Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2009 13:01 - Хризантеме-жена по природа - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1765 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 24.04.2009 13:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                   ( Не вярвам Ърскин да ми се разсърди)                      Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.                   - Как си тази сутрин, душице. Липсва ли ти нещо?                  На него самото нещо не му достигаше, много малко наистина. Високо, с къдрава черна коса, правеше се на много отворено. Нямаше ограниченията на момчетата, които сега израстват и не са сигурни дали не изостават в някои посоки на младостта си.                 - Да ми се махаш от главата, само ти ми липсваш- когато имаше работа му отговаряше  леко бясна Хризантеме. А това беше постоянно при нас. Много ми харесваше това обръщение, започнах да я наричам така. След мен всички, които доста се трудехме, за да може шефа да осигури нова кола за жена си, обучение в колеж на дъщеря си, която учеше в първи клас и два- три имота в планинските околности на петдесетина километра от града. Хризантеме малко нервно ме посрещна в първите дни, когато започнах работа при тях. Бяхме една събота заедно, наближаваше 16 часа, часът на нашето освобождение. Започнах да копирам поръчка за един клиент, не беше малка. Пет минути след този час тя ме заплаши, че си отива и няма да кой да заключи книжарницата. Беше се доста разгорещила.                    - Сега свършвам, да обслужим човека- успокоявах я аз.               След този случай станахме големи приятели. Хризантеме се грижеше много за дома си. Била дошла някъде от северозапад, близо до голямата река. По разпределение, омъжила се млада. Показваше ни снимки, с черна къдрава и дълга коса, кръгло хубаво лице, била е искана и читава мома. След като родила двете си деца, Хризантеме останала сама. И досега се грижеше за тях, макар че те вече бяха семейни.               Имах едни копринени юргани, пълни с пух. От Австрия, чеиз на жена ми. Чистак нови, неупотребявани. Много ги хареса, отървах се от тях. Една месомелачка я имах от кое време, бях забравил. Работеше безукорно. Хризантеме я взе, щеше да помага на село за пълнене на суджюците. Случи се, че родителите й за половин година си отидоха. Тя много ги изстрада, но децата й даваха сили, не й пролича.                 Вече бяхме една година заедно, когато ме покани след работа у тях, да ми даде вино и тикви. Беше късна есен.    - Любич, няма кой да го пие това вино, колко пия аз – обяснявяше ми тя. Тиквите бяха сладки колкото първата ми целувка. Тънкокори, с бяла кожа, напукани и грамадни. Каза ми една рецепта за печене, на пара, с много захар и вода. Такова сладко нещо не бях ял от времето, когато баба ми точеше пестил и ние, хлапетата си облизвахме пръстите. Натоварих се като магаре, помогна ми да мушна багажа в колата. Виното изгълтах за три седмици, тиквите ядох цялата зима.  Хризантеме стана баба, когато работата в книжарницата беше най-много. Около ученическата кампания. Тичаше от къщи на работа, в обедната почивка пухтеше отново да помага на щерка си. Беше най-мила, когато се оправдаваше с подквасеното мляко или разнебитените обувки на сина си, които носеше за поправка. И затова закъсняваше по обяд, но само с минути. Бузите й поружавяваха, малко приведена влизаше при нас и веднага започваше да тантони. Хризантеме много обичаше да приказва. И ние обичахме да слушаме как е синът й, зъбчето ва внучката как е изникнало, комшията кога щял да слага алуминиева дограма. Хризантеме не изоставаше от хората. Как се справеше с книжарската си заплата, недоумявам. Купи кола на сина си, той редовно я взимаше от работа вечер. Когато беше нощна смяна, тя го проверяваше дали случайно няма да забрави да отиде на работа, те младите сега са малко безотговорни...Така казваше. Обичаше да говори много по телефона, постоянно даваше на дъщеря си някакви напътствия. И умираше за малката.                От доста години не работя с Хризантеме. Той шефът си оправи тотото, ритна бакърчето, беше ми казал: ” Любич, приятелю, трябва да се разделим.”                 Аз малко другояче разбирам приятелството. И тя висеше на косъм. Но който си е с късмет, нещата сами го намират.                А Хризантеме има малка диастема на предните зъби, значи е късметлийка!                Като погледна живота й, убеждавам се в това! Хризантеме е истинска жена, тя е жена по природа!              24.04.2009                                                     Любомир Николов



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - Щастливи са хората,
24.04.2009 14:22
които животът е срещнал с теб Любо! Добър човек си ти!
цитирай
2. lubara - Поздрави! Туй жената сложно нещо ще дойде.
24.04.2009 14:38
Не знам, tili , статистическия резултат ще падне, ако попитаме жена ми, сигурен съм.
цитирай
3. benra - много хубаво звучи -
24.04.2009 14:59
жена по природа...Поздрави!
цитирай
4. lubara - benra, поздрави!
24.04.2009 15:01
Ами да, така си е!
цитирай
5. martiniki - ...
25.04.2009 07:40
хубав разказ

и аз правя тиква на пара, но карамелизирам първо дъното на тенджерата
дядо ми правеше истински пестил, а баба - истински рачел, все вкусотии които сега моите деца няма как да опитат
цитирай
6. lubara - martiniki, Поздрави!
25.04.2009 07:50
Нещо такова, вода със захар, парчетата с кората на горе.
цитирай
7. анонимен - много викаше туй хризантеме. . . тз ...
26.04.2009 01:38
много викаше туй хризантеме ... тз тз :)))
цитирай
8. анонимен - аман от измислени работодатели
26.04.2009 12:11
" След мен всички, които доста се трудехме, за да може шефа да осигури нова кола за жена си, обучение в колеж на дъщеря си, която учеше в първи клас и два- три имота в планинските околности на петдесетина километра от града."
Oх,колко познато,до болка звучи.Колко ли сме си патили от това...
Благодаря за хубавия разказ!
цитирай
9. lubara - dulution
26.04.2009 19:57
Викаше, ама друга далеч по-млада със сладък глас ми играеше немци в тил!
цитирай
10. lubara - Анон, да допълня!
26.04.2009 19:58
" Аз малко другояче разбирам приятелството."
цитирай
11. анонимен - любчо :)))
28.04.2009 12:19
любчо :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3536277
Постинги: 657
Коментари: 8986
Гласове: 18968
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930