Постинг
13.09.2016 09:21 -
Седмица на Каваците
На пети септември вечерта на паркинга в Созопол едва си намерих място...Народ, народ...
Утрото на пети септември.
Хотелът.
Басейнът.
Плажът.
Тук все още не съм бил.
Моята смокиня отново е родила, няма кой да я обере, ако не съм аз.
Поглед към Харманите.
Райският залив, май райското не го видях...
Има малко рибарско селище...няколко постройки.
Най-вдясно е разсипаната прекрасна база " Смокините".
Ето как изглеждаше през "американското" лято... Чудесна!
Морето през цялото време си беше с жълт флаг. Един ден беше по-спокойно, та направих час плуване до голямата шамандура и скалите.
Иначе след шести септември тарапаната намаля.
Между тях е торбата със спомените...
Инсталации...
И накрая малка реклама на хотелчето, снимката е на изгрев слънце, когато се поразходих из комплекса и набрах от смокинята, с която сме приятели почти двадесет години.
Другото лято, живот и здраве, пак ще отида.
Утрото на пети септември.
Хотелът.
Басейнът.
Плажът.
Тук все още не съм бил.
Моята смокиня отново е родила, няма кой да я обере, ако не съм аз.
Поглед към Харманите.
Райският залив, май райското не го видях...
Има малко рибарско селище...няколко постройки.
Най-вдясно е разсипаната прекрасна база " Смокините".
Ето как изглеждаше през "американското" лято... Чудесна!
Морето през цялото време си беше с жълт флаг. Един ден беше по-спокойно, та направих час плуване до голямата шамандура и скалите.
Иначе след шести септември тарапаната намаля.
Между тях е торбата със спомените...
Инсталации...
И накрая малка реклама на хотелчето, снимката е на изгрев слънце, когато се поразходих из комплекса и набрах от смокинята, с която сме приятели почти двадесет години.
Другото лято, живот и здраве, пак ще отида.
Следващ постинг
Предишен постинг
Беше хубаво място, когато ние бяхме там работеше наполовина като хотел, наполовина като станция на военните. Понеже като хотел цените си бяха насосани, като пристигнахме се позачудих чий го дирят на паркинга разни разнебитени соц-трошки. После разбрах, че една част е станция. Но мястото беше приятно, на две крачки от плажа, там се учихме със синчето да играем билярд на една маса отвън с жетони и доста се запалихме. Изобщо имам много приятни спомени. Предполагам, че нарочно са я съсипали, за да гушне някой апетитния парцел на безценица. Някой "наш човек". Бай Ганя не спи!
цитирай" Смокините", ето едно разказче за тази прекрасна база, която мина и през ръцете на някакви араби, и сега е жалка картинка...
- Спомен за американското лято –
Преди точно двадесет години отидох за пръв път на Каваците. Бях в разгара на бизнеса. Моят приятел и партньор Хари ми каза, открил съм страхотно местенце. Беше началото на юли, на една голяма търновска банка стоварих половин камион хартия и спечелих около двадесет и осем хиляди лева. Какви бяха парите тогава съм забравил, но те ми бяха достатъчни, за да заведа жена и син за петнадесет дни в хотел „ Смокините”. Това беше невероятно място. Целият вътрешен двор беше засаден със здравец, отвън имаше алеи с големи червени цветя и обширен паркинг. Стаите бяха или към морето, или към просторен хълм, целия обрасъл в лозови насаждения.
По онова време Хари беше внесъл една бира в кутийки, „ Кайзер”, която си беше доста скъпа. Той водеше приятели и партньори по заведенията в София, където я беше оставил на консигнация. Така всички ние помагахме на бизнеса му, като пиехме бира на корем. Все пак беше лято…
Футболните мачове ги гледахме обикновено в неговата стая, до късно вечер. Викахме като луди за нашите национали, вече бяхме повярвали, че са най-добрите! На сутринта целият хотел се огласяше от дрънченето на чували, пълни с празни кутийки по мраморните коридори, лелките се бяха видели в чудо с нашата ненаситност.
Това беше последният път, когато шестнадесетгодишният ни син дойде с нас на море. После тръгна сам, после три лета подред заминаваше за по пет месеца във Вашингтон, където работеше като спасител на басейн. После отиде в Ню Йорк за пет години, и сега вече от толкова живее и работи в Брюксел.
А аз си останах тук, при нашата си бъркотия, при нашето си море, при моите Каваци.
След два дни отново ще отида. Е, само за три дни, бизнесът отдавна е зад гърба ми, хотел „ Смокините” е една развалина, нали знаете, хубава работа,
цитирай- Спомен за американското лято –
Преди точно двадесет години отидох за пръв път на Каваците. Бях в разгара на бизнеса. Моят приятел и партньор Хари ми каза, открил съм страхотно местенце. Беше началото на юли, на една голяма търновска банка стоварих половин камион хартия и спечелих около двадесет и осем хиляди лева. Какви бяха парите тогава съм забравил, но те ми бяха достатъчни, за да заведа жена и син за петнадесет дни в хотел „ Смокините”. Това беше невероятно място. Целият вътрешен двор беше засаден със здравец, отвън имаше алеи с големи червени цветя и обширен паркинг. Стаите бяха или към морето, или към просторен хълм, целия обрасъл в лозови насаждения.
По онова време Хари беше внесъл една бира в кутийки, „ Кайзер”, която си беше доста скъпа. Той водеше приятели и партньори по заведенията в София, където я беше оставил на консигнация. Така всички ние помагахме на бизнеса му, като пиехме бира на корем. Все пак беше лято…
Футболните мачове ги гледахме обикновено в неговата стая, до късно вечер. Викахме като луди за нашите национали, вече бяхме повярвали, че са най-добрите! На сутринта целият хотел се огласяше от дрънченето на чували, пълни с празни кутийки по мраморните коридори, лелките се бяха видели в чудо с нашата ненаситност.
Това беше последният път, когато шестнадесетгодишният ни син дойде с нас на море. После тръгна сам, после три лета подред заминаваше за по пет месеца във Вашингтон, където работеше като спасител на басейн. После отиде в Ню Йорк за пет години, и сега вече от толкова живее и работи в Брюксел.
А аз си останах тук, при нашата си бъркотия, при нашето си море, при моите Каваци.
След два дни отново ще отида. Е, само за три дни, бизнесът отдавна е зад гърба ми, хотел „ Смокините” е една развалина, нали знаете, хубава работа,
..., но българска…
Не знам дали ще се повтори американското лято.
Но знам, колкото и да са се променили Каваците, това си е моето място.
Не си го давам за нищо на света. Там е и моята смокиня, там е и споменът за онези наивни стари бунгала, тип „ куча колиба”, там си е моята младост!
Но понякога, когато плувам навътре в морето, си мисля, че тя все още не си е отишла, както пееше поетът, не съвсем, не съвсем…
02.07.2014 Любомир Николов
цитирайНе знам дали ще се повтори американското лято.
Но знам, колкото и да са се променили Каваците, това си е моето място.
Не си го давам за нищо на света. Там е и моята смокиня, там е и споменът за онези наивни стари бунгала, тип „ куча колиба”, там си е моята младост!
Но понякога, когато плувам навътре в морето, си мисля, че тя все още не си е отишла, както пееше поетът, не съвсем, не съвсем…
02.07.2014 Любомир Николов
май за пръв и последен път нацелихме Аполонията, значи е било началото на септември. Тогава атмосферата в градчето става още по-приятна, ходихме на разни концерти, детето много се впечатли.
Даже сега се чудя дали не е било и моето "американско лято", защото по онова време работех в една американска фирма. :)
Но още тогава къмпинг Каваците вече го нямаше, имаше останали само стари бараки неизползваеми. А сега сегото се е случило и със "Смокините"...
цитирайДаже сега се чудя дали не е било и моето "американско лято", защото по онова време работех в една американска фирма. :)
Но още тогава къмпинг Каваците вече го нямаше, имаше останали само стари бараки неизползваеми. А сега сегото се е случило и със "Смокините"...
Можеш да разгледаш постингите ми за Каваците. Септември 2013-та, където можеш да видиш старите бунгала. Юли 2014-та. Септември 2015-та.
цитирайвременце е, Лю. Радвам се, че и тази година не си го пропуснал :)
цитирайХодих и за една вечер в Свети Влас, минах и през стария Несебър. Пенсионерска му работа!
цитирайНай-много ми хареса твоята "запазена марка":) - смокинята.
Радвам се много, че я видях отново. Стори ми се дори подмладена:) и с плод!
цитирайРадвам се много, че я видях отново. Стори ми се дори подмладена:) и с плод!
Катя, много си наблюдателна. Смокинята наполовина е изсъхнала. Но още ражда. А съм снимал тези нови млади стебла, които от три години изникнаха до старото стебло. Тоест, това на снимката е детето на смокинята!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy