Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2008 23:04 - Нашето момче става на тридесет-разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1777 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 20.10.2010 13:27


 

             

   .

                       
Бях дете , когато моят дядо написа книга за участието си в Отечествената война . На първата страница той разказваше за това как баща ми Пламен се бил записал доброволец , за да участва и той в последната фаза на войната . С румено лице и пламенен поглед , крачел в общия строй към казармите въпреки невръстните си още седемнадесет години . Нека да върви по своя път и дано да запази тази своя решителност и сила , завършваше дядо ми кратките си думи за сина си .
                 Така и аз ще напиша за моя син Пламен няколко думи . Той след месец ще навърши тридесет . Това си е една сериозна възраст . Не можеш да търсиш оправдание в младостта за някои свои грешни стъпки и неблагополучия . Защото пълнолетието отдавна е дошло и илюзията за вечната младост си е заминала с първите бели прокрадващи се кичури в косите . И с това да не можеш да разчиташ на приятелите си , които са се пръснали по света или някои от тях оправдавайки се с това , че самите те имат вече деца и семейство , за което трябва да се грижат .
Синът ми се роди с името си . Нежен , с руси коси и сини като дядо си и майка си очи . А когато израстна и се научи да чете книгите и атласите на света силно го привличаха . Така че никак не ни изненада , когато на дванадесет години в Москва , където бяхме на гости на наши близки бе готов да ни преведе през Кремълския площад и метрото , за да се приберем в квартирата им . Или когато в гимназиалните класове на екскурзия с класа си бе повел съучениците си през целия Париж с карта в ръка .
               И ето го преди десетина години студент в Софийския университет . Тогава за пръв път бях горд с него , нали бе издържал изпитите и бе между първите , класирайки се за специалността международни отношения . Толкова е сериозен и амбициозен за възрастта си , така ми казаха мои приятели , които харесваха в него любознателността , интелекта и познанията му за света . Аз като баща го мислех за още малък и неукрепнал . Но те го бяха правилно оценили . Та нали в това трудно време меркантилността и грубата настоятелност за да успееш в живота се прихващаше толкова бързо от младите хора . Затова и той се отличаваше със своята последователност и стремеж единствено със знания да постигне реализирането на своите професионални стремежи .
                Студентският живот бързо се изниза . С квартирите , студентските общежития и общите мечти за бъдещето с най- близките приятели . И с летните отлитания за по няколко месеца до Вашингтон , където работеше като плувен спасител и където се завързваха толкова различни познанства . За да дойде дипломирането и отново заминаването му . За втора магистратура по световна икономика в университета Фордам , НюЙорк .
                 -  Пламене , докога мислиш да се занимаваш с тези науки ? Твоите връстници кариера и пари направиха - така го запитах когато две години след това нарами и докторска защита на гърба си .
                   - Ами това мога , това правя , а и света се нуждае от висококвалифицирани специалисти , все още съм млад - отговори ми моят син .
                   И ето след месец той ще започне пета година науки в Щатите . За това време работеше и в една федерална банкова система , нали стипендията Фулбрайт, която спечели му осигуряваше само първата година безметежно и осигурено битие . А там няма кой да ти помогне , ако не си помогнеш сам . Явно се справя , щом до сега и за момент не се е разколебал в избора си .
                    Пламене , сине мой . Няма с какво да ти помогна . Помагах ти и те учех , когато беше наполовина на моя ръст . В морето за да плуваш , зад волана на колата или по високите поляни в планината , която ти толкова обичаш . А и няма какво да ти подаря толкова запомнящо се за твоя рожден ден . Но големият подарък ти можеш сам да си направиш . Щом са те поканили от две толкова престижни места в Европа на работа , значи са оценили твоя дългогодишен труд , усилия и възможности .
                       Затова мога да кажа , бъди жив и здрав , нека това , което искаш за бъдещето да ти се случи .
                       От сърце ти го желая и знам , да , ти го заслужаваш .

                          Честит рожден тридесетгодишен ден , сине .
                          Гордея се с теб .                    Баща ти

 

 



Тагове:   нашето,   момче,   разказ,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Да ти е жив и здрав!
25.07.2008 23:17
Имаш право да се гордееш с него. Много от младите в блога няма да могат да те разберат, защота са още деца, но ние хората които сме отгледали деца, сме наясно за какво става дума!
цитирай
2. skribezium - Честито и на сина ти и на тебе, че си ...
26.07.2008 11:00
Честито и на сина ти и на тебе, че си отгледал добър син, с когото се гордееш. Бъдете живи и здрави!
цитирай
3. elineli - EL :)))
26.07.2008 18:43
Честито,и късмет за доброто ти дете Лю,а на теб още много поводи за бащинска гордост:)))))
цитирай
4. katan - lubara!
05.03.2009 19:27
Да е жив и здрав синът ти и да продължат успехите в живота му!
Дай, БОЖЕ, да се радваме и на внуци!
Поздрави!
цитирай
5. lubara - Поздрави, katan !
20.10.2010 13:24
Катя, сбъдна се пожеланието ти, сбъдна се!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575650
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031