Днес следобяд сложих ключа на офиса и се покатерчих до Света гора. Станаха хубави снимки, времето беше чудесно!



               Мостът е строен в началото на 20 век и е наречен Стамболовия по името на един от инициаторите за построяването му - Стефан Стамболов. Замислен е като съоръжение, което да улеснява достъпа от града до ж.п. гарата и Великотърновския университет. Някога по него са се движели и коли. Сега, обаче, мостът е пешеходна зона, защото гаранцията за материалите му отдавна е изтекла и трябва да се избягва голямо натоварване, за да не се срути. В миналото, когато е бил строен е бил единствения по рода си в България и на Балканския полуостров. Смятан е за образец на европейското модерно по онова време мостостроене. 
              Мостът, освен на влюбените, има своя слава и заради самоубийците, за жалост.



                     Художествената галерия " Борис Денев". Една от най-старите в страната, функционира от 1934г. През годините се допълва и обогатява с високохудожествени произведения достигащи фонд от около 5000 творби обособени в три раздела живопис, графика и скулптура. Галерията събира и съхранява творби на български художници от различни поколения и периоди от развитието на българското изобразително изкуство. Фондът се експонира в адаптираната за целта сграда в парк "Асеневци". На първия етаж са експонирани творби на тема "Велико Търново през погледа на художника", а на втория свободно подбрани творби от фонда на галерията.


    
                  Тръгваме да се катерим по каменните стъпала нагоре.



    

                                         Въздухът е кристално чист.


 
                               Вече сме достигнали алеята горе.



  В близък план катедралната църква " Рождество Пресвета Богородица".



                                         И в далечен план.


  
                                     Крепостните стени и Патриаршията.



                      Това са старите стъпала, които за пръв път изкачих през 1970-та. Изобщо не знаех, какво ме чака след седем години.



   Вече сме на терасата на полуразрушения ресторант, откъдето се вижда старата част на града.














  Червеният покрив на днешната Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” В. Търново, най-старото училище в града.



                                           Хълмът Трапезица.



                              В близък план билото на село Арбанаси.





                                                           Паметник в парка.



                                                 Боровете в парка. 
                                      Хареса ли ви разходката?



          А ето софийските гимназисти, на 1-ви май 70-та, как са обсадили несъществуващия вече ресторант. На чийто покрив направих днешните снимки.
         Аз съм с тъмните очила, най-вдясно. Народът се качи с такси. Аз и Арса, седнала до мен, се втурнахме да се катерим пеша нагоре. Затова за нас около масата нямаше място, много важно!

те е дочакало:))) Я какъв си станал талантлив. И тази снимка с дървото е невероятна!
Браво, Любо!!!

Лили, добавих една снимка от архива, най-накрая!

Хубави снимки!
Б.

Излязох да тествам новия апарат, благодаря!

Прекрасен е вашият град, винаги съм го харесвала!Благодаря за "разходката"!

Когато бях на седемнадесет, го видях за първи път. После, като харесах една търновка, станах и аз болярин. Е, не се предадох без бой...

каква е тази сграда по средата на реката!
Прекрасна разходка!
Поздрав!:))

Понякога слизам от хълма към източната му страна, край мотела, после Университета, надолу до Асенова махала, под Царевец. И по улица Гурко, до центъра, после вкъщи през парк Толбухин.
Но сега нещо ме домързя. Напролет.

Много хубав постинг. Като ми остане време, и аз ще разкажа какво видях из В.Търново ! Поздрави на спортистите!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Разкош! Обичам си го този град и има защо!;)))

Джулия, разбира се, качвай смело!

Божо, защо така реши, че съм голям поет, я кажи?

Валентина, вчера горе си беше истинска приказка!

Град на преданията и легендите, стара, горда столица. Хубав град, хубави хора.
Винаги предизвиква емоции, възхита, спомени.

Времето беше слънчево, небето синьо, нямаше вятър. Само за разходка и снимки!

Красиви снимки, Lubara!
Болярски град, неповторима архитектура и великолепна природа!
Поздрави!

Имаш, добре! :-)
На хубаво място живееш сега! Обичам Търново макар, че съм бил само веднъж там (за което имам и пост).

Чел съм го, Круме! Хайде, до скоро!

Да, малко по-различен е градът. Понякога си мисля, че много съм свикнал с него.

(по душа) :)

Малко съм завеян, знам си.

много хубави снимки прави ;) Поздрави! :)

а красотата е неземна. Най-Българският град, които така и не посетих, все бързаме на път за морето. Но след твоята разходка, направо ме зариби и ще поправя грешката си. А снимката с гимназистите е прекрасна, млади и възторжени, с"ветът е наш", казват грейналите погледи. Поздрав от мрачна и невзрачна София.

Обичааааааааааааам го тоя град! Обичам всеки камък от него!Бях студент точно когато правиха големите строежи за 800 годишнината на въстанието на Асеневци!Помня всеки детайл! Даже как падна единият от конниците от паметника в реката! А галерията по-рано е била сграда на ДС и там още стоят килиите за изтезания! Има, има магия в този град!

Мая, искаш ли да разбереш повече за тази снимка.
Из " Автостопът на 70-те".
----- --------------- --------------
Най –голямата емоция в стопа беше на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека, преди всичко от нашия “ И “ клас, се вдигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака, на гарата валя сняг на най- големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, псуваше на всяка втора дума, “ Копеле, ще си изкараме много гот”. Думата копеле не слизаше от устата му.
В Търново кацнахме сутринта в хотел Янтра, голям зор беше да ни настанят. Нямахме резервация. Втората вечер спахме в един апартамент, сега офисът на фирмата, в която работя, е на тридесет метра от него. Не го помня къде беше точно, освен че беше на партера.
От цялото прекарване вечерите бяха най- свежото нещо от уикенда. Първо “Света гора,” елитен ресторант за онова време. Сега е развалина. На хълма се качихме с Арсения, останалите се натовариха на такси. Изпуснаха много, хълмът е чудесен и днес. Ние пък изтървахме местата
около масата, снимката показва цялата група. Емо Манев, Красимир Марков, после Косьо, беше си довел маце от някъде. Веско Харизанов на първа линия, Кинчето и Гришата, Бижара със Гого артиста, разбира се. Тогава той се снимаше във филма “ Сбогом приятели” и беше много важен. На предна линия Нелата, с къса пола както винаги. Ние с Арса сме седнали зад едната страна, не ни пукаше обаче. На снимката го няма само Валентин Василев, той имаше род в Търново и беше закъснял.
Другата вечер в бара на хотел “ Етър “ профукахме всичките пари. Щяха да ни прибират двама татковци -на Краси и Гришата, с две коли до София.
Беше неделя. Групата се сбогуваше, трябваше в понеделник да бъдем на даскал. Нещата за мен обаче се развиха другояче. Нямаше място в колата за един от нас, която дойде да ни вземе.

Аз се жертвах, дадоха ми около лев, колкото струваше автобусния билет до селото, където чакаше другата кола. После щеше да е лесно.
Рейсът беше препълен, шофьорът не ме качи и аз останах в Търново с един лев, вече гладът ме гонеше яко. Мислих не повече от пет минути. Посоката бе Габрово, от там спасителния с роднините Казанлък. Вървял съм доста, около двадесет километра, вече ми стана ясно, че са ме изоставили. Знаеха, че нямам пари, но групата е по-силна от един, все ще се оправи някак. Така са си мислели.
Около четири часа след като тръгнах, извадих късмет, стопът потръгна. В Габрово на автогарата бях около шест часа, свечеряваше се. Рейсът тръгваше в седем за Казанлък, но на сутринта. Бях съкрушен. Опитах се безуспешно да си продам скапания часовник. После пак на шосето. Този път чаках не повече от пет минути. Едно семейство със шкодичка ме взе. Бяха прали черги на “ Етъра”. Идваше ми да ги разцелувам.
В Казанлък си взех билет за Черганово- стотинки беше. После останалото за сандвич и лимонада, бях вече по-добре. След час вечерях при баба ми най-сладката манджа. Това е маслини с пресен лук. Чудесна е.
Та оттогава мойто прибиране от Търново до София нещо трудно става, така двадесет и пет години съм болярин. Май, че вече съм по-малко софиянец, отколкото търновец.

Поздрави и от мен, хубави снимки, нали!

Да, точно така е за галерията. Мястото се нарича Боруна, виеше се път до горе, като полуостров беше. Някъде около 80-те започна промяната.

Много хубави снимки, поздравления, тепърва Велико Търново ще става по хубав град :)

и ние като студенти здраво се возехме на автостоп, но, знаеш ли, винаги бяхме по 2-3 ммомичета и се е случвало шофьорът, който ни спира да каже, да се качи само едната. И в онези времена имаше лоши хора, но пък автостопът вървеше и беше безкраен празник по студентските бригади. Ех, че хубави спомени провокира твоят постинг. Хубава съботна вечер!

романите на Фани Попова-Мутафова.

приказка без край!...