Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2009 18:38 - Шестото небе - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1487 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 27.04.2009 17:53


                     В квартала построиха нов, модерен блок. На седем етажа, скосяванията нагоре извисиха още два мансардни. А от източния му край, срещу парка на нивото на тротоара се изправиха големи витрини на магазини и офиси. Напълниха се още преди хората да се нанесат. Един магазин за дървена многопластова дограма от африкански материал, за имотни клиенти. Един малък, приветлив хранителен магазин, който работеше до късно вечерта. И където продавачките бяха момичета на двадесетина години с къси тишърки, много усмихнати. После се нанесоха тези с агенцията за недвижими имоти, какво продаваха, не беше ясно. В тази икономическа криза пазарът на недвижимостта си оставаше доста рискова операция.                  Дълго време последният офис, на самия ъгъл на блока оставаше празен. Все пак пет евро за квадратен метър наем са много пари в днешно време. Но една сутрин хората от квартала видяха голяма, цветна реклама, окачена през нощта, офисът щеше да отвори врати същия ден.       
            ” Магазин за намиране и откриване на мечти”                                      Това накара минаващите покрай новия офис да се почувстват странно. Блокът беше на главна улица, скоростта на колите бе ограничена поради големия завой надолу, дори шофьорите можеха да забележат новата реклама. В офиса нямаше обзавеждане, само пет-шест посетителски стола и голяма маса със стъклен плот и метални крака. И една голяма ваза, пълна с цветя. Две млади жени посрещаха клиентите, един мъж малко над средна възраст идваше по няколко пъти на ден и разговаряше с тях. Но за кратко, повечето време беше извън магазина за мечти.                  В квартала бързо свикнаха с необичайната дейност на наемателите. Над масата, на бялата стена беше окачено разрешителното на фирмата, с обсег на действие и дата на регистрация. За голямо учудване на всички дейността беше само една, оказана на рекламата отвън. Намиране и откриване на мечти. И най-долу още една, малко чудновата, реконструиране и ремонт на самотни вятърни мелници. Хората от квартала не си спомняха някога в радиус на стотина километра да са виждали такава чудесия. Само по морето някои от тях се бяха захласнали по едни вятърни платна, които морския бриз отдавна не въртеше. А собственик на фирмата беше човекът над средна възраст, с къса побеляла брада. Той имаше спортна походка, макар да накуцваше заради малко изтънялото си коляно. Изглежда мечтата му да бъде спортист го беше травмирала, затова незабележимо накуцваше.                  Първи се престрашиха да влязат в магазина мъж и жена на неопределена възраст. Искаха да разберат защо мечтите им не се сбъдват, а и напоследък са започнали да се различават едни от други. Момичетата усмихнато им отговориха, че при тях такива въпроси не могат да получат своя отговор. Защото професионалната квалификация и дейността им е в друга насока. Да помогнат на хората да намерят изгубените си мечти. Или да открият нови. А за осъществяването им да потърсят друга фирма със сходна дейност, може тя да им помогне.                 Двойката на неопределена възраст напусна магазина видимо недоволна от отговора.                 На другия ден се появи младо момиче с къса коса, дънки на тънкото й тяло и много грим около очите. Плакала е сутринта, изглежда често се събужда с плач. Така реши мъжът над средната възраст, той го посрещна. Младите жени не бяха пристигнали в магазина, повишаваха квалификацията си някъде навън, отскоро бяха навлезли в тази професия, това си личеше по усмивките, с които искаха да насърчат клиентите.                 Момичето беше недоволно, че все още не може да се спре на някоя своя мечта, родителите й се бъркали непрекъснато и не одобрявали избора й. А той бил толкова различен, самото то не било наясно със себе си. Мъжът й предложи два варианта, момичето каза, че ще си помисли.                Третият ден протече много напрегнато. Първо изненадващо влязоха двама клошари, прочели рекламата и си спомнили, че и те някога са имали мечти. Младите и тях посрещнаха с усмивка. А те бяха първите доволни клиенти, излезли от магазина. Защото не бяха претенциозни и като не можаха да си спомнят за какво са мечтали в миналото, веднага приеха новата си мечта. А тя беше просто да бъдат щастливи. Трудна работа, но все пак толкова ясна и не искаща никакви усилия. То често щастието е при нас, така сме свикнали с него, че дори не го забелязваме. Дори понякога го бъркаме с нещастието, особено ако не сме били наясно с мечтите си.                  След това влязоха трима охранители, доста охранени. Платиха кеш, бързаха за някаква акция. Но минавайки видели и си казали, че какво беше това мечта. Мерцедесът ни е мерцедес, ланците са ни златни, вечер си поркаме уиски с фъстъчки, на бар ходим сами, там мацките нас чакат. Труден живот водим, забравихме да мечтаем, дали няма други мечти, които пропускаме.                 Двама влюбени в момичетата си и един самовлюбен също влязоха в магазина. Мечтата на първите двама беше да задържат момичетата си, при тази конкуренция от охранители това не беше никак сигурно. Младите жени ги посъветваха да им помогнат да открият нови мечти, да не се окажат неподготвени. Платиха си, обещаха да помислят. На другия ден единия дойде още с отварянето на офиса, решил да заведе момичето си на бар. А сега вече се надява на нова мечта. Другият още мисли, навярно и той ще последва първия. Един като провлачи крак... А самовлюбеният за нищо на света не искаше да се разделя със своята мечта. Винаги да се харесва, напоследък обаче това му убягвало. Бил свикнал от малък с нея, а и родителите доста го поощрявали. Усмихнато му бе отказана помощ, не беше доволен, но самовлюбчиво си тръгна, щял да търси друга, по-опитна фирма.                   Този ден най-тежък беше случаят с местния политик, издигнал се бързо от ресторантьор в спалните вагони на БДЖ-то в реклама на спален чувал по банките на парламента. За втори мандат проспиваше с успех дните си в бялата сграда, ”съединението прави силата” беше мотото му. Затова ставаше много усърден при гласуването, ако можеше да вдига освен двете си ръце в съгласие с парламентарната група и двата си крака нагоре, само така щеше да е сигурен, че е постигнал мечтите си. То за него се говореше, че често вдига крака, но на друго място, сигурно авторитетно ги вдига, всички виждаха лъскавата му машина, която го беше докарала в родния град за среща с избирателите. Да оправдае командировъчните и налови пресен шаран от рибарника при близкия язовир изглежда идваше. Никой точно не знаеше кой стопанисва този занемарен водохранилник, но освен да се перат  черги в тепавицата на горния му край и доста пари се бяха изпрали покрай него.                      И той не си тръгна особено доволен, но поне си плати, не сбърка магазина за мечти с вечерния коктейл, който неговите поддържници щяха да организират същата вечер.                       А най-много ги развесели онзи млад поет, който с разрошени коси и отвеян поглед се промуши в магазина, вече младите жени брояха дневния оборот. За трети ден не беше никак зле. Сетил се отведнъж, че от мечти по стихосбирката, която иска да издаде загубил музата си. То една муза, опърпана някаква, чорлава, ама пак муза, като няма друга. Тук едната млада жена направи компромис със професионалните си задължения и обеща да му помогне, да намине утре. Другата после я погледна въпросително.                        - Ти май го хареса поетчето.                       - Е, и то душа носи, може пък аз да му стана муза, колко му е - засмя се тя, доволна че се интересува не само от златни ланци. Има право да помисли и за себе си. Мечтата й беше да се омъжи, това не беше забравила, то щеше да е резил, с тази професия...                        А в това време мъжът над средната възраст си мислеше да се изкачи на седмото, или поне на шестото небе сред облаците. Но не искаше да е сам, затова беше поръчал в рекламната агенция отсреща голям трансперант, канеше всички на възраст от една до сто и една годишна възраст да го последват. Освен по ремонт и подръжка на самотни вятърни мелници той беше и специалист по откачени мечти.                         Беше му интересно, година вече беше на пазара със своя продукт, нямаше резултат до сега. Имаше много запитвания, но резултат нямаше, хората искаха да си поговорят с него в офис. Хората искат да бъдат авторитетно обслужени, дори да бъдат излъгани, друго е да ги излъжеш в офис. А не някъде из парка.                        И сега си беше поставил задача да види колко желаещи ще се явят, когато им предложи новата си откачена мечта.                        Да се покачат там горе, при звездите, където няма охранители, няма депутати, няма излъгани мечти. А където има дух, където има живот, където е лесно да мечтаеш, защото ще ти е нужно толкова малко. Надяваше се да не бъде сам, защото и той беше само един обикновен мечтател.                          Там горе , на седмото, или поне на шестото небе!                    26.06.2009                                                 Любомир Николов  


Тагове:   мечти,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Умален модел на живота, изобщо е ...
26.04.2009 18:42
Умален модел на живота, изобщо е този магазин и много свежо си подходил с типичното си чувство за хумор с цялата сериозност, но все пак усмивката, която заразява.

Поздрави.
цитирай
2. lubara - cef
27.04.2009 08:37
"Магазинче едно с малки полички"-Д.Р.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Идеята ти е интересна и
27.04.2009 10:27
добре си я развил, казват че човек е такъв, каквито са мечтите му, а сега ако мечтаеш те мислят за луд.
цитирай
4. mamas - Поне до шестото небе...
28.04.2009 18:20
"... където има дух, където има живот, където е лесно да мечтаеш, защото ще ти е нужно толкова малко." Дай телефона на този мечтател, да не е сам в пътя си!
Виж тук една мечта:
http://www.stihovebg.com/Proza/Impresii/SANYAT/57391.html
цитирай
5. lubara - mamas, prolet, здравейте!
28.04.2009 20:11
mamas, prolet, здравейте!
цитирай
6. lubara - mamas! Поздрави!
28.04.2009 20:14
Много поетичен сън, когато стане реалност, измисли си нов!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3536226
Постинги: 657
Коментари: 8986
Гласове: 18968
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930