Прочетен: 3661 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2011 18:39
Всеки има такива снимки . Пазени с години в албуми , кутии от обувки , пликове поръбени от всички страни със избледнели адреси по лицето си . Някой от тях са толкова стари , а и не винаги можем да си припомним кои са тези толкова усмихнати хора , с така смешни костюми , воали , панделки и какви ли не украшения по себе си .
Но са ни скъпи , и затова ги пазим . Това са хората преди нас . За които знаем много , но понякога така малко . И вече идва време , когато и няма откъде да научим повече .
За такива няколко снимки искам да ви разкажа .
Някъде около 1880 година - гавазин на Стамболов . От рода Шербетови .
Преди четиридесет и пет години - с пионерската връзка съм аз .
А това са две снимки с гимназисти .
Нашият клас е на мотел " Света гора " , който сега не съществува .
А това е класа на жена ми , но вече в двора на гимназията .
Две много скъпи снимки - аз и приятелят ми бате Наско на море - около Варна .
Отново жена ми - с гимназистко кепе .
И накрая синът ми като малък ...
... И като юноша бледен .
Девет снимки от семейния албум . От толкова многото .
Лека носталгия, плюс любими хора...
Аз много обичам да разгръщам албуми със стари снимки..., пълни със спомени...Някои поизбледнели..., но пък живи...:)
Много хубав пост... :)
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy