Наскоро си зададох въпроса , защо все не ми върви . Ами нали си бях достатъчно умен и дори много любознателен за един хлапак през далечните шестдесет-седемдесет години на миналия век . Че дори и примерен пионер бях , е за комсомолец не си спомням да съм бил толкова изряден .

                 Когато започвах да следвам  си казах . То пет години не са малко , колко неща има да уча . То така си беше , ама после какво използвах от това научено . И след колко време го забравих , сякаш някой друг е залягал над учебниците и лекциите .

                 Първите години откакто запачнах работа добре се представих . Имах много тежка и важна задача , но за специализация в Чехия замина главният инженер , а не аз . Защото то си бе точно командировка за мен . Е , млад си , ми казваха колегите , тепърва ще ходиш .

                  Толкова и отидох . Дори напротив , забих се на национален обект , където едвам намерих работа за жена ми . То тогава не бе като сега , трябваше да си минеш като добро момче/ момиче / през разпределението . И чак тогава да си помислиш , че столицата може да те приеме като млад и перпективен кадър .

                  А бе толкова много обекти се изтърколиха като частно проектиране следващите години . Но не и през мен . Защо беше така , може би защото не си пиех кафето и пушех цигарката с приближените до силните на деня . Не вярвам да е било , защото съм бил мързелив и некадърен .

                   Пък и с жените нещо много не ми вървеше . Все исках да има чувства , харесване и взаимна симпатия . Та дори и любов . Но то това и тогава си бяха малко смешни понятия . Кой ти гледаше чувства , то важното бе или жителството , или връзките и възможностите на мама и тати . Пък аз много - много ги нямах .

                   И все си мислех , и сам ще се оправя . Както казваше една моя близка в ранната ми младост : Все някак си ще го изкараме този живот . Тогава това ми звучеше много примиренчески и лишено от амбиция . Ама сега си казвам , права си беше симпатягата . Да не чакаш много от живота , да не вдигаш високо летвата , но без и да я принизяваш под възможностите си . Това си е изкуството да живееш .

                    Е , сигурно някъде съм объркал посоките . Къде е горе , къде долу , нормално е не винаги да  си съвсем в час . Важното е да съумееш да се оправиш в  голямото междучасие . Защото тогава си изминал доста от учебния ден , ама и доста ти предстои . Може все още да се навакса .

 

             Е , колко съм наваксал , само аз си знам . Ама важното е , че всичко си е въпрос на гледна точка . Нали чашата може да е полупълна , ама да ви се струва  полупразна . Или обратното .

         

                                                    А вие как мислите ?

 

                 

 

звучи не примиренчески, а примитивно лишено и от капка интилигентност... Харесвам Макиевели с неговия Кръстопът на надеждата. Той казва следното "Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда" Това е вече друго.

Учат на всякакви специалности, пълним се със знания, но никой никъде не ни е учил да живеем. Малко от примера на родителите - какви да бъдем или какви - не, съседи, книги, филми, приятели, улицата. Ама теория - малко. Практика - самия живот. Раждаш се, няколко години караш някакъв стаж като пеленаче, бебе, детенце и от 13-14 година - направо на арената.И най-страшното е, че всичко, което си учил преди това се оказва невярно, неправилно и най-вече непрактично. Започваш сам да си градиш нови собствени правила на живота и започваш да се учиш да живееш и така до...80-90-100 годишнината ни. Когато внуци и правнуци ти обясняват че ти всъщност нищо не разбираш и нищо не знаеш...умираш...прераждаш се... и отначало....

Усмихнати утрини, споделени залези, Ви желая!
В голямото междучасие не забравяйте да се "закачате" с момичетата!:)))))

Да си кажа честно , последните два коментара са по-близки до това , което исках да се почувства от тези следобедни мисли .
Да не се вземаме толкова насериозно , себе си и живота около нас .
А за междучасията , благодаря , щом считаш че все още съм в голямото междучасие , това си е най-радостното от коментарите .
Благодаря за вниманието .