Светът е луднал по модата . Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро . Какво си му беше на старото , ще попитате вие . Ами беше си много добро , но бе станало демоде . На годините на сина ми , с чекмедже и голям плот . А нали в къщи сме модерни , как може да изоставаме от новостите .
Е , новото бюро е по- малко , по – нестабилно , дори клавиатурата съм събрал до монитора . Защото ако е на мястото си , плъзгащото плотче се кандилка и ме разсейва като съчинявам някоя историйка .
Ама ще свикна . Човек свиква със всичко , пък и на кого да се оплача .
Освен тук , в блога .
Традициите не са това , което бяха .
Ще следваме новостите , макар това да ни кара да сме нестабилни и мъничко да се кандилкаме .
Важното е да сме в крак с модата .
Новостите са си вид предизвикателство, към самите нас...
Усмихнах се, докато те четях, защото си припомних една хубава приказка на Джани Родари, която започва така: "Новости, новости! Навсякъде новости...":)
Честито бюро!:))
Тя е майката на Шани от канал1 - сутрешният блок .
Ася , благодаря за бюрото и прочита !
"Ако можех да имам едно
магазинче с две полички...
Бих продавал, познайте какво -
надежда, надежда за всички..."
Толкова обичам тази песничка, че преди време бях писала пост за нея и въобще за Надеждата...
Ако искаш, наднкни ето тук -
http://anastasiia.blog.bg/viewpost.php?id=107091
но това е така, защото наскоро излязох от общоприетите калъпи, които всички следват..
и предпочитам индивидуалността, дори в очите на околните да съм странна...
успех ти пожелавам!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy