Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2008 13:13 - Модерният конкурс- пародия
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1165 Коментари: 2 Гласове:
1



 

             Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт , името на който няма да спомена . Защото впоследствие се оказа , че според мен не заслужава да го рекламирам . Наред с интервютата с интересни българи , посетили и творили из целия свят бе обявен конкурс .

За творба , поезия , проза или фотография , която не е публикувана в печатно или електронно издание . Срокът за участие – точно един месец .

              Защо да не пусна едно разказче , при все че ограничението е до 900 думи . Как не , ще си броя думите , които съм написал . Я да сложа едно кратичко , ей така солидарен с олимпийския принцип . Още едно изискване малко ме поучуди , автобиография по възможност по европейски модел . Това понятие ми е малко чуждо , затова си съчиних набързо една , какво толкова ще я мисля .

              И взех , че коментирах един млад и доста популярен в литературните среди автор , чийто откъс от  нашумелия му роман бе публикуван . Че даже си позволих и да се „самопубликувам „ , като сложих едно мое разказче под неодобрението си от стила и темата на романа му .

              А бе кой съм аз да правя подобни своеволия ? Редакторите май са в Европа- Щутгард , начетени и с образование навярно . Такава практика не се толерирала в тяхното интернет – списание . В някои форуми и блогове може , но при тях не !  И разказчето не ми приеха за конкурса , защото било участвало вече в други електронни издания . И ми бе пожелано да получа в този месец ново вдъхновение и да заповядам със съвсем нова творба .

               Според мен има разлика между електронно издание и електронно пространство , но нейсе . И точно от мисълта за участие в техния конкурс пък ще се вдъхновя , за да напиша нещо .

Много са важни тия , мисля си аз .

              Накрая помествам така съчинената ми и неевропейска автобиография . И то за да я прегледат авторите на тези сайтове , в които помествам плахите си литературни опити .

               Да си се разкрия кой съм съвсем навреме . Да не се получат после разни усложнения .

 

                                                             Автобиография

Роден съм в град София . Обичах като дете да играя футбол толкова много , че родителите ми ме наричаха ритнитопковец . Горките , да знаеха само колко много са се лъгали в това , че  само учението е достойно за уважение от обществото . А данни имах  щом през 1966 година бях републикански първенец и рекордьор на 80 метра с препятстия.

После се влюбих , разболях и приключих със спорта на 19 години . Защото само първото място ме интересуваше , а знаех , че това време не ще се върне .

След като измъчих себе си и шефовете във спортната школа , която по онова време бе на сто метра от къщи / или обратното / започнах следване във ВИСИ . Имах съученик и приятел , който ми повлия в избора на професия . Заедно ходехме по купони , на изпити , а лятото по морета и гаджета . Е , не винаги ни вървеше , но на около двадесет и пет годишна възраст се оженихме . Аз за момиче от Търново и след като не можах да я уредя като стоматолог в София , се изстреляхме в град Гълъбово , за да спасяваме българската енергетика аз , здравето на нейните създатели тя .

Но малкият ни син , който бе при родителите на жена ми започна да ни липсва много и се преселихме за кратко във Велико Търново. Това  продължава и сега , при все че имаме апартамент в София .

Работех като проектант на строителни конструкции до така наречената демокрация . После пак с онзи мой приятел / виж горе /  започнахме да печелим като търговци на специализирана хартия , той повече , аз по- малко . Но ни стигаше .

И така станахме по на петдесет години , когато нещо се обърка и собствения ни бизнес умря .

Но в мен остана стремежа и удоволствието от плуването в морето , изкачването на балкана с  приятели наполовина на моите години и радостта да бъда със най-скъпите си хора , жена ми и сина ми . В НюЙорк  на 8- ми август той навърши тридесет  . Бяхме заедно , изкарахме един чудесен месец .

Така между сериозните неща се роди и мойта писателска страст . Хората от форумите харесват нещата ми , а на мен това ми харесва . Пиша ги само по чувство и без нищо да корегирам . Не съм Мопасан , нито Керуак , макар че са ме сравнявали с тях .

 

                         Аз съм един наивник на средна възраст , който е щастлив по своему .

 




Гласувай:
1
0



1. elineli - Истински щастливец си Лю :)))
19.09.2008 16:48
Не вярвам да се откажеш така лесно.Успех :)))
цитирай
2. lubara - Zdrasti El .
19.09.2008 17:48
Поне така понякога си мисля , Еl !
Навсякъде има смокинови дръвчета , нали !
Благодаря ти , че се обади .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723140
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930