Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2010 12:39 - Моят необичаен свети Валентин
Автор: lubara Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4537 Коментари: 17 Гласове:
16

Последна промяна: 20.05.2010 18:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                            Преди минути я видях отново-момичето, което преминава с двете патерици през улицата. Държеше торбичка в едната си ръка-напазарувала си е нещо. Може би е взела и бутилка вино. Ще има ли с кой да я сподели? А шоколадено сърце дали ще получи в днешния ден?
                           Много съм си мислил, да я заговоря някой ден. Да й кажа, че тя е героинята от моите " Бели лястовици на плажа". Да й подаря книгата си, в която го има и този разказ. И да й разкажа, как така изведнъж ми хрумна цялата история, в която има и мъка, и надежда, и любов.
                            Но дали няма да я засегна, дали няма да я обидя.
 
                            Животът не е книга, въпреки че всичко написано трябва да е живо, иначе защо да пишем.


image



Тагове:   Свети Валентин,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Не, Любо!
14.02.2010 12:43
Според мен, ще я зарадваш.
Ако пък усетиш, че я нараняваш, ще помолиш за прошка. И денят е подходящ!

Да си простим!
И да започнем отначало,
пречистени,
с олекнали сърца!

И нека грее
пак в душите бялото,
а върху него
да рисува любовта!

Весел празник, който и да е от всичките!
цитирай
2. reffina - Но дали няма да я засегна, дали няма да я обидя.
14.02.2010 13:33
И кой би ти се обидил пък на теб, Любар !!!
Та ти просто не умееш да обиждаш:)
Поздрави от мен и ...наздраве!
цитирай
3. lubara - Поздрави, mamas ! Поздарави, reffina !
14.02.2010 14:41
Не е толкова лесно, ами не сме на нейно място, какво ли й е, само можем да гадаем. Деликатна работа си е.
Пратих по имейла един разказ на две жени, за които написах, бях с тях само половин час- за дивите зайци. Бяха много изненадани. Приятно.
Но тук е друго.
Наздраве, празнувайте, докато сте млади !
Докле е младост, нали така !
цитирай
4. anastasiia - ...Както винаги - необичаен...
14.02.2010 15:05
и различен..., вълнуващ... И безкрайно искрен...
Това си ти, Любо... Човекът, при който ми е толкова приятно да надниквам... Имаш харизма... Начинът, по който се себеизразяваш е толкова твой си..., уникален...
Честит свети Валентин, колкото и необичаен да е...:)
цитирай
5. lubara - Поздрави, anastasiia !
14.02.2010 15:15
Ася, благодаря ти за песента, с която ме поздрави преди малко.
Аз ще наблегна на Трифон Зарезан. Свети Валентин- за теб!
Нали трябва да се дава път на младите!
Поздрави, стягаш ли раницата, идва пролет!
цитирай
6. lotos16 - Подари й книгата, Любо...
14.02.2010 23:39
Разказът е много силен. Още си спомням как седях онемяла след първото му прочитане...
И макар да е почти края на деня, искам да ти кажа не само за спазване на традицията: Простено да ти е, прости ми.
цитирай
7. lubara - Поздрави, lotos16 !
15.02.2010 13:11
Аз пък бих казал, за спазване на традициите!
цитирай
8. ckarlet - Това, което си ни разказал, Lubara, ...
15.02.2010 17:03
Това, което си ни разказал, Lubara, наистина е един необичаен Свети Валентин!
Но твоето сърце е толкова голямо и чисто, че можеш да стоплиш всеки! Желая много обич и щастие на цялото ти прекрасно семейство!!!
цитирай
9. lubara - Поздрави, ckarlet !
15.02.2010 17:23
Ckarlet, благодаря за пожеланията.
Иска ми се да й подаря разказа, а знам, че няма да го направя.
Бъди здрава !
цитирай
10. bapha - отивай
15.02.2010 18:21
и я заговаряй... веднага!
Не прави така, че някой ден да си седиш над ракията и да се чудиш "Защо не я заговорих?"...
Поне аз бих отишъл, отдавна...
цитирай
11. lubara - Поздрави, bapha !
15.02.2010 18:30
Не знам дали няма да я обидя !
Като си помисля, че съм подарил книгата на пет-шест човека, които няма и да я прочетат, навярно...
Все пак нищо не знам за тази млада жена, която живее в квартала ни. Страх ме е да не я нараня. Защото какво е моят разказ пред нещастието й. Експлоатирал съм чуждата болка, и съм получил одобрението на читателите, това не е ли егоистично...
цитирай
12. tanelia - Просто направи, онова, което ти подсказва сърцето...
16.02.2010 07:58
...спри това момиче и направи каквото трябва! Пожелавам ти един чудесен ден! Поздрави!
цитирай
13. lubara - И аз на теб, tanelia !
16.02.2010 12:27
И аз на теб, tanelia !
цитирай
14. zvezdichka - Понякога се страхуваме
16.02.2010 22:39
как ще ни възприемат хората... И не предприемаме крачка към човек поради мнението. Но когато прекрачваме към някого ние отваряме една врата чрез доброто си отношение. Доброто не би навредило на никого.
А твоят жест може да я стопли. Ти й подаряваш твоя поглед Любо и в това няма нищо лошо. А разказа ти е вълнуващ и поетичен.
цитирай
15. lubara - Поздрави, хубав ден, zvezdichka !
17.02.2010 08:08
Да, но в разказа момичето има свой живот, съпруг, и дъщеря, което е най-важното.
А в живота на съкварталката ми, тя е сама. На книга може да се избегне мъката от самотата, остава само болката от болестта.
Но в действителността не е толкова просто. Ще се зарадва, но ще я и заболи.

цитирай
16. zvezdichka - Донякъде си
18.02.2010 14:05
прав Любо и болката присъства в живота на човек, особено, ако човек има недъг или болест и е много чувствителен. Но няма как да не е... Това, което мога да те посъветвам е следващия път като видиш това момиче потърси съвет като просто се помолиш и послушай сърцето си какво ще ти отговори...
цитирай
17. lubara - Поздрави, zvezdichka !
18.02.2010 14:12
Ако й дам книгата, ще намеря начин друг близък на нея човек да й я предаде. За да не я засегна.
И ще си оставя имейла, сигурно има интернет.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575052
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031