Както си стоях на сянка, при мен приседна моята муза. От четири години ме търпи, вече си е част от мен самият. Така си мислех, ама нещо май нещата съвсем не са били толкова розови.
        - Ей, моичкия, докога ще те нося на гърба си- сладко прозвуча гласът й. Ама някак с една метална нотка, в жегавата маряня не толкова дружелюбно.
        - А, че с какво толкова съм те разочаровал- питам невинно аз.
         - Ами другите музи, с които другарувам, отдавна станаха известни, и по приеми ходят, и на летни семинари в Созопол се пекат на плажа, пък аз какво- притичвам от година покрай една малка твоя книжка, и това си е. Вече не ти вярвам, че ще ме въведеш във висшето писателско, или поетично общество. Загубих ти доверие.
           Тук вече започнах да се безпокоя не на шега. Аз я мислех за по-скромна, пък тя какви планове си е чертала пред себе си. И има нещо друго, без муза за къде съм. Не вярвам, че мога сам да се справя с писането. То като си помисля, на нея дължа всичката си, колкото и да е скромна популярност.
          - Добре де - питам я аз. – Знаеш ми приятелските чувства, които изпитвам към теб. То си се събрахме съвсем неочаквано, ама и съвсем безкористно, така си мисля. Ти беше запленена от моята спонтанност и откритост, аз пък малко бях загубил ума и дума по твоята слънчева младост. И какво сега, раздяла ли ще има- с надежда да не се случи това я поглеждам аз с присвити от лятното слънце очи.
            - Давам ти два месеца, не повече- категорична е музата. – Знаеш ли колко много такива като тебе, че и по-добри дори, ме чакат да надникна през рамото им. И да ги вдъхновявам. Че с теб какво, ще взема вече да атрофирам, и после как ще си намеря пътя другаде. Като те гледам, хич зор не си даваш, и нещо май вече за нищо не ставаш. Пишеш ги едни откачени, отвлечени, малко сантиментални, малко романтични. А бе кой сега ти иска романтика, всеки е отправил поглед напред, навън, нагоре. Я се осъзнай, докато е време.
             И се фръцна с кръшна походка, откъде я извади в тази жега, чудя й се. И ме остави сам.
             Та ако нещо напоследък нямам ищах за писане, не е в мен причината.
              А в музата, че ме е изоставила, нейната кожа. Ама аз не й се сърдя, така де, няма да си губи времето с мен, тя е млада, талантлива, нормално е да има високи цели. Да си следва пътя, аз и без муза ще преживея някакси. И това, дето съм го написал, да не би да е малко, благодарен съм и за това.
             Пък знае ли човек, изненадващо може някой ден да се завърне. Или пък някоя друга, може и не с толкова искрящи очи, но все пак муза, да надникне през рамото ми. И тогава вардете се, литературни корифей, да не ви взема акъла.
             Е, малко се изсилих, ама нали човек с едната вяра живее!
             Хайде, доскоро и да ви е музав целият август!

Кого заблуждаваш? Та без муза щеше ли да го напишеш това?
А и да си отиде, голяма работа! Друга ще дойде. Някоя, дето харесва такива "откачени, отвлечени, малко сантиментални, малко романтични". За да продължиш да ги пишеш :)

Друго си е с муза. Ако си отиде, друга пък ще си измислим, нали, Славе!

Lubara, прекрасно начало на летния ден!
Не я изпускай тази муза! Харесва ми както пишеш!:))

Аз пък ти желая след морето на Китен да отидеш на планина, всред боровете, поляните с мащерка и скалите. Август е хубав месец, нали!

Остави я, нека се попече на слънце в Созопол, пак ще се върне, отвлечен, сантиментален и малко романтичен, колко малко музи вдъхновяват такъв автор. Малко останаха. Да вдъхновява тези с вперените погледи "напред и нагоре", всеки може.

Eто това се казва коментар! Благодаря ти! Ще дам на музата мнението ти, дано се вразуми.

ще разходи млада снага и като пожълтеят листата, ще се върне при теб, на топло...
Пълна с истории ;)

пп. ама настигни я и й дай и един фотоапарат :)))

А, ще я гоня, как не! Нали знаеш вица" Ако са крави, сами ще дойдат".
Дето старият бик казал на младите, които като видели кравите на другия край на поляната, му казали: " Хайде, на галоп да притичаме при тях".
Абе лесно е на приказки, ама и те захитряха, пустите му музи!

муза от сой;)

Или муза с характер! Не се задоволява с постигнатото.

Тази коя да е вдъхновителница не е ли малко безлична? Или си има образ и дух в сърцето на Любарата?

Ааа, малко се страхувам от този въпрос !

Ма то един плаж в Созопол - мане , мане .
Кажи и , че за нищо не става вече и си я дръж до теб, че без муза накъде :)

Мен малко ме интересува плажа. Море да е, и без това влизам навътре, където няма никой. Преди не беше така. Много са се умързелявили това младите. Дали знаят да плуват, съмнявам се.
А музите захитряха, не щат какво да е!

Тя музата само така си говори, та да те амбицира за нови подвизи, то и аз така с присвити очета гледам и със строг поглед, когато трябва да мобилизирам обкръжението си и да знаеш, хваща декиш :)))

То че младите не могат да плуват си е факт, тази събота и неделя ходих на минералния панчаревски плаж и какво мислиш, че се вижда в басейна. Там, където е дълбоко само двама трима плуват и се разминаваме по допирателна, в останалата част където дъното е достъпно купища джабуркащи се, а по стените на басейна висят навсякъде като паяци, хванати за тях. Като се поуморя направо няма къде да паркирам от тях.Поздрави, пък ела при мен да пийнеш едно чайче от маточина и всичко ще ти мине.

Аз имам чай от маточина, жълт кантарион и мащерка.

има да разправя томове зимъска:))))

Какво да я правя, като ми е единствена. Трябва да я кътам, за къде съм без нея?!

Зад всеки успял писател стои поне по една муза! Страхотен разказ, Любо!

Благодаря, поздрави и на теб!

Аз продължавам да откривам и преоткривам. Някога бях писал в едно казармено стихотворение по повод писмо от дома: ..."чета в началото, чета открая, така попивам всеки ред..." и т.н. Та така правя и из твоя блог. Под много постинги можех да оставя коментари, но оставям се на удоволствието от четенето. Тук , обаче не се стърпях и пиша. то за музата е много добро като хрумване и текст и ме подсети за песента на Висоцки "Посещение на музата" Меня сегодня муза посетила, посетила, посидела и ушла... и т.н И приятно и весело ми стана и от разказа ти и от спомена за Висоцки.

Честно, не я знам тази песен на Висоцки. Сега я слушам. Но хубаво е, че си си я припомнил чрез моя текст.