Триумфалната арка (на френски: Arc de Triomphe) е сред най-известните монументи в Париж.Тя е разположена в центъра на площад „Шарл дьо Гол“, в западния край на прочутия бул. „Шанз-Елизе“. Съществува и по-малка триумфална арка, която се намира западно от Лувъра. Построена е в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789-1815). Имената на всички френски победи и генерали са изписани върху вътрешните и външни стени на арката, а под свода ѝ лежи гробът на незнайния воин от Първата световна война. Строежът ѝ започва по времето на Наполеон Бонапарт - 1806 г., и завършва през 1836 г. Мястото, на което е построена Триумфалната арка, е наречено „Площад на звездата“ (Etoile) заради многото булеварди, които водят началото си оттук.





                Огънят. Направо е най-известният булевард в Париж.



               За този булевард Миряна Башева не си дава нашия с кестените, последните години май позагубил популялност. Не "Шанз Елизе".



                  И така не е лошо да се живее. Макар, че шумът е убийствен, няма да издържа дълго. Тези парижани, горките!



               И след метрото, за трети път, сме на най-обаятелното място!
            Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel, [tuʀ efɛl]) е метална решетъчна кула, разположена на Марсово поле в Париж, превърнала се в един от най-популярните символи на Париж и Франция и една от най-известните конструкции в целия свят. Най-високото съоръжение в Париж,^[1] кулата е и най-посещаваният срещу заплащане паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. Наречена по името на своя създател Густав Айфел, тя е построена като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Айфеловата кула е с височина 324 m.
 

           
                              Шоуто е невероятно-тук танцуват салса.



                                 Фонтаните са изумителни!



                  Нареждаме се търпеливо на апашката, където чакахме два часа! Можеше и пеша нагоре, до първо ниво. Но нашата дама хич не иска да се мори!



                      Доживял е до дълбока старост, над деветдесет години.



              Качихме се през най-хубавата част от деня. На свечеряване.



                             Градът е целият бял! Невероятен град!







                     Прибрахме се в един след полунощ, с метрото, разбира се. Париж много уморява, да си турист не е лесно! До утрешния ден!