Прочетен: 4457 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2016 17:20
си!" Но той като ме поочука-
"Разделих се:
с млечните зъби,
с късите панталони,
с мечтата си,
с ученическата любов,
с казармата,
със студентската си любов,
с майка си,
с града си,
с професията си,
с баща си,
с двама приятели,
с бизнеса си,
с илюзиите си,
( надали... )
Събрах се
с любовта си ,
с любовта си,
с жена си,
с музата си
( дoкога ще ме търпи ),
със снаха си,
дали със зрелостта си?!
Аз ли живях този живот?
Егаси!
Останаха ми:
един приятел,
сина ми,
жена ми,
снаха ми,
спомена за двете лица
на любовта ми.
И дързостта
на вчерашната ми мечта!"
започнах да мисля другояче.
А животът си мина, като вятър през комина се изниза... Е, имам уреден бит, имам жена, син, че и внук дори, А дали живях " някак си", какво значение, когато връщане назад няма.. Но пък може би това е ценното на живота, да трупаш неусетно спомени, без да полагаш усилия за това. С две думи, след месец ще се кача на един снежен връх в Балкана и ще бъда поне за два часа напълно щастлив! И ще съм сигурен, че животът ми не е минал " някак си". Може да е малко лъжовно това чувство, но какво сме без илюзиите, които сами си градим...ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе
СТРАНИТЕ-ПРИМАТИ ИСКАТ ДА УНИЩОЖАТ СВЕТО...
Хубав ден!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy