанци, така ни каза българката Вера, женена за грък. С която се запознахме в ресторанта, където обядвахме. Не си е идвала десет години в Стара Загора, жена вече на възраст, насълзиха й се очите на милата.











                         На връщане пак видяхме Одрин, на десетина километра по въздух от селището Нея Виса, има много хубаво кафене на открито и телескоп, минаретата се виждат чудесно. Стига ни толкова!



   Към 18 часа бяхме в Ивайловград.







             В Крумовград снимах църквата.



      

                   Момчилград има хубави чисти улици, едноименият хотел на северните възвишения е чудесен.









    На другия ден в Кърджали снимах паметника на загиналите в балканската война и се отправихме към Перперикон.















                      Хасково има много приятен и самобитен център, с малките и тесни улички на чаршията, прекрасно настроение има там.







          Стара Загора си е Стара Загора , с центъра и неповторимото спокойствие на Старазагорските бани.





                              И както казваше един приятел, изводът какъв е, че не е лошо да си жив човек! И да пътуваш, ей тъй, без много цел и посока!

Понякога непланироното е много по-добро от предварителния план. А Източните Родопи са мехлем за душата и сърцето. Прекрасен постинг!

някъде се скиташ, много интересна екскурзия сте си направили, браво на вас и снимките са хубави, благодаря че сподели с нас.

взимат инициативата в свои ръце и ни водят накъдето си поискат.

Не беше зле, кой ти го дава, някой ден отново, но никога към Ориента!

цивилизацията :-)

zashto nikoga kum orienta ? zaradi tezi 30 Euro li ? Mi to tova e veche tendenciata - za vsichko da se smukvat pari. Tova ne e povod spored men da zabravish tazi destinacia

E, малко пресилено съм го казал, но най-интересното е, че тази зелена карта на "Капитан Петко войвода" се продаваше за 14 лева. Голям цирк, големи печалбари, и нашите включая. А и турските митничари никак не ми харесаха, бяха много надменни с нас, ние не знаем чужд език, направо ни се присмиваха, че не говорим английски или немски.

Дойдох,видях и се убедих,че България наистина е красива навсякъде/няма да пиша за другите снимки/.
Наистина моята картинКа има някаква прилика с твоите снимки,но ти казах,че прозорецът ми няма такава голяма панорама - чаааак до Родопите!:)))
Поздравявам те!:)))

Но я оприличих, така ми се стори, приличат си, нали?

Интересно колко са се променили нещата от 2009 г., Lubara.
И ние минахме през Капитан Андреево - Свиленград, но митничарите бяха много любезни. А това означава, че вече ще бъдеш посрещнат любезно и трябва да посетиш Турция, защото навярно само тя липсва в дестинациите ти:)
Но пък сте си направили чудесна разходка в България. А Стара Загора е един от най-красивите градове и винаги си заслужава да се разгледа. Поздрави за хубавите снимки и виртуална разходка. Изпълни ми душата с красота!