Не бях ходил в Клисура. Затова на Цветница-вчера стартираме в 10.15 минути. Финалът е точно в 20.00 часа. Спускането от Шипка си е изпитание. Дупки, копки, канавки. Българският речник с по-особени думички с...

       Тези истории се случиха през 93. Тогава бях на 41 години, обяснимо е заглавието на това, което ще разкажа. Сега нещата са по-различни, желанието го има, но 55 е по-друго нещо, за съжаление откъм възможности. Да не се оплаквам, защ...

             Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка. Не можеше да бъде сери...

 
      Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране ...

   Със Зори се запознах на Соколна. Пътят нагоре не е много, хич не го усетих, защото устата й не млъкна. Само вече на по-баирестото говорех аз, нищо че е ходила на Хималаите. Каза ми, нищо особено не е като натоварване, щадеше бялата ми...

                     Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде месечния цикъл, да се хвалим, че вече сме се целували и разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бърза...

 
 
            Днес ми се обади моят приятел. Този от детските години. За който писах преди пет месеца.

              Село Средни колиби. Някои къщи за гости съвсем не са колиби!

               Мина година, откакто господин Цигулков се събуждаше всяка сутрин с мисълта, че ако се беше родил мравка, щеше да е по-щастлив. Дори не искаше да бъде някаква голяма мравка, термит например. Защото термитите обитават савана...

                                                                           
        В началото на 74 с моя колега и приятел от института Графа бяхме на театър в Сатиричния. Не си спомням какво сме гледали, с него често ходихме на &ldqu...

 
            Слънцето се прецеждаше през първите есенни листа, които нямаха надежда, че ще  живеят още дълго. Това време е коварно с лъжовната си топлина, която замайва и те кара да мислиш, че ще е вечна. Зеленото по дърветата се е зас...

         Този ден плуването наистина му вървеше. Водата беше почти топла, медузите пареха само ако им обръщаш внимание, звукът на птиците обикаляше около ушите и това го караше да се чувства пълен с радост. Беше време вече да се връща. С...