Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2008 21:02 - Стела , момичето със сините очи
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2856 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 30.10.2012 13:29


 

         Бяхме студенти . Eдно лято след изпитите гледахме лятната  олимпиада . Но вече се бяхме наситили на спортните изяви , в частност аз на гимнастичката Нели Ким . И решихме , време е за море .

        Със Митьо Влаев престигнахме първи в Приморско . Намерихме си едно копторче в центъра на селото , но бяхме доволни от хубавия двор с асмата . Там късно вечер пушехме последните цигари и гадаехме по звездите дали на другия ден  ще става времето за плаж . След нас дойдоха Косьо и Галя , вече женени . Те се устроиха в една почивна станция , лукс за студенти  по онова време . Галя бе спортна натура , Косьо обещаващ архитект . Аз и Митко учехме в Строителния институт . Дойдоха и Климбо и Весела , също бъдещи инженери . С тях бе и Иванка , сестрата на Весeто . И накрая за цвят с нас бе Елена , бъдещо светило на стоматологичната  помощ .

         Някъде към третия ден Ели ни каза , нещо липсва в компанията , извикала съм колежката си Стела от Търново . Нали ще я посрещнем както трябва , нищо че всичките сме софиянци . Да види , че не сме страшни и никак надути дори .

          Така един следобяд в капанчето , което бяхме кръстили " Пет без пет" и където си пиехме първата малка водка за деня цялата група чакахме Стела . Още не бяхме си изпили питието и при нас седна момиче със дънкова пола , черна дълга коса и впечатляващи големи сини очи . Това беше тя , Стела . Толкова бяло лице и нежни ръце , мълчалива и вглъбена в себе си , така  съм я запомнил от онзи летен ден .  

          Няколко дни времето бе чудно . С Митко плувахме редовно от Северния плаж до резиденция " Перла" . Наистина красива тогава с архитектурата си . Останалата тумба ни следваше по брега . Аз бях издействал едни купони за храна в един стол , изреждахме се всички без младото семейство да се храним с тях . Как ставаше тая работа , много ни беше забавно .

           Но след това времето трайно се развали . По цял ден играехме на барбут , бридж и всякакви други игри на карти и зарове . Вечер разбира се бяхме първи на дансинга из кръчмите . Хитът бе песента "Чарли Чаплин и морето".  И така дойде края на почивката . Разпиляхме се , Стела си замина почти бяла за вкъщи .

             След две три седмици в началото на септември ми се обади Косьо . Любо , отиди в ресторанта на хотел " Хемус" и запази шест места . Стела ще ни черпи , има рожден ден . С Митко Влаев доста се чудехме , това момиче с какво го бяхме превзели , че чак да ни води на ресторант . Явно умее да се отблагодарява за вниманието , което без да искаме сме му отдали на морето .

              До декември излизахме заедно шестимата на кино или само ей така , на разходка . И тогава дойде осми декември , студентския празник . Косьо предложи да го изкараме в Копривщица при негов далечен роднина . Ерген , много готин и гостоприемен , така го описа . Няма да забравя подготовката за този осми декември . Момичетата купиха пържоли за цяла рота , ние пък май прекалихме с покупката на бутилки водка . Но нали е празник .

             Копривщица ни прие със спокойствието си и чистия въздух , със самобитната си възрожденска атмосфера . Първата вечер още бутилките с водка бяха скрити от Галя и Ели ,  но ние бързо се ориентирахме в тайното им скривалище . После хапване , танци до зори , Косьо така се развесели , че падна в чиниите с руската салата . Смяхме се много . Но посред нощ цигарите свършиха . Аз излязох да търся от някъде да купя , с мен дойде на малко въздух и Стела . И както пушехме на една пейка от новата доставка , аз я прегърнах и под копривщенската луна целунах .

              Останалото , както се казва е история . На другото лято в Созопол пак бяхме същата компания . Една вечер до късно стояхме под звездите . И на другия ден казахме на групата : "Довечера в механа " Копривщица"  ще черпим - решихме да се пооженим" . Беше 20 август , точно една година от срещата ни в " Пет без пет". Просто съвпадение .

              Много морета се изнизаха от тогава . Созопол все още е запазил нашите спомени . И ако някой запита кога е станало всичко това, аз ще му отговоря така :

              Какво значение има, щом жена ми за мен ще си остане  завинаги млада като онова момиче с черната коса и големите сини очи.

 



Тагове:   очи,   момичето,


Гласувай:
2
0



1. ron4e - :)
26.08.2008 21:57
Май съвпадението е не само датата, но името на механата, където сте черпили :) - "Копривщица" :) Останете завинаги млади един за друг!
цитирай
2. viki11 - ВАжното е, че знае, кога да дойде за ...
04.09.2008 23:45
ВАжното е, че знае, кога да дойде за цигари с теб
цитирай
3. ckarlet - Страхотно разказваш, Lubara! В...
28.12.2010 10:48
Страхотно разказваш, Lubara! Винаги в разказите ти откривам много романтика, динамизъм и една голяма реалност, която си преживял!
Момичето със сините очи те е пленило завинаги.. Пак ще кажа, че си голям Щастливец! Но и Тя е Щастливка с теб!
Поздрави от сърце!
цитирай
4. lubara - Честита Новата Година и за теб, c...
04.01.2011 17:38
Честита Новата Година и за теб, ckarlet!
Да си весела, радостна и щастлива, защото го заслужаваш!
А написаното може малко да е преувеличено, но нали това е начин да се откъснем от ежедневието, благодаря ти!
цитирай
5. lubara - Поздрави, borislava0513!
10.09.2011 13:37
На снимката в профила ти виждам само две красиви лица, но щом казваш...
Може би написаното е по-красиво от действителността, но нали затова е словото, да подсилва преживяното!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723149
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930