Прочетен: 2446 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2018 14:39
РУСОФИЛИЯ И РУСОФОБИЯ – БОЛЕСТИТЕ НА НАШЕТО ОБЩЕСТВО
„Поробен народ се освобождава, разделен народ не се обединява”
митрополит Методий Кусев
Автор: Виктор Кордон
Всяко общество си има свои недостатъци от различно естество и българското не е изключение от това правило. Някои от тези недъзи заслужават по-скоро присмех, но други са толкова сериозни, че спъват общественото ни развитие, защото разкъсват връзките между отделните индивиди и групи и не позволяват да обединим усилията си за общите каузи и цели. А липсата на единение ни прави слаби пред вътрешните и външните ни врагове и пред предизвикателствата на нашето време.
Едни от най-опасните пороци на българското общество (както и на всяко друго) са историческото невежество и политическата неграмотност, които при нас намират своя израз в такива крайно негативни явления като русофилството и русофобството. Но не си мислете, че те са антиподи и че се различават съществено. Не, те са двете страни на една и съща монета и на практика не се отличават по своята природа. Това се дължи на общия им произход, който се корени не в разума, а в чувствата. И двете категории се основават изцяло на емоционални предпоставки, а не на познания и логика, което ги прави близнаци. Едните обичат безрезервно Русия като някакъв бог и мразят фанатично Запада, а другите се прекланят пред идеализираната икона на Запада и мразят със сектантска ярост Русия.
Съвсем нормално и обичайно е за всеки човек да е привързан към това, което съвпада с неговите разбирания, желания, представи и нагласи. Ето защо всеки от нас симпатизира на определени идеи, каузи, възгледи, идеологии, партии, политики, страни, народи, принципи и т.н. Това е съвсем естествено и разбираемо и в него няма нищо укорително и недостойно. Проблемът възниква, когато тези симпатии преминат границите на нормалното и се превърнат в сляпо обожание на съответния обект. Тогава те се превръщат във фанатизъм, който е болестно състояние на духа и пречи на нормалното възприемане и оценяване на събитията, процесите и личностите. А русофилията и русофобията са именно такива патологични явления, което се доказва постоянно от проявите на русофилите и русофобите. Към тях не спадат ония личности, които са благоразположени към Запада или Русия, но съвсем умерено и без безсъзнателно благоговеене пред тях. Такива хора виждат не само добрите им страни, но и лошите, защото симпатиите им не се основават на чувства като любов и омраза, които заслепяват разума и нямат място в анализа на обективната реалност, а на познания и трезва преценка.
Както казахме, и в двата случая става въпрос за чисти емоции, неподплътени с разумни доводи. И русофилите, и русофобите не познават обектите на своето преклонение и омраза, макар да си мислят обратното. Ако ги познаваха достатъчно, никога нямаше да изпаднат в състояния на сляпа любов или ненавист. И тъй като чувствата винаги са пречели на трезвите разсъждения, русофилите и русофобите, бидейки емоционално обременени, не могат да бъдат и не са обективни в своите оценки. Това отлично си проличава от техните публични изяви, включително и във всякакви форуми, където те с фанатична упоритост защитават своите езически идоли и нападат противната страна, без да използват смислени аргументи, а основно наситени с емоции послания. Несъстоятелността на техните „тези” си проличава най-добре от безпринципността, с която те следват не някакви постоянни принципи, а текущите опорни точки, спуснати от техните кумири (без значение дали са Русия или Запада), които са производни на конюнктурните им потребности и най-вече – на техните интереси.
Но кои могат да бъдат тези константни принципи, които ние, българите, би трябвало да следваме, и има ли изобщо такива? Такива наистина има и те най-просто казано са българските национални интереси! Ала за да определим кои са националните ни интереси, ние трябва да притежаваме известна политическа и историческа грамотност, тъй като без познания за миналите и настоящите събития и процеси ние сме като деца, загубили се в огромна и гъста гора. А дори и не особено задълбочени познания могат да ни поучат, че в голямата политика приятели няма, а още по-малко – братя! В света на реалната политика има само интереси! Понякога е възможно интересите на някоя друга страна – била тя Русия или пък западна такава – да съвпаднат с нашите, но не е възможно те да съвпадат винаги. Затова ние трябва да изхождаме от това какво на нас ни е изгодно, а не от сантиментална привързаност към някакви идеологии или празни философски лозунги за мир, равенство, братство и т.н. Никакви симпатии към страни, народи или съюзи не могат да бъдат основание да загърбим собствените си интереси в името на някаква измислена „благодарност” или „лоялност”. Защото ако ние се ръководим от това, значи ще сме единствените глупци, които го правят, тъй като всички останали държави и народи преследват своите интереси без оглед на средствата, поставяйки ги дори и над либералните принципи и международното право.
В подкрепа на това твърдение можем да приведем два примера. Първият е свързан с анексирането на Крим от Русия, което накара родните русофили да търсят оправдание за този противоречащ на международните норми акт. Те излязоха с довода, който е чисто и просто руска опорна точка, че Крим бил принадлежал някога си на Русия и че там живеели доста руснаци. Но в такъв случай излиза, че Третият райх съвсем справедливо е присъединил (при това без един изстрел и без една жертва!) Судетската област (подарена след Първата световна война на изкуствено създадената страна Чехословакия), която столетия наред е била част от Свещената римска империя на германската нация, и в която над 90% от населението е съставено от етнически германци. Да не говорим, че Русия доброволно подписва през 1994 г. „Будапещенския меморандум” заедно със САЩ и Великобритания, с което се задължава, според този документ, да: „уважава независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна” и да „се въздържа от заплаха със сила или нейното използване против териториалната цялост и политическата независимост на Украйна и никога да не използва никакво въоръжение против Украйна, освен за целите на самоотбраната или какъвто и да е друг начин в съответствие с Устава на ООН”. Подписвайки този меморандум Русия на практика се явява гарант за териториална цялост и суверенитета на украинската държава. Анексирайки Крим, Русия престъпи както международното право, така и собствения си подпис, с който тя гарантира целостта на Украйна. Този пример доказва, че каквито и да са руските претенции и основания, Русия не заслужава доверие. И накрая трябва да обърнем внимание на русофилите, че никой няма право да откъсва територии от която и да е суверенна държава, призната от международната общност, в това число и от Русия, с довода, че тя или части от нея са й принадлежали някога. По тази логика Гърция и Турция могат да предявят претенции за български земи, с аргумента, че в миналото са ги владяли.
Другият пример е свързан с войната в Ирак и цели да свали ореола на светостта от т.нар. Запад, пред който мнозина прозападни идолопоклонници безсъзнателно благоговеят. След терористичните атаки в САЩ през 2001 г. американците и британците ловко се възползваха от възмущението на световната общност, за да лансират и прокарат собствените си интереси. Те най-безцеремонно и нагло излъгаха целия свят, че Садам Хюсеин имал връзки с Ал Кайда, че стоял зад споменатите атентати, че имал химическо, биологично и ядрено оръжие. Тези грандиозни по мащабите си лъжи, в които се включиха активно и медиите във Великобритания и Съединените щати, а останалите им пригласяха, бяха използвани от Вашингтон и Лондон като повод да нахлуят в Ирак, една суверенна държава. В измамата главна роля играеше не кой да е, а самият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, който в продължила повече от един час реч пред Съвета за сигурност към ООН показваше схеми с разположението на оръжията за масово поразяване, притежавани уж от Садам. Наглостта му стигна дори до там да покаже пред високопоставената публика и пред целия свят шишенце, в което, според него, се съдържал антракс от запасите на иракския държавен глава. През 2003 г. англо-американските сили нападнаха Ирак без резолюция на ООН и в пълно противоречие с международното право и унищожиха държавността, инфраструктурата и институциите й, което на практика доведе до раждането на Ислямска държава, вследствие на което бяха убити над 1 милион иракчани и настана тотален хаос не само в Ирак, но и в региона. После се установи, че всички англо-американски твърдения относно Садам Хюсеин са долнопробна лъжа. Но влюбените до безумие в Запада наши сънародници не виждат в това престъпление нищо, което да смущава тяхната идеализирана представа за западния свят и което да им попречи да вярват безусловно на всяка пропагандна формула, изфабрикувана там. И именно тяхната реакция или липса на такава, както и безкритичното им приемане на съчинените на Запад заклинания са смущаващото в този, а и много други случаи!
Но всеки мислещ човек би разбрал от тези и от безбройните останали примери, че не бива да се доверяваме безрезервно на никоя чужда сила, защото тя, която и да е, се ръководи единствено от своите изгоди, в името на които е готова да жертва истината и демократичните принципи и да погази международните норми. Мога да предположа, че с оглед на случилите се неотдавна събития (случят „Скрипал”) някой западофил би казал, че можем да се доверим на Великобритания и че трябва да бъдем лоялни с нея. На такива особи ще им припомня, че през 1939 г. същата тази държава дава гаранции на Полша, че ще я защити и ще й окаже всестранна помощ, включително и военна, в случай, че бъде нападната от друга страна. След като само след няколко месеца Полша е нападната и от Германия, и от Съветския съюз, Лондон не прави абсолютно нищо да изпълни задълженията си, произтичащи от собствените му обещания, скрепени с договор. Та за какво доверие и за каква лоялност можем да говорим тук! И проблемът не е в Британия, а в дураците, които не разбират, че тя, както и всяка друга страна, изхожда само от интересите си и ги преследва на всяка цена.
На русофилите пък ще им напомня, че Русия няколко пъти е нападала България и е воювала срещу нас и по суша, и по море, като е бомбардирала български селища и е нахлувала в български територии с войска. Но аз не виня Русия, а онези куртизани с български паспорт, но с руско сърце, които всякога поставят руските интереси над тези на българския народ. В такава връзка е и изказването на митрополит Методий Кусев (1838/1840 - 1922) относно българските и руските интереси: „Русофил съм от детинство, но винаги съм разбирал, че не всякога руските интереси са съвпадали с нашите, българските”.
Поради тази причина аз виждам и русофилите, и русофобите като невежи, фанатизирани сектанти, които сляпо се доверяват на обожествяваните от тях кумири и са готови да им служат безрезервно, което ги приближава твърде близко до измяната. Ние не можем да определяме кой ни е приятел и кой враг въз основа на сантименти и симпатии, защото приятелите и враговете се определят от интересите. Затова трябва да стоим твърдо на краката си, да бъдем хладнокръвни и лишени от емоции и да преследваме неуморно собствените си цели, защото над всичко стоят нашите национални интереси и нищо – нито симпатиите към Запада, нито любовта към Русия – не може да служи като основание да се отклоняваме от тях!
Смразяващи коментари под новината за ате...
Великобритания плаща цената на самодовол...
КРЕМЪЛСКИ ЧЕРЕН ХУМОР. ОТ НАЙ-ЧЕРНИЯ!
САМО С ГОЛ ПРИРОДЕН ИНТЕЛЕКТ НЕ СТАВА, Д...
По сведения на Световната банка брутния вътрешен продукт на Русия през 2016 г. се изчислява на 1,28 трилиона долара. За сравнение БВП на Италия през същата година е 1,85 трилиона, на Германия 3,47, а на САЩ 18,57.
Те там направиха един голям заговор срещу нашите народи.
Още там са се разбрали Съветският съюз да се откаже от комунизма, но икономическата и политическа ВЛАСТ ДА си ОСТАНЕ В РЪЦЕТЕ НА комунистите, на НОМЕНКЛАТУРАТА ...
Номенклатурата отново успя да лиши народа от имотите - първият път при национализацията - втори път при приватизацията ...
- Не обичам диктатурата, но не виждам разлика между диктатурата на танка(„социалистическата”) и диктатурата на някоя банка(„капиталистическата”) или идентичното с тях "Отворено общество" ... !"
Цитат от интервю с професора и доктор на философските науки Петър Юхас на Йовка Николова, от 2002 година.
Пост-социлистическият носталгик е като рогоносеца?
Последен от цяло село разбира истината, че жена му(разбирай комунистическата партийна номенклатура) цял живот го е правила на идиот!
За фобите това е 90% вярно. За филите - на 10%.