Постинг
23.07.2016 09:18 -
Хижа Мазалат-връх Голям Кадемлия-хижа Тъжа
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 6516 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2016 09:21
Прочетен: 6516 Коментари: 6 Гласове:
16
Последна промяна: 23.07.2016 09:21
Преди две седмици в петък, 18 часа, потеглихме към хижа Партизанска песен, откъдето започна изкачването.
Някъде около 20 часа потеглихме. Времето беше чудесно.
Пътят до Корита е по-различен от преди, много сеч, много сеч...
На свечеряване стигнахме чешмата на Корита.
Залез над хижа Мазалат, която обаче не се вижда на тази снимка.
Арка по пътя, преди да навлезем в гората.
И луната ни светеше, не че бяхме без челници и фенери. За около два часа и половина, без да бързаме, пристигнахме в хижата.
Утро на изток. Хижата е огряна от слънцето.
Навсякъде килим от мащерка.
Това беше Росоватец, май.
Закуска за шампиони.
Бялото коте. Добре си живее на въздух.
Вече сме минали Вълчата глава, това е Симчо, много боен приятел мой!
Това са двама, с които станах приятел във Фейсбук. За шестнадесет дни взеха Ком- Емине, тук са по средата, на осмия ден.
Коментарът е излишен!
Пеещите скали, там горе...
... Симчо пак ме е изпреварил, все пак е по-млад от мен с двадесет години.
Пеещите скали, снимка от запад.
Вече сме под върха, но има още доста. Коне, крави, че и...
... мотористи.
На върха сме, вторият по височина в Стара планина.
От горе се сурнахме...
... групата ме чака, че къде са без юнака !
Виолетки, сини теменужки, на тревата дружки!
Горе вдясно е връх Голям Кадемлия, откъдето идваме.
Тръгнахме в осем часа, пристигнахме в седемнадесет часа. Това е поглед към върха Кадемлията, на сутринта преди отпътуване към Острец.
Спускането беше гадничко, през едни камънаци и кореняци. Малко и паднах, та още ме боли натъртеното ребро. Но... юнак без рана не може, така казваше майка ми, когато бях малък фърфалак.
Вече сме в Острец. Това е един хубав кът за отмора, ама трябват парички, за да се радват около тебе всички!
Басейн, джакузи, барбекю, всичко си имат в този кът.
Първият ден, два часа и половина ходене. Вторият ден девет часа ходене. Третият ден три часа ходене. Около четиридесет и пет километра.
Беше прекрасно, време, компания, хижарите бяха гостоприемни. А снимките остават... и надеждата, че отново някой ден...
Някъде около 20 часа потеглихме. Времето беше чудесно.
Пътят до Корита е по-различен от преди, много сеч, много сеч...
На свечеряване стигнахме чешмата на Корита.
Залез над хижа Мазалат, която обаче не се вижда на тази снимка.
Арка по пътя, преди да навлезем в гората.
И луната ни светеше, не че бяхме без челници и фенери. За около два часа и половина, без да бързаме, пристигнахме в хижата.
Утро на изток. Хижата е огряна от слънцето.
Навсякъде килим от мащерка.
Това беше Росоватец, май.
Закуска за шампиони.
Бялото коте. Добре си живее на въздух.
Вече сме минали Вълчата глава, това е Симчо, много боен приятел мой!
Това са двама, с които станах приятел във Фейсбук. За шестнадесет дни взеха Ком- Емине, тук са по средата, на осмия ден.
Коментарът е излишен!
Пеещите скали, там горе...
... Симчо пак ме е изпреварил, все пак е по-млад от мен с двадесет години.
Пеещите скали, снимка от запад.
Вече сме под върха, но има още доста. Коне, крави, че и...
... мотористи.
На върха сме, вторият по височина в Стара планина.
От горе се сурнахме...
... групата ме чака, че къде са без юнака !
Виолетки, сини теменужки, на тревата дружки!
Горе вдясно е връх Голям Кадемлия, откъдето идваме.
Тръгнахме в осем часа, пристигнахме в седемнадесет часа. Това е поглед към върха Кадемлията, на сутринта преди отпътуване към Острец.
Спускането беше гадничко, през едни камънаци и кореняци. Малко и паднах, та още ме боли натъртеното ребро. Но... юнак без рана не може, така казваше майка ми, когато бях малък фърфалак.
Вече сме в Острец. Това е един хубав кът за отмора, ама трябват парички, за да се радват около тебе всички!
Басейн, джакузи, барбекю, всичко си имат в този кът.
Първият ден, два часа и половина ходене. Вторият ден девет часа ходене. Третият ден три часа ходене. Около четиридесет и пет километра.
Беше прекрасно, време, компания, хижарите бяха гостоприемни. А снимките остават... и надеждата, че отново някой ден...
Беше прекрасно - време, компания, хижарите бяха гостоприемни. А снимките остават... и надеждата, че отново някой ден... ще се върнем отново:)!
ЕХООООООООО:)!
цитирайЕХООООООООО:)!
Катя, ето ти линк, да видиш всичките снимки.
https://picasaweb.google/lh/myphotos
цитирайhttps://picasaweb.google/lh/myphotos
Lubara, прекрасно е!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Не беше никак зле!
цитирайЗдравейте, lubara. Правил съм го маршрута преди повече от 12 години и с интерес прегледах снимките и поясненията. Беше в началото на лятото и на места имаше още сняг. Поздрави!
цитирайПри нас времето беше чудесно. Като пролет пукне, ще се включа отново из любимия ми Централен Балкан!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy