Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2012 21:12 - Групата на Шаро - Разказ и видео
Автор: lubara Категория: Туризъм   
Прочетен: 4758 Коментари: 8 Гласове:
12

Последна промяна: 09.06.2012 21:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                  С голям зор най-после качих видеоклип от онова безметежно забутване, направо губене, в гората под хижа " Ехо". Но когато нещо свършва добре...всичко е добре!

                                 - Задушени гълъбки в масло  -

                       / Старопланинска рецепта от района на хижа ” Ехо”  /

        Разбира се, започваме от нужните продукти. Гълъбки, колкото повече, толкова повече. Както е казал симпатягата Мечо Пух. А те биват виолетови, червени, бледокафяви и най-качествените и вкусни – зелените гълъбки. Но затова трябва да отидем до Централния балкан.

        Събота. Пети юли. Този път няма да представлявам сам търновската туристическа школа. С мен е Симчо, колега и приятел. Ръст 190 см, телосложение атлетично, 99 лицеви опори от раз, коса руса, дълга и къдрава, очи кафяво и зелено, ерген. Сериозна подкрепа.

         Товарим раниците в бързохода и през Шипка след два и малко повече часа кацаме на площада в село Розино. Там вече ни чака групата от Раковски.  Начело е Бинин, с бързи крака и джипиес. Наско и сестра  му Анютка  / този път нямам възражения за маратонките й / . И разбира се Герганчето, което има задача да спира необуздания стремеж на Бинин към екстремни катерения с диви кози, надбягване по пресечена местност с лопатари и други диви животни и всякакви  неразумни начинания.

          В 10.30 часа стартираме. Намираме сянката на един орех за бляскавите като огледало гърбове на автомобилите ни, организираме първия частен автопаркинг със съдействието на комшията бай Христо и напред към гората с гълъбките. И разбира се към хижа Ехо. Там ще разпънем палатките. Пардон, ще изпънем телата за през нощта, една малко досадна задача, но  трябва и да се събират сили.

         Първите час и половина минаваме през дере, обрасло и каменисто, стръмно, но не съвсем. Пием вода от една чешма, почиваме, някои се катерят отново по дебелите стволове на габърите. И така излизаме на местността Шамака, с кошарата, мястото за почивка и скара / но не и бира / и се отправяме към същинското изкачване.

        И тук правим голяяяямата грешка. Виждаме коловете на зимната маркировка, която ще ни изведе на Карагьолския преслап. Но там на откритото пече яко. А пък и ние сме тръгнали за гълъбки, при все че освен мен други познавачи на този горски деликатес няма. И се шибваме в гората по лятната маркировка. Като не знаем какво ни чака.

         А ни чака хубава чешма и много гълъбки. Някои  бледокафяви, други червени, трети зеленикави, четвърти червиви. Особено внимаваме за пънчетата, така любими на Анютката. Вече разполагаме с около два килограма и този товар се оказва в мойта раница, като най- големия поддръжник на това великолепно мезе за бира, вино, в частност и студен айран.

        След кратък обяд, от който раниците ни не олекват кой - знае колко отново потегляме през гората. За да зобкаме горски ягодки, да пеем в един глас ” Пред нас са блеснали житата , окъпани във топъл дъжд”. Макар, че освен треволяк, глог, коприва и все повече гъстълак не се вижда нищо наоколо. Вече и маркировка няма. Така разбираме, ще ни патят главите от тези гълъбки. Бинин вади Джипиеса, някъде по права линия се обажда хижа Ехо, но на 5-6 километра. Това особено не ни радва, но поне ни кара да следваме вярната посока.

        Някъде около 16 часа виждаме  проблясък в гористата мараня. Открива се на отсрещния, но далечен скат Беклемето и хижа Козя стена. Значи трябва да сме наляво. Спираме, за да хапнем вафли, фафли и други семки и бонбонки. И се започва едно изкачване, нямам думи. Пулсът ми се качва, сякаш съм видял първото си гадже, краката ми се стягат като че ли съм на обиколката на Народното събрание, иде ми да се опъна на зелената папрат, пък ако ще баба Мецана да идва да ме души. Успокоявам се, че надали предпочита жилавите ми мръвки пред младото, то си е всред нас, така че изглежда съм най- малко застрашен.

         И по едно време , когато вече няма надежда Бинин се провиква: Радецки идва със гръм. На 1200 метра е основната пътека, но някъде по изкачване над 75 градуса. После те стават 800, 420 , 180 метра и през един малинак, още неузрял се изкачваме на магистралата. Браво на нас, часът е малко след осемнадесет. Пет часа в пущинака, голямо геройство.

        Бинин , най –добрия водач си, да знаеш. Вкара ни в беда, но и ни изкара без да ти мигне окото. Такъв трябва да бъде един ръководител на старопланиски преход.

         Хижа  Ехо е на приказно място. На юг е високото било на връх Вежен. Величествено е. На североизток е масива със зъберите, хижа  Козя стена и в далечината Беклемето. А на половин час на югоизток се издига връх Юмрука. Бинин го изкачи без да се задъха почти в полунощ. Какво да правиш, навици от юношеските години.

           За калъбалъка вечерта, количеството изпити бири и  напити седмокласнички няма да говорим. Натръшкахме се по дюшеците в гостната и откъртихме кой както можа. По едно време хижарката леля Венци / може и по-малка да е от мен / мина да ни завие грижовно, да не  настинем. Че и утре е ден.

 
           На сутринта хапнахме, пийнахме чай, но без коняк. Леля Венци ни гости с бухтички и шипков мармалад. После си направихме снимка за спомен и след викове- Ехоооо, драснахме надолу към цивилизацията.

            А бе скучна работа. Наоколо колове, маркировка, народ. Няма как да се загубиш. Само дето гледките във всичките посоки са по интересни от горските, туй е предимството да ходиш по утъпканите пътеки. И поклащащите се в неравноделен такт жълто и виолетово на кантариона и мащерката, всред зеленото от  гергевските треви, както казваше класикът Радичков. Че то и в цивилизацията е така, утъпканата пътека емоция ли е. Я да кривнем встрани, че да си разберем от живота.

          При едно от последните сядания за почивка ме напуши смях. Хора, от три години в планината все по нещо си губя. Ножчето, шапката, потника или чорапите. И сега не останах назад, май аз съм куцузлията, щом се загубихме в гората. И джипиеса не ни спаси от лутането.      

           А за гълъбките не остана време, а и кураж да ги сготвим на Ехо. Но щом пиша тези редове, бъдете сигурни, от задушени гълъбки по старопланински няма по-хубаво мезе за бирата .

           Не, не ви гъбаркам, истина е.

 

 

             09.07.2008                                              Любомир Николов

       






Гласувай:
12



1. syrmaepon - Ех,Балкан!
10.06.2012 08:38
Веднъж само съм яла саморъчно брани в гората гъби,в Чепеларе,печени с масло и бяха много хубави.Така,че - вярвам ти за мезето )))
цитирай
2. lubara - Поздрави, sirmaepon!
10.06.2012 10:58
Сирма, истинските гъби са в гората и по поляните. Култивираните са бледо тяхно издание.
цитирай
3. elineli - Доволно
10.06.2012 12:44
приключенско, Лю!
Вярвам биричката ви се е сторила леденичка после :)
цитирай
4. lubara - Поздрави, elineli!
10.06.2012 13:51
Имам и клипче с биричка в хижата, голяма наслада беше!
цитирай
5. kalin8 - Привет!
10.06.2012 16:59
Браво на вас!
Б.
цитирай
6. ckarlet - С теб винаги има приключения, Lu...
10.06.2012 18:28
С теб винаги има приключения, Lubara! С клипчето ми напомни едно подобно наше преживяване:))
Поздрави!
цитирай
7. syrmaepon - Абсолютно съгласна съм,понеже и съм вкусила ))))))
10.06.2012 19:15
lubara написа:
Сирма, истинските гъби са в гората и по поляните. Култивираните са бледо тяхно издание.


Но и опасни ))) То май с всичко диво и култивирано е така )
цитирай
8. lubara - Поздрави на Сирма, на Борис, и на ...
11.06.2012 07:19
Поздрави на Сирма, на Борис, и на ckarlet!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575912
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031