Тръгнах от Златоград, минах КПП-то, дори не ме накараха да отворя багажника на колата. До Ксанти пътят е стръмен, тесен, завойчест като за последно! Но пък няма грам дупка по асфалта.
                         



                                 На десетия километър се обърках, и снимах тази къщица. Сигурен съм, че в предишния си живот съм бил неин собственик, гръцки козар навярно!



                         След 45 килиметра съм над град Ксанти. после влязох в магистралата. Скучна работа, няма копки, няма билбордове, няма бензиностанции.



                                             И ето го град Кавала. 



                                  Намерих паркинг, целият ден за 1.90 евро. Вчера на Бачковския манастир ми взеха три лева. Значи в гръцко е по-скъпо.



                              Големите блокове на гърчолята не съм снимал. Че то няма нито една остъклена тераса, какво да му харесаш. Иначе, това си е страхотно ноу-хау, само трябва да пробиеш, и си милионер!



                               От сега ви казвам, няма да обяснявам кое какво е. Отидете, и ще се запознаете на място. Не ви трябва дори пътеводител.



                                                Църква, какво да ѝ гледаш...



   Туй голямото, защо са го вдигнали пустите му гърци, да се неначуди човек...



                                                   Палми, че и портокали.



                             Гледам, едни нашенци взели два дълги клона, и брусят, чак им завидях. Екскурзията им поевтиня с два-три лева, най-малкото...



                         Тук се покатерчих на един плосък покрив. Бяло море е скучна работа, нямаше най-малко вълнение, ей така, за цвят!



            И отсреща няма остъкляване, колко са изостанали тези кавалии ли, кавалджии ли...



                                             Поне котаците са ни еднакви...



                               Това много ми приличаше на смокиня. Трябваше да си накъсам малко, какво сладко става. Ама си викам, може нарочно да са ги засадили тези плодове, някаква диверсия да ни направят, гаднюгите недни...



                             И вече съм отгоре, на крепостта. Нали ви казах, че в миналото съм бил козар. Не се задъхах дори... Гледката обаче е неповторима!



                                     И селфи си направих. Но отблизо изглеждам по-дърт, отколкото съм. Затова ви го спестявам...



                                                  И отново поглед надясно.



            Толкова ярко, те пък не можаха нещо по-бозаво да сложат на тази фасада...



                                И тесни калдъръми, не им завиждам, като остареят...



                                  Чия е тази къща ли. Ами вижте табелата по-долу.





                 И отново портокали. Но за да не си развалям обяда, пощадих ги.



                            Тук виждате две забележителности. В самия южен край са. Конникът е основател на съвременен Египет, къщата по-горе е негова. Е, преди двеста години, все пак...



                                 В едно такова заведение, по-долу, обядвахме. Сервираше ни едно младо момче, от Кюстендил. Навсякъде по улиците-българска реч.



                            А това е българката Лина, името научих от постинга на Иван Иванов -pitagorid, който пуска много подробни репортажи за местата, където е бил.



               Накрая, преди да си тръгнем, по крайбрежната алея хапнахме по един гръцки сладолед. Не, че у нас ги няма. Но вкусът на място си е по-друг. И си накупихме малко подаръчета, дреболийки.



          Ей там, в средата горе, при флага, там бяхме преди два часа време.



                                Мислех да закача зад ланчата една от двете лодки. Но собствениците ги нямаше, изтърваха чиста мющерия.

                                  С две думи, много съм доволен. Живот и здраве, пак ще отида...

Чудесна разходка, приятелю! Лятото и ние ще отидем до там. Поздрави от Павелско!

Град Ксанти е също много интересен със своите тесни калдъръмени улици, кафенета и своя фестивал и карнавал. На мен обаче не ми остана време, само минах през центъра му. "Ксанти е живописен родопски град, богат на история, традиции и обичаи, както и с много атракции за посетителите (включително и в околните територии). Струва си да се посети града по време на карнавала на Сирни заговезни (февруари или март, предвид променящите се дати), както и по време на фестивала на Стария град (началото на септември). Друго известна атракция в Ксанти е пазарът, състоящ се всяка събота. Ксанти е известен също и като "градът на хилядите цветове"."

Хубава разходка сте си направили, та и на време сте случили :).
Къщичката, която си си харесал много ми прилича на българска. Виждала съм доста такива къщи по нашите земи. А и много гръцки градове преди са били български и са живяли българи, но гърците са се постарали да ги асимилират. Дори на някои места и музиката им много прилича на българска.
Поздрави!

пристигали големи пратки с избрано кафе, които дядо ми е изкупувал. Превозвал ги е до фабриката си в София. Там обработвал и изпичал кафето, след което го продавал най- вече на арменците, които са поддържали магазини за кафе и кафенета. По едно време кафето на дядо ми е заливало целия Балкански полуостров...

В наши дни... Е, аз наследих дядо си...

Видях, че старото име на Ксанти е Царево. На връщане минахме през целия център. Попитахме как да излезем на главния път. Един човек на средна възраст ни упъти. -Много добре говорите български-му казах, извадих късмет да се разберем.
- Ами да, мой български помашки - отговори той.
Строителството в Кавала обаче доста се различава от нашето, си мисля.

Апостоле, във вашия род явно сте предприемчиви...Кавала е много красив град, без съмнение!

Аз пък бях в Чикаго, Маями, Кий Уест, Филаделфия и Ню Йорк. Трътла не я водих, да не плаши американците. По-грозна е и от мен. По-дебела и от американките.

Чудесен пътепис! Благодаря за споделеното! Поздрави!

Момче младо, важното е да имаме чувство за хумор, това при теб явно е в излишък дори! Нещо, което обаче не ми хареса. В последния ти постинг няма авторски снимки, според мен. Аз от Ню Йорк и Вашингтон имам в изобилие.

Петре, ами то навсякъде можеш да прочетеш, това какво е, там къде си се снимал. Кой ли не е ходил в Кавала, това да не е Луната. Малко по-различно се получи.

Вече и ти си "кавалец". Спомних си за един твой коментар в постинга ми за Тасос и беломорска Тракия.Там и ти желаеше да отидеш до Кавала. Ето че вече си бил там!
Отново моите поздравления за добрия постинг.

Благодаря ти, Иване. Добавих снимка на магазинчето на българката Лина, тя ми се стори голям шемет!
Как имаш търпение за толкова подробни репортажи, удивляваш ме!

Най-сетне стигнах до тук:).
Кавала и през май 2013-та и през август 2013-та дори и през април-май 2014-та си е Кавала:).
През август имаше много повече хора, но всичко друго си е едно и също - лениво като самите гърци.
Видях виадукта и портокалите, които са сякаш същите от август миналата година:).
Видях много неща, които съм снимала и аз и на мен са ми направили впечатление.
Много котки има, нали?:)
Магазинчето на Лина се намира точно срещу Българското Комендантство, когато Кавала е бил БЪЛГАРСКИ град. Научила е малко на български и Янис, съпруга си:).
Не си снимал мястото до онези невзрачни борове, от където се вижда о.Тасос /също български за кратко/.
Снимал си освен паметника и къщата на Мехме Али паша.
Лятото в градината е ресторант. Бяхме решили да вечеряме там, но аз с моето любопитство реших да обиколя наоколо и там, от страната, от която ти си снимал ме обзе едно непонятно чувство на ужас, страх, напрежение ...
Тръгнахме си. На другия ден реших отново да отида да я видя /хотелът ни беше наблизо/ и отново същото чувство.
Не беше така с Медресето и другите обекти. Само с тази къща. Нещо зловещо ми се стори, че има в нея.
В Кавала си задоволих апетита за история и повече няма да искам да спя в стара къща-хотел:).
Ще отсядаме в "Галакси":))).
Там поне няма призраци от миналото:))).
Поздрави и до скоро, приятелю!

Катя, благодаря за обстойния коментар.
Остров Тасос беше малко в мъглявина, затова не го снимах. Все пак цифровия ми апарат е съвсем обикновен.
Но какво е Медресе, не знам, подскажи ми.
Жена ми също не си пада по старите къщи, иска нещо по-съвременно.
Сега бих планувал пътуването другояче. Не две вечери в Златоград. А втората в Керамоти. Където искахме да отидем. Но тръгнахме около 9 часа, и не ни стигна времето. Е, живот и здраве...
Поздрави, бъди здрава!

Не си ме разбрал правилно, приятелю!
Аз много обичам старите къщи. Те ме карат да си представям животът, който е кипял в тях - радостите, надеждите на хората, които са ги обитавали.
Точно затова исках да си вземем и хотел в старата част на Кавала!
Предимно с колата се изкачвахме и слизахме по техните "сокаци".
Цената на хотела беше по-голяма от тази в "Галакси", но за мой хатър се накатерихме до този хотел, който беше много странен. Всеки етаж беше 1-ви! и входовете бяха от различни улички, които трябваше да катерим по многобройни стъпала. Колата не можеше:))).
Единствено къщата на Мехмед Али паша ми направи такова зловещо впечатление. Три пъти ходих до тази къщата и 3-те пъти усещането ми беше за нещо страшно, от което ме побиваха тръпки.
Въпреки че много от основните неща са строени по негово време /вкл. и МЕДРЕСЕТО:)/, ми се струва, че в къщата се е случило нещо ужасно. Рядко греша.
МЕДРЕСЕ е мюсюлманско средно или висше училище.
Ще ме накараш да напиша и аз постиг за Кавала и да публикувам моите снимки:).
Може би не, защото не съм довършила за НАШЕТО СЕЛО, а след това има Драма, Кавала, Керамоти ...
Поздрави и до скоро!

Не влязохме в къщата на Мехмед Али паша, на мен не ми изглеждаше зловещо.
Пиши, разказвай, има какво да се научи от "твоите нещица".