Вчера направих едно пътуване, за което се канех от доста време. И когато писателят Йото Пацов обяви, че ще се организира всеобщо веселие в Ъглен, не се поколебах. При все, че снощи е бил големия купон. А днес трябваше да се посрещат лъчите на слънцето...Аз бях само за два часа, но и на толкова съм доволен.
                               Красивият мост на входа на селото, над река Вит.



                             Стара къща, в началото на селото.



                     Йото беще така добър да ни разведе малко наблизо.



                             Ето от къде се е хвърлял като млад, долу водата е около щест метра дълбока.



                                   Мостът от другата му страна.



                                    Късче небе...наистина бяхме трима.



                                   Водата беше мътна, за разлика от други дни.



                                     Този мост го е съградила природата.



                            Родолюбец, писател, джентълмен. И жена ми.



                                         Накъсах си малко планинска чубрица, ухае страхотно. Йото знае доста билки, това какво е, аз пък не знам.



                                   Охльо-бохльо, покажи си рогата!



                      Портата към двора на църквата беше затворена, не разбрах дори как се казва.



                                  Между село Ъглен и град Луковит.



                                           Центърът е много приятен.



                                        Тук нищо няма да казвам.



                                                          Палнахме свещички за здраве.



                                                              Красива е.



                                      Четири звезди. Обядвахме в ресторанта.



                                         Читалището. Дали има и сцена?


                                                     Някой имотен чиляк ще я е построил.



                                   Вече сме край нея. Наблизо тече река Искър.



                                           Входът. Дълга е около триста и петдесет метра.



                                          От това упражнение се въздържам...



                                                          Очите на Бога.



                                                   Още веднъж. С този апарат-такова качество.



                            Този скален масив го кръстих Сфинкса.



                                             Някои са се изморили от катерчене и спинкат.



                                            Другият край на пещерата.



                                   И още веднъж на връщане очите на Бога.



                       Навън е широко, широко, а река Искър наблизо.

                        После малко се пообърках и минах през Ябланица, вместо през Златна Панега. Но какво пък, опознай Родината, за да я обикнеш.
                        Вчера беше чудесен ден. А днешният е дъжд и чудо.
                        Желая на всички Ви разходки прекрасни през цялото лято.

Пак ти завиждам! Изглежда съм станал голям завистник! :)

Тихомире, върни се, за да разгледаш останалите снимки. Нещо се беше бъгнало.

Най-много ме впечатлиха "Очите на Бога". Имах чувството, че наистина ме гледат и питат ...
Църквата, в която сте "палнали" свещички е много красива.
Изобщо цялата ви разходка и снимките ми откриват едно непознато за мен кътче от България!
Слънчево и хубаво лято, приятелю!

Катя, и за мен беше интересно и за пръв път. Август месец се надявам нашата среща да се осъществи, какво ще кажеш?!

АМИН!

Чудесна разходка, благодаря!

Надя, не беше зле. То и на теб не ти е далеч.

Хич даже :) И ...хм... може и скоро да се направи една разходка до там ... :) Шофьорът да се навие само :)

Ако не ще, го удави в Дунава!!!

Прекрасен маршрут, чудесно предоставен, благодаря!
Поздрави!

И аз ти благодаря за одобрението!

Прекрасни места. Поздрави :)

Поздрави и на теб, Изи!