Прочетен: 15398 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2012 18:04
Калофер, Карлово, Сопот, вчера в неделния ден.
Там пред Балкана.
Църквата “Св. Архангел Михаил” е разположена на левия бряг на река Тунджа, върху висока платформа. Голямата сграда на църквата се извисява над целия град и може да бъде видяна дори от пътя водещ към Калофер. Църквата е една от предпочитаните от гостите в града забележителности.
Според надписа запазен на западната фасада, църквата е била строена три пъти и е имала три различни имена – “Св. Петка” през 1714 година, “Св. Архангел Михаил” през 1799 и “Св. Св. Кирил и Методий” през 1869 година, когато е реставрирана от майстор Генчо Кунев от Трявна. Олтарът на църквата съхранява стара фреска от периода 1870-1871 година изписана от Георги Данчов Зографа.
Макове пред църквата.
Днес над западния главен вход могат да се видят образите на трите покровителя на църквата – Св. Параскева, Св. Архангел Михаил и Св. Св. Кирил и Методий.
Западния край на Калофер с купола на манастира.
Вече сме пред входа на Девическия манастир.
Напред и нагоре- връх Ботев, любимо мое място.
Спокойствие, чистота и зеленина в двора на манастира.
Църквата.
Край Калофер, до входа на Централен Балкан, където тече Бяла река, се намира мъжкият манастир " Рождество Богородично". Не отидох там, това е снимка от нета.
В тази стъклария на пътя си пропиляхме част и половина. С по една печена пъстърва и по една бира, за шофьора малка.
Титанът на българската литература.
Виждате купола на църквата, нали!
Сопотски метох " Въведение Богородично".
Сопотски метох е основан през 1665г., когато около храма били построени жилищни сгради. Построен е в близост до Хилендарския метох, който бил изгорен от кърджалиите през 1794г., но оставил названието "метох", пренесло се върху Девическия манастир (без да е метох на който и да било манастир). В обителта се е помещавало и основно училище. Монахините от Сопотския метох участвали дейно в националноосвободителните борби на българския народ. Тук с помощта на игуменката Христина се е укривал Васил Левски в периода 1869 – 1872г. През 1877г. турците опожаряват град Сопот, при което пострадал и Метохът, като оцеляват само жилищната сграда с чардаците, църквата и лозата на манастира. Впоследствие манастира е реставриран и продължава да функционира нормално.
Тази лоза е връстничка на метоха, от средата на 17 -я век.
Тук се е намирало килийното училище, в северния край е живяла хаджи Ровоама и Рада Госпожина.
Това е входът на църквата. Църквата "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" се намира в близост до метоха. Внушителната трикорабна псевдобазилика била съградена през 1846 г. Храмът е дело на брациговски майстори и е описан в романа “Под игото”. Църквата днес е паметник на културата. Тя пази скромен иконостас с два реда икони. По стените се виждат избледнели следи от стенописи. Няколко особено ценни икони се пазят отделно от другите.
Вече сме в Карлово.
Този балкон защо не е боядисан, не разбрах.
Апостола, в средата на тази композиция.
Площадът с естрадата.
И накрая, в деветнадесет часа, ми идеше да се кача горе, на върха. Но жена ми е фен на " Седем часа разлика", и аз като добро момче...
Поздрав за хубавите кадри!
сърдечен поздрав
за теб..
А защо скри точното местонахождение на "стъкларията"? За втори път споменаваш за место с печена пъстърва, а на мен това ми любимо хапване. И понеже отворих,такава приказка, дано да знаеш,че на километър след Мъжкия Манастир , при входа на Екопътеката "Бялата река" има чудесно капанче!
05.06.2012 04:17
На север от Калофер съм бил само в Паниците. Калоферският манастир не съм посещавал, затова не го знам това капанче.
http://lubara.blog.bg/turizam/2011/04/19/vhodyt-kym-raia.732339
Хубав, усмихнат ден!
05.06.2012 11:31
Ето накратко отговор на питането Ви:
Ислямизацията на християнските народи в т.ч и на българите била системно осъществявана от органите на централната и местната власт, от армията, от духовните и религиозни институти. Начините били много: отвличане и преселвания, кръвният данък и еничерския корпус, опрощаване на провинения,раздаване на служби на и помощи на християни, които „ доброволно” приемали исляма, използване като домашни прислуги, принудителни женитби на български девойки и ислямизиране на новородените и малките деца и други.
Тази коварна система включвала масови, групови и индивидуални насилствени помюсюлманчвания, засвидетелстване чрез безбройисторически извори, документи, народно творчество, спомени и описания на на съвременници, на чуждестранни пътешественици и т. н.
От османските регистри могат ясно да се проследят етапите на ислямизационния процес през ХV – ХVІІ век., защото новите мюсюлмани, чиито родители били християни, преставали да плащат данъка джизие.
Първото масово помюсюлманчване станало през 1515 година при султан Селим ! ;
Второто през втората половина на ХVІІ век в района на Родопите;
Третото през 1689 и т. н. Подобни насилия били извършване и по време на ловни развлечения, когато християни са използвани като гончии, а единичните случаи били система.
Османското владичество е един от най – трагичните периоди в историята ни. То откъсва България от естествения и хода на развитие – европейския и и налага една чужда феодална стопанска система.
Колкото до това как са построени църквите по нашите земи. Има приети реформени актове на Високата порта. Единият е „Гюлханският хатишериф” от 1839 година. С него се обещават равни права на всички поданици на империята. Той послужил като законно основание на българите да поставят редица свои искания и да започнат движението за църковно – национална независимост.
За да се знае историята ни трябва да се чете и ако съществува съмнение и исторически извори.
Поздрави за прекрасния постинг!
06.06.2012 20:42
При първа възможност ще посетя тези забележителности!
Това е България!
България над всичко!
Любомире, няма защо. Добре би било, когато някои се опитват да пишат с известна ирония или поставяне под съмнение на събития или веществени паметници да подхождат отговорно. Зная, какво е искал да каже анонимния. Нека да се знае, че човешките отношения са едно, а политиката на една държава или държави е друго.
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy