Сега , два дни след завръщането си от този неповторим и зашеметяващ град  бих казал какво ще ми липсва и с какво ще го запомня завинаги .
                     Започвам с Браян парк . Гледката през река Хъдзан към Ню Джърси , спокойствието и зеленината на главната му алея , тичащите хора по нея , частното яхтено пристанище със Световния Икономически център  и разбира се , залезите . Слънцето се притаява зад билдингите на отсрещния бряг , силуетите на хората , разхождащи се покрай водата или танцуващите в такта на салсата , която звучи от импровизирана сцена в дъното на парка са така впечатляващи . А там на тротоарите пред нея хората се веселят и в този момент се пренасят в родината си , емоциите от това което виждаш те карат да заобичаш този отворен за всички мегаполис . 
                    Сентрал парк , разбира се . С голямото струпване в тънка редица хора , чакащи по половин ден за откритото и безплатно , но ограничено по брой зрители представление на Бродуейската  " Коса ." Или със закусващите , лежащи , седящи или тичащи по тревата , оградена с  преграда от обикновена тел  хора от най - различни националности . Със множеството артистични по душа и сърце музиканти , акробати или такива неподвижно застинали като истнински фигури на балерини , статуи на Свободата или просто мислители . Чакащи да те впечатлят толкова , че да се лишиш от така ненужните ти няколко долара в повече .
                     Метрополитен музей по Пето авеню . Там билета е по двадесет долара , но само като пожелание . Можеш да влезеш и за два . Но надали ще стигнат и няколко дни да разгледаш всичко . Египетската култура , съвременната американска и европейска живопис , средновековното оръжейно облекло и още толкова много неща , спиращи дъха . Да видиш оригинали на Пикасо , Роден , Сезан , Модилиани , Гоген , Моне и Мане . Невероятно е .
                     Рокфелер център с неповторимата му атмосфера . Височината на Дженералелектрик е зашеметяваща . В основите си малкия площад е превърнат сега на кафене , зимата на ледена площадка . Там може би единствено от всякъде другаде на масата ти носят и пепелници . Златната статуя със пръските около нея и палмите покрай каменните в кръг пейки .
                     Бруклинският мост със забързани туристи и велосипедисти по него . И със малката , сякаш притаена и отделена от тази шумотевица градинка  с толкова човешките си измерения . Вечер около свечеряване Манхатън блесва със всевъзможните си светлини и се питаш как е възможно всичко това да съществува  със целият си хаос и величие .
                     Малката Италия , улица спряна за автомобили , където ресторантите са един до друг , провесили маси над тротоара , където те канят с такава усмивка , че не можеш да устоиш . Или японския квартал с неповторимия си колорит , Сохото и не на последно място  луксозните магазини по Пето авеню и Медисан парк авеню .
                     Ще завърша с унивеситетските кампоси , толкова просторни и зелени , със църквите в тях и големите  спортни комплекси . Както и биологическата градина , така чиста , че това че няма кошчета за боклук просто не се забелязва .
                      Моят четириседмичен Ню Йорк .

Колко добре те разбирам, ако знаеш!
Поздрави !

Ууууууууу, да не се каня за винаги! Не се знае.
А за нас, останалите в къщи, какво да правиме?
Да живее интернета и виртуалното пътуване по света!

Silence

Ню Йорк е супер, но Париж...Тези дни прочетох книгите на Димо Райков "Париж, моят Париж..." и "БГ емигрант в Париж" - класика...Поздрави!

Обичам постингите ти. Всички те се изливат от сърце и душа. Благодаря ти!

Поздрави за постинга:))

Благодаря за поздравите и хубавите думи .
А за снимките , трябва да избера от 1600- те .

снимкииииииииии!!!
Благодаря за приятния воаяж!
П.П. Завеждащият египтология в музея "Метрополитен" е българин - от Казанлък.

Не знам как да ги поместя в блога , те са с голяма резолюция .
Радвам се , че ти е харесала разходката ,а пък за завеждащия египтология се радвам . Моят род е от Казанлък .
Поздрави