Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2008 12:50 - Животът като низ от картини - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1989 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 03.04.2016 19:12


                  В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое радостно събитие. Случвало се е и когато е бил на почивка, в някое градче, където идва за пръв път. Но никога не е мислил да купува,  просто е влязъл в олющено магазинче или се е разхождал из чаршията. Мирисът на прясна боя и свежите цветове се е пропила отведнъж в сетивата му, а после е дошло влюбването в платното. Изведнъж и неочаквано. Както става в живота, без да го искаш и без да можеш да го избегнеш.

                                                     Цигулката

                      Наистина първата му картина. Видя я седем години откакто бяха заедно. Цялата обрамчена в широка дървена рамка, дори бе рисувана не на платно, изглежда на тънък шпертплат. Цигулката в кафяво, два - три нюанса, не повече. Зад нея партитурата бледо-жълта. А отзад човешка маска, мъж със сиво лице и синьо око. Застанала е в сянката на инструмента, но същевременно някаква сила в погледа. Понякога си мисли, че е той самият. Като малка е свирила на цигулка. Дори е мислела да се отказва от медицината, за да кандидатства в консерваторията. Десет години от живота й. Всеки ден я е прегръщала с малките си ръце. Те са много малки, като птичета. Първото нещо, което хареса във нея. Както и очите й, син поглед, пронизващ и толкова приковаващ те в бялото лице. Тези ръце са държали лъка сигурно, дори с лекота. Струните са издавали първото й влюбване, после първата раздяла е накарала и цигулката да страда. Затова понякога я е мразела, защото е знаела всичките й тайни. Затова трябваше да минат няколко години преди да се съгласи да му изсвири нещо.
Стоеше на една витрина без да претендира за себе си, но веднага му задържа погледа. Изведнъж сякаш се върна в миналото като случаен гост на представление. Цигулката свиреше под нейните малки пръсти. И когато се опомни, тя бе закачена на стената в хола му. И до сега е там.

                                                      Цвят лилав

                   Художникът го бе поканил на своята първа самостоятелна изложба. Познаваха се отскоро, съвсем бегло. Дори се изненада, когато получи поканата. Разбира се, че отиде. Картините бяха двадесетина. Всички забелязаха основната тема, конете. Пет, шест платна носеха волното присъствие на това животно. Буйни гриви, извити шии и устремен бяг. Но на него му направи впечатление друга, с красива бяла рамка. Синьо, сребристо, светлозелено и много лилаво. Цвят лилав във една ваза. Още на другия ден художникът му я донесе в къщи, това беше първата му откупена картина. Щеше да заминава за да рисува портрети в един морски град. Парите му
бяха добре дошли. Беше му благодарен за това.

            След лятото започнаха да се виждат често. Нищо не ги сближаваше, бяха толкова различни. И все пак отлично се разбираха, често пиеха бира пред хладната привечер в някое заведение. Художникът взимаше картината при себе си, когато трябваше да защитава доцентура или професорска степен. Винаги държеше на тази картина, макар че бе направил вече много изложби и можеше да избира какво да представи на защитата си. Така една вечер художникът му каза, че заминава. Ще бъде повече време извън страната, кариерата му тук не му е достатъчна. Неусетно срещите им съвсем оредяха. Но в хола художникът бе оставил нещо от себе си и затова той често си мислеше за него.

                                        Лодки през зимата

                    Третата картина я купи една есен на морето. Бяха заедно, обичаха да бъдат там, защото имаха много хубави спомени като млади. Вятърът и вълните бяха толкова силни, че само той ходеше на плаж. Плуваше много, а после разходките когато слънцето залязваше бяха така приятни. Една вечер сред пъстрите картини край кея забеляза тъгата в тези самотни лодки. Бяха преживели много и дали отново ще навлязат в лятното море. Това синьо по платното бе дори сиво, имаше хлад в блясъка му. Всяка лодка гледаше в своята посока, закотвена здраво до брега. Тогава си спомни един филм за много стар рибар, който цял ден се бореше с надеждата си, че ще сполучи този път. Беше сам в откритото море. Но тази самота не му пречеше да бъде силен. Такива бяха и тези лодки, тъжни и самотни, но му се струваше, че не са загубили вярата за още плаване .
Студено море и пропити с тъга и надежда лодки.

             Това са трите му обичани картини.
             Любовта.
             Приятелството.
             Самотата.

 

 



Тагове:   разказ,


Гласувай:
1
0



1. elineli - EL :)))
31.05.2008 09:33
Възхитителен разказ ,Чудеснико.Най важните три неща, от които никой никъде не може да се скрие.Беше удоволствие за мен :)))))))
цитирай
2. lubara - EL !
02.06.2008 21:09
Радва ме одобрението ти , благодаря .
цитирай
3. hristam - Е, това си е вече
02.07.2008 21:48
истинска мъдра притча, в която казваш много повече, отколкото на пръв поглед изглежда.
Колко много може да изразява една картина, нали...
цитирай
4. lubara - Да , благодаря .
02.07.2008 22:00
Да , благодаря .
цитирай
5. monna - Чудесни моменти от един живот!
11.01.2011 20:48
Има много дух в разказа!!!
цитирай
6. lubara - Поздрави и днес, monna!
12.01.2011 08:39
Благодаря!
цитирай
7. zlatka46 - Три картини!
12.12.2013 11:00
Три картини!Любовта!Приятелството!Самотата!Е,последната ме натъжи,много!
Толкова образно!Вълнуващо!Поздравления!
цитирай
8. lubara - Поздрави, zlatka46 !
12.12.2013 12:12
Самотата е част от живота, нали.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723112
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930