От една седмица съм се заел със трудната задача да си намеря спонсор . Знам,

няма да е лесно . Някои хора го търсят , за да си възвърнат зрението  или друго , 
свързано със здравето . Други за да посетят екзотични места по света . Трети , защото така ще изкрънкат някой лев .

               Аз си търся спонсор , за да си възвърна брат си . Много го обичам и не искам да живея без него . И веднага казвам , трябва да събера хиляда и петстотин долара . А това не са малко пари . И мисля  на всеки , който ще ми става спонсор да разкажа тази история .

                Преди двадесет години брат ми с цялото си семейство замина за Африка . Все пак професията му е престижна – в сферата на информатиката . А и снаха ми с нейните научни степени и атестации от БАН . Лапнаха ги като топъл хляб . А и знаят езици , с една дума – пей сърце .

               То това хубаво . Лошото е ,че след година  аз трябваше да се грижа за вече тежко болния ни баща . Той си беше мъж до края . Разбира се , последните му четири месеца мъжки бяха само ясният му син поглед и бледото лице . Всичко останало съвсем не бе мъжко . След като го изпратих до вечното му легло една комшийка ми каза , че много се съмнявала дали няма да изперкам сам с него .

                Мисля , че синият му поглед не ми даде да изперкам .

                И ето ме сам с два апартамента , които татко ни остави . И аз имам семейство , но живем в друг град . И така се започна една дълга одисея с наематели , все пак да вземем нещо , а и те да се грижат за апартаментите . Също плащане на данъци , мъкнене на багажи от единия апартамент в другия . Години наред . И това кой да го прави , ами аз . Африка си е далече .

                 Минаха десетина години . Започнахме да продаваме . Първо малкия апартамент . После преди пет години и големия . Но и тук имаше  големи неясноти . Брат ми и снаха ми все бяха от нещо недоволни . Наемателите плащат малко , аз лошо стопанисвам вещите им , все пак хората се бяха обзавели прилично преди да заминат .

Нали бях се оттеглил в провинцията  с жена ми , нямаше място за всички в бащиния апартамент . Само 104 квадрата , макар и до сегашното НДК . И най- вече от това , че си правя каквото си искам , без да се съобразявам с тях . Те да вземат наемите . Остана-лото не била моя работа .

                 И ето най- важният момент настъпи преди пет години . Аз направих една глупост . Бизнесът ми вече не вървеше , взех от парите на брат ми 1500 долара . Влязох в една рискована сделка и на часа ги загубих . Задлъжнях .

                След половин година първо снаха ми , после  и брат ми се върнаха в София за кратко . С цел да продават големия , бащиния апартамент . Той вече от пет- шест години си беше само техен . Бяхме минали през нотариус и доброволно с брат ми  поделили двата имота . Как се решиха и да ми доплатят до малкия апартамент 12 500 долара , съвсем се чудя .

               Та така . Оплетоха се и двамата като пиле в кълчища .Нищо не свършиха . Заминаха си и пак аз останах да хамалувам и  тази работа . Месец след тяхното заминаване им преведох 43 000 евро . За толкова продадох апартамента . Без агенция  посредник . Чиста случайност .

 

                Преди месец брат ми си поиска онези 1500 долара . С лихвите . Че и за някакви легла взе да мрънка . Не знам колко пъти е ходил при вечното легло на баща ни . Аз една година след като си отиде нямах сили да отида там . Тези четири месеца ми бяха отнели силите .

 

 

                Така аз загубих брат си . Нямам 1500 долара . Нямам две къщи в Африка и един апартамент 130 квадрата с гараж в Лозенец , както има той  . Той е съвсем нов , знаете как е трудно в днешно време да изплащаш апартамент в София , че и втора къща в Африка .

                Моят е 62 квадрата в Стрелбището . Дали да не го продам , за да му върна дълга . И да си върна брат си .

                Най добре е чрез спонсори . Има добри хора , някой може да ми стане спонсор

                Пък и брат ми може да ми стане , все пак в негов интерес е .

                Ще му бъдат върнати 1500 –те долара . 

                Ох , забравих за лихвите .

 

 

                

                     

Ти си добър разказвач,затова и малко се натъжих вживяла се.Успех на героя ти ,а на теб пълна торба с истории....За разказване :))))