Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2018 15:21 - В ДЕПРЕСИИТЕ: МОЖЕЩИ ИЛИ ДАВАЩИ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1356 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 21.03.2018 15:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Все по-често се говори, че „бичът на нашето време“ - депресията и нейните проявления като асоциалност, панически пристъпи, „прегаряне в работата“… имат едно слабо известно, но мощно лекарство – даването. Самото естество може да ни насочи към това: в развитието на децата след „Мамо, виж какво направих сам!“ постепенно следва необходимостта да се чувстват част от обществото и полезни в него. Затова докато през годините сами не сме ги отказали („Дай, ще го направя по-добре…“) те тичат да ни донесат нещо, да вършат същото като нас -  да „подреждат“, да „готвят“ и т.н. 

  Уви, съвременната образователна система е силно ориентирана към постиженията, а не към даването, най-вече затова, защото самото ни общество се управлява от печалбата, а не от човеколюбието и състраданието. Затова „особено изявените деца“ отрано стават обект на апетити от „престижни училища“, „престижни университети“, докато стигнат до „престижни фирми“ на които да донесат „престижна печалба“. Всъщност и университетите сами по себе си са успешни търговски институции. 

  Децата, а след това и възрастните, които са склонни да разбират, да отстъпват, да търпят… сякаш нямат място в джунглата, наречена „съвременно общество“. За тях се сещаме, едва когато неочаквано „изпаднем“ от играта, след внезапна катастрофа или болест. Тогава ни е мило, че някой санитар в болницата проявява състрадание или че някой съсед е готов всеки ден да наглежда старата ни майка. 

  Но, странно защо, все по-често депресиите атакуват успелите, работещите, активните хора. Мнозина се срамуват - имат успешен бизнес, семейство, деца, отговорности, а изведнъж губят контрол върху себе си, да не говорим за околните. Мнозина от тях ще кажат: „Ами ние сме даващи!“. Но, дали даваш на обществото, на общността? Или просто даваш дължимото на Системата? Дори в грижата за децата – за какво ги подготвяме - да работят в екип или да надпреварват останалите? 

  Някога Христос е запитан от фарисеите дали плаща данък (тогава евреите бяха под римска власт и не бяха очаровани от натрапниците). Но Христос неочаквано отговаря: „Давайте божието на Бога, а кесаревото – на кесаря.“ Да, данъкът, работата – даваме ги. Но, в кое си влагаме сърцето? 

  Все по-модерно става да се „ожениш“ за своята фирма, професия, пост… да се „ожениш“ за таланта си… Но дали чрез този пост, длъжност и талант ние подкрепяме състраданието и любовта между хората? Или подкрепяме надмощието на „имащите“ срещу „нямащите“? 

  Достатъчно е да видим ПЛОДА на рекламната индустрия в главите на подрастващите, за да разберем какво подкрепя тя. Плът, плът и отново плът. Дори знанията са на второ място. Консумацията, бързото насищане на всяка страст, в търговията има „бърза възвръщаемост“. Да и вашата депресия също е доходоносна. И то, много! Затова не очаквайте от индустрията, вкл. фармацевтичната, да ви говори за трайно изцеление. Редовни психоанализи, поддържащи терапии, пречистени хапчета – това се плаща, и затова ще се рекламира. Ако на някого е помогнало друго, ще се счита за „изключение, потвърждаващо правилото…“ 

  Но понякога на човек се налага. Да се напъне в работата, да пътува сам надалече, да се погрижи за болни близки. И изведнъж се оказва, че депресията отстъпва на нова енергичност. Страховете и безкрайните филми пред лекарските кабинети отстъпват на практичното ежедневие. Дали е обикновена „залисия“? Или напротив, това "да забравиш себе си“ е точното лекарство срещу егоизма, маскиран като страхове и депресия? 

  Неслучайно има хора, които търсят да отделят година от живота си на доброволчество. В някои западни страни това е годината между завършването на образование и начало на обучение във ВУЗ /или започването на работа/. Тази една година се посвещава на даване! Докосваш се поне за кратко до хора или каузи, които имат нужда от теб… В Индия има общности, където е традиция да се отделиш от семейството си и престижната си работа (отново за година или две), и да се отдадеш на духовни търсения. В нашето общество такива традиции сякаш няма, и само по интервютата с творци или активни спортисти понякога се чува „необяснимото“ : „Отделих една година за семейството си“. 

  Обикновеният човек с обикновени доходи рядко може да си позволи да прекрати дейност за година или повече. Да не говорим, че за хора в депресия или поставени в условията на някакъв тормоз, това може да се окаже вредно. Понеже забавата /забавянето на темпото/ и забравата /забравянето на личните притеснения/ работят само ако са причинени от съзерцание на Божественото, от работа за другите, за общността. Забава и забрава чрез насищане на страсти не работят. А и скъпо костват.  

image



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212247
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031