Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 16:19 - Жълти пиленца и двама малки разбойника - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1737 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 10.12.2008 17:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

         Между времето на малкото трамвайче и улица  „ Опълченска „  за мен имаше едно друго време . Живеехме под наем на улица  „ Крум Попов „  в една малка къщурка с не голямо дворче . То къщицата бе една стая и килер . Но бяхме само нашето семейство . Хазяите , възрастен мъж и неомъжената му вече порастнала дъщеря обитаваха друга , вече съвсем прилична къща с асма и плодни дръвчета пред нея .

          С брат ми всеки ден ходехме по „ Криволак „ при дядо ни на  „ училище „ . Но затова вече съм ви казвал . Имаше една проклета кака по пътя , много ни се подиграваше и тормозеше . Докато един ден с брат ми  й скочихме изненадващо отгоре й . Оттогава ни остави на мира .

           Нямахме играчки , колела или нещо друго , което е в живота на сегашните деца . Затова сами се забавлявахме , като си измисляхме какви ли не щуротии . Най – доволни бяхме , когато ни къпеха в едно голямо корито . Защото  преди това знаехме за предстоящата баня и през деня се омазвахме с кал и прахоляк до ушите . Нали и без това щяхме да се поливаме обилно с онези тиквени кратунки , издълбани и служайки ни наместо металните тасчета . За които чак по- късно узнахме , че съществуват , когато тръгнахме с баща ни на обществената баня .

            Беше ранна пролет . Татко ни бе взел двадесетина съвсем малки пиленца . Работеше чак в Костинброд , оттам ги бе закупил . Трябваше малко да порастнат и да заминат на село , където живееха баба ни и дядо ни . Всяка година по Великден получавахме колет от тях – голяма плетена кошница с козунаци , боядисани яйца и едно сварено пиле . И два месеца по- късно още една кошница , пълна с череши . Най – сладките череши , които съм ял през живота си . А обратно кошницата пътуваше винаги с килограм маслини , понякога и кутия лимонови резенки . На село маслините си бяха голям деликатес – то в хоремага не бяха и чували за тези костилкови черни и продълговати топченца .

             Баща ни много се грижеше за непослушковците- пиленца . Редовно ги подсушаваше на електрическия котлон , когато бяха целите омърлушени и прогизнали от дъжда навън . А и бяха много лакоми . Тръскаше малките им човчета надолу , защото нямаха насита и често се давеха . Но не с пшеничени смески , а с натрошена картофена манджа , която хич не бе любима на мен и брат ми . Имаше едно много любопитно пиле , беше паднало в клозета на двора . Жаждата  за свобода щеше да му струва живота . Котаракът само чакаше да издрапа по дъските навън , за да го излапа .  Баща ми тогава бръкна в дупката и го извади . Цялото се бе свило от страх , сърчицето му щеше да изкочи . Бая време мина , докато отново се опери . Навярно оттам идва приказката , за къде си с туй пилешко сърце . При все , че на всеки от нас се е случвало това учестено и силно , продиктувано от внезапния страх тупкане в гърдите .

              Минаха много години , когато на мястото на двете къщи израстна голям блок . Така се случи , че мой приятел от студентските години го проектира , построи и живя там . Обаче нямаше късмет , преди три години си отиде . Но това е друга история .

              Май много се разприказвах . Съвсем ще се вдетиня с тези спомени . Или както жена ми казва , стига си живял с миналото . Стига с твоите поезии . Почни да печелиш пари .

              Ама май е вече късно за това . По- лесно ми е да съхраня и извикам спомена .

              Сигурно защото той не ме е напускал .

 

 



Тагове:   малки,   разказ,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - ot Ludnica
10.12.2008 22:21
tezi pari...tolkova sa prehodni .dnes gi ima utre ne.No tova koeto e v sureco i du6ata ni,tezi malki spomeni i podrobnosti...te ni krepqt.Podhranvat dobortata ni i usmivkata ni.Tazi usmivka koqto se poqvqvam kogato vidim ne6to poznato i to ni napomni na ne6to otdavno minalo..suvsem mlka ,v ugul4eto na liceto :)
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Спомените са хубаво нещо,
11.12.2008 10:56
те остават завинаги в нас, а парите са за да ги харчим, те минават и заминават, лошо е когато са малко, защото ни ограничават в изпълнението на мечтите ни. Но има много неща, които независят от тях. И аз си имам подобни преживявание в Пловдив, където живееше моята баба и дядо по майчина линия. Дворът им беше малък, но пълен със животни-прасета, кокошки, зайци, кучета, котки, а в къщата цял гардероб с клетки от канарчета. Всяка ваканция прекарвах там и бях много щастлива, дядо имаше дюкян, в който поправяше каруци и в двора вечно имаше разпрегнати коне, с които добре се забавлявахме един куп деца, беше весело и незабравимо. Чаках кокошките да снесат яйца за да ми ги изпържи баба, а закуската ми често бе циганска баница-филия поръсена с олио и червен пипер. Една кокошка се пънеше и не снасяше често, аз я наказвах, като я хващах за краката и с наведена надолу глава я разхождах по улицата, като виках с цяло гърло-кокошка продавам, евтино я давам. Мислех си, че така ще я уплаша и тя вече няма да прави така, не съм си и помисляла да я продавам, но това й беше наказанието.Тя клетата малко накуцваше и не беше много наред, но какво ли разбирах аз от това. Ех спомени, децата сега нямат такива, повечето израстнаха пред компютрите.
цитирай
3. katan - Любо,Любо!
06.03.2009 21:52
Не сме се вдетенили,приятелю,просто ни се иска да сме "там...преди 100 лета"!
А веднъж и на мен ми бяха купили две малки пиленца- ама съвсем малки!
Едното не уцеля,но другото порасна!После...нали се сещаш какво му се случи?!:(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723149
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930