Някои ще кажат, какво пък толкова му е ценното на нашето море, какви курорти има.
               Има, ама нали нашето гардже си е най-хубавото! Затова-ето само снимки.

               Първата е снимана от терасата на хотела, насреща е бившата резиденция "Перла".
                Четвъртата е изгревът на слънцето.



                     Северният плаж на Приморско, и голямата червена шамандура, до която плувах. Фасулска работа. Накрая разбрах, че с нея маркирали пътя на джетовете.






                                               Тук бирата върви с изгледа.



                         Заведения да искаш. На централната улица тарапаната и чалгата ми идваха малко вповече, затова не съм ходил там.



                                                            Хотелчето.



                                                   След стотина метра е морето.



                                                      Поглед към ММЦ-то.



                                                        И към Китен.



                                              Вече са поостарели и поуморени.





        Тази снимка много ми напомни един залез на Батари парк в Ню Йорк. И нашият си го бива, нали!



                                  Тук се вижда яхтата на брадъра Здравко.



                                   Някои лодки се готвят за нощно плаване.



               И накрая един хотел до Северния плаж, ако догодина имам парички, може там да изкарам три-четири дни. Ще се прежаля.

Китен си ми е младежкото място. Там я карах още като подрастващ, в най-зареждащите вдъхновение в дългосрочен план, години. Иначе от половин живот не съм се разхождал из онези позабравени алеи. Нямам представа колко са се променили, но в мен са си същите.

В Приморско не бях ходил...тридесет и пет години.
Разходих се и до Китен, където не бях стъпвал от преди двадесет.
Приморско има широки улици, особено в новата част. Китен ми е малко пренаселено и чалгаджийско.

Ех, морето, ех, морето! Плажа, изгрева и червените покривки...
:))) В хотелчето и аз се прежалвам.

Колко му е, стотина лева за ден, какво му плащаш! И папкане и пийване на корем, ако така разбира човек почивката.

че красиви морски снимки и залези! Стана ми мъчно за отиващото си лято:)
Може пък да ни се отпусне малко циганско лято през септември:))
Страхотно "синьо" на предпоследната нощна снимка,Любара!

Не тъгувай, пак ще дойде, а и септември не си е отишъл още.

море, залези, една такава неописуева възторженост те обзема. Догодина в хубавия хотел, задължително да отидеш. Хубава вечер!

Мая, до догодина има много време, но ще имам едно наум. Хубава вечер и на теб!

Ех, хубаво си е по морето. И аз обичам да плувам, Lubara.
И залезът на снимките ти е разкошен!
Поздрави! Страхотна почивка!

Разнообразие си е. Не отидох до Бегликташ, ама нищо. Следващият път.
Поздрави за една плувкиня.

Аааа, значи не съм само аз...http://lubara.blog.bg/izkustvo/2008/07/16/stela-momicheto-sys-sinite-ochi.212771

достатъчна е онази сграда, която се появява на снимките, както и липсата на каквато и да било архитектурна визия по нашето Черноморие. Не ми се говори за застрояването и места, откъдето заради него изобщо не се вижда морето.
Бях в Гърция тази година, там не се строи както ти падне, защото си бутнал рушвет, има обща идея, а строежи над 2 етажа видях само на едно място по пътя. За обслужването, от което сме на светлинни години и умението да правят търговия, въобще не искам да говоря...
Сори, Любара....

Магия си е морето, Любо. А щом си при него, винаги е магично.
Поздрав приятелски!

Ангелина, не разбрах за каква сграда става въпрос.
Колкото за морето, това е едно. Друго е крайбрежието и страхотното безобразие в застрояването. Много пъти съм писал за това. И за Слънчев бряг, и за Синеморец, и за Златните пясъци. Имам един постинг преди три години- " Отвратителните Златни пясъци".
Предпочитам си морето отпреди четиридесет години. Със къмпинзите, макар и мизерни. И с хазяите, с които вечер под асмите курортистите си пиеха ракията.
А какво да кажа за пътя между Каваците и Созопол.
""" Понякога ходехме пеш до Созопол, почти винаги. Когато се свечеряваше изкачвахме големия баир и пред нас лъсваха белите зайчета на вълните, разбиващи се в широкия бряг на Харманите. Нямаше ги хотелите, които сега са нацвъкани през шосето. Лозята от ляво, морето от дясно, Старият Созопол направо. Просто и ясно. """"
Но все пак, нашето море си е наше. Макар, че ще си патим много време от тези безобразия, които станаха в последните петнадесетина години.
Така, че на едно мнение сме!

Веско, малко плувах, малко. Ама като гледах, до голямата шамандура само веднъж имаше двамина.
Магия и половина си е морето, съгласен съм!

Е, сега пък ти ме изпревари. Днес се прибрах от морето и още ми е мъчно, сутринта беше гладко като езеро, а температурите-юлски. Хубави снимки си направил. Някой ден и аз ще покажа моите, че сега и гости ще ми идват.

При нас морето си беше с вълнички, но със зелен флаг.
Ще ги покажеш, разбира се. Ти си направила десетина дни на морето, аз бях за седмица.

Чудесно ни е морето ,а с хубава компания още по!:))

Моята компания отдавна е едночленна, добре че е от женски род!