Преди три лета една снимка много ме развесели. На нея моята леля се усмихваше редом с правнучката си, двете бяха нагазили в морето по бански костюми край скалите около Равда. Ще кажете, какво толкова е станало. Ами нищо, освен това, че след седмица леля Иванка навършва деветдесет години.                      Какво е моето детство без леля Иванка? Какво е то, без нейната сърдечна
усмивка, без нейното силно ръкостискане, с което ми казваше всяко лято : ” Ама
ти Любче, много си пораснал!”                      Защото цяло лято аз и брат ми прекарвахме на село. И задължително за около две седмици при леля и свяко в Казанлък. В тяхната тухлена къща със зеления двор, където има и сега плодни дръвчета, асми и един висок бор. На тихата хубава и чиста улица, цялата във вишневи дръвчета, с изглед към високата синя Стара планина.                     Леля ми Иванка е най-сърдечният човек, когото познавам. Спомням си една година как обикалях Казанлък с нейния велосипед. Бях вече голямо момче, няколко часа кръстосвах града и се надпреварвах с вятъра на пистата в градския стадион. Но не бях й се обадил. И когато се прибрах, уморен, потен и щастлив вкъщи, очите й бяха зачервени от плач. Тревожела се е за мен, да не би да ми се е случило нещо лошо. Толкова беше мила в своята загриженост!                    Или пък тази незабравима двудневна екскурзия с нея и свяко ми, когато отидохме в Балкана. На гости на по-малката ми братовчедка, която беше на едномесечен лагер със съучениците си. Засаждаха борчета, така им завидях за вечерния лагерен огън и забавите с акордеона около него. Помня, че първия ден времето нагоре в планината не беше никак добро. Изля се проливен дъжд, бяхме запалили малък огън, да си приготвим обяд. Тези пържени яйца бяха едно от най-вкусното нещо, което съм ял през живота си. И после слънцето, огряло дървета, папрати, треви и цветя, и песните на леля и свяко по стръмните пътеки. А на другия ден горските ягоди по поляните около сечищата, толкова едри, ароматни и така безчет!                       Когато леля ми беше на моите сегашни години, аз бях на половината на нейните. И тогава минах през едно изпитание, което ме беше накарало да остана при нея в Казанлък за няколко дни. За да си поема дъх. Колко тревога и съпричастност имаше в погледа й, в разговорите ни, в надеждата й, че всичко ще се нареди, та нали младостта е с теб, казваха очите й.                        В началото на миналото лято с брат ми й бяхме на гости за няколко дни. Първата сутрин ни поведе на разходка до Тюлбито, след песента на птичките. Не ни отстъпваше в ходенето.” По кой маршрут да преминем, късия или дългия” – ни запита тя с неизчерпаемата си енергия. Денят беше прекрасен.                         Спомням си думите й, казани преди няколко години.               - Когато бях млада, сутрин се събуждах с мисълта, че мога да литна!                                                -  Лельо, ти и сега си млада! Само годинките са ти станали повечко, дай Боже всекиму. Бъди все тъй здрава, сърдечна и любвеобилна! За да мога когато идвам в Казанлък, да се чувствам така, както е било винаги в този град. С мисълта, че и аз като тебе мога да полетя!                                                     Честит рожден ден, мила лельо!                                                                                          07.02.2012                                                                        Любомир Николов        

Много обич струи от думите ти! Нека е жива и здрава още дълги години твоята леля!

Ати, честита баба Марта!
Не знам защо, но този постинг излезе бледо и много лошо разположен. Но пък се чете, нали.

ехаааааа, прекрасно. Колко е хубаво,че си имал късмета да имаш леля. Точно тази леля. Чусдесно е,че си й посветил това и го сподели с нас. Все едно бях с тебе през годините в Казанлък и Балкана. Я кажи откъде ти е корена? Това "свяко" при нас в търновско е "свако", но в моето село,което е от преселници от тревненския балкан си е "свяко". Много ми е интересно!

Родителите ми са от две казанлъшки села. Крън и Черганово. Там казват " свяко".
Ако искаш, прочети " Топлината на спомена" - първият ми постинг.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Честита и на тебе баба Марта! Моят корен е от тревнеските махали Станчов хан и Бахреците. После Освобождението се преселили в Славяново Поповско-на линията София-Варна. Та много думи там са различни от търновско. Например това "свяко" или в моето село казват "Колада", тука в търновско е "Коледа" и разни такива :))))))

В Станчов хан една приятелка имаше малка къща-хотел, но не можа да го разработи. Всъщност моите предци по бащина линия са слезли от габровските махали. В Крън. Аз пък съм раждан и живях тридесет години в София.

разказани с обич и топлота!
Здраве и дълголетие за твоята леля и все така с бодър дух!

Цанка, радвам се, че прочете за моята леля. Благодаря за пожеланията!