Имаше навремето такъв сектор от икономиката . Та нали клиентът винаги има право , затова се търгуваше  със услуги и търговията пък от своя страна услужваше . Взаимно се допълват и който се понесеше на гребена на тази вълна , обществото го уважаваше . Или по-точно завиждаше в онзи отчасти изкуствено създаден дефицит на стоки и услуги . А сега какво се получава . Няма липса на стоки , магазините пращат от предлагане , можеш да си позволиш какъвто щеш гъдел .

            Да , ама не ! Както обичаше да вмъква в предаванията си един водещ по БНТ , малко позабравен , но силен с тази си категоричност на противопоставянето .

             Ето аз започнах от два дни нова работа . Ще правя това , което правех десетина години след настъпването на така наречената демокрация . Ще продавам . То хубаво , но първите ми сблъсъци с действителността не могат никак да ме радват . От една страна какво имаме . Илюстрован , цветен и с разнообразни стоки каталог . А от друга наличностите в склада . Пълно разминаване . Значи отиваш при клиента , омайваш го със няколко сладки приказки и когато каже , тази разцветка е за моя обект  следва неловка пауза . Ами вземете си десена до него , той е толкова сходен , не се знае кога ще пристигне вашата заявка . По-сигурно е и във ваш интерес . Такъв отговор си принуден да му дадеш .

             Или пък най- важният въпрос – плащането . Клиентът иска фактура , ти го притискаш да помисли дали му е нужна . Или ако му я предоставиш , нали няма против вместо артикул А да му изпишеш Б . Че какво го бърка , нали сумата ще е една и съща . Или пък да разменим местата на цена и бройка , че то нали резултатът се получава същият .

             Ако случайно това иска и той , всичко е о, кей  . Но ако не е , какво правим ?

             Я да минем на услугите .

             Вчера се мъчех с едно приложение Б  на електронна фактура от месечната ми сметка за месец август . Пустият му роуминг , за какво ли ми беше . След големи кандърми и обяснения  с оператора се добрах до заветната цел . И какво се оказа . Че седем от десетте ми входящи разговори са силно съмнителни . На  посочените телефонни номера упорито ми отговаряше учтив глас.   

-   В момента нямате връзка с този номер , абонатът е изключен или извън обхват .  

      Е чак такова съвпадение пък , поне един да беше вдигнал , та да разбера защо съм му   притрябвал , та ме дири чак във Щатите .

      Снощи говорих със сина ми . И той е на нова работа , от НюЙорк литнал до Франкфурт в европейската банка за развитие . Баща ми , каза ми той , знаеш ли каква карта за Джиесема съм купил , за да говоря тук и в България . Две евро и половина за петстотин минути разговор.

       Направо щях да падна . То бива търговия и услуги , бива , ама бивол за мезе не бива .