Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2016 07:12 - Животът някак си
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 3346 Коментари: 5 Гласове:
23

Последна промяна: 20.04.2016 17:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                       Преди много години, когато бях студент, на една есенна бригада хванах стоп, дори не помня къде и защо беше точно. Взе ме едно семейство, беше вечер, луната тъкмо надничаше с дяволитата си усмивка. В колата беше топло, тихата музика още съвсем не знаеше, че предстои ерата на чалгата. Разбрах, че двамата са били на гурбет навън, поведението им беше толкова отмерено спокойно, че си казах, аз дали някога ще имам семейство, кола и уреден бит. Просто пожелах да съм на тяхното място... И сега си спомням ясно една моя приятелка от онова време, която обичаше да казва: " Ще го изживеем все някак си този живот", със закачливата си усмивка. А тя си беше доста амбициозна, Тогава си мислех, "Но как така "някак си", та ние сме млади, устремени, талантливи и умни, нашият живот не може да премине само така, някак
си!" Но той като ме поочука-

"Разделих се:

с млечните зъби,
с късите панталони,
с мечтата си,
с ученическата любов,
с казармата,
със студентската си любов,
с майка си,
с града си,
с професията си,
с баща си,
с двама приятели,
с бизнеса си,
с илюзиите си,
( надали... )

                       Събрах се
                       с любовта си ,
                       с любовта си,
                       с жена си,
                       с музата си
                       ( дoкога ще ме търпи ),
                       със снаха си,
                       дали със зрелостта си?!

                       Аз ли живях този живот?
                       Егаси!
                       Останаха ми:
                       един приятел,
                       сина ми,
                       жена ми,
                       снаха ми,
                       спомена за двете лица
                       на любовта ми.

                       И дързостта
                       на вчерашната ми мечта!"
 

 започнах да мисля другояче.

                А животът си мина, като вятър през комина се изниза... Е, имам уреден бит, имам жена, син, че и внук дори, А дали живях " някак си", какво значение, когато връщане назад няма.. Но пък може би това е ценното на живота, да трупаш неусетно спомени, без да полагаш усилия за това. С две думи, след месец ще се кача на един снежен връх в Балкана и ще бъда поне за два часа напълно щастлив! И ще съм сигурен, че животът ми не е минал " някак си". Може да е малко лъжовно това чувство, но какво сме без илюзиите, които сами си градим...



Гласувай:
23
0



1. tota - Поздрави, Любара!
15.01.2016 08:17
"....но какво сме без илюзиите, които сами си градим..."
Хубав ден!
цитирай
2. lubara - Поздрави, tota!
15.01.2016 12:05
Ати, хубави почивни дни!
цитирай
3. lzl - :)))
16.01.2016 21:23
Благородно завиждам на чувството да си сред природата, да почувстваш онази лекота все едно летиш и ти става леко, окриляно и спокойно.:)))
цитирай
4. lzl - Ето още един досег макар и във вариант...Поздрави :)
16.01.2016 21:30
https://www.youtube/watch?v=GOwuniIgYXM
цитирай
5. lubara - Благодаря, izi !
17.01.2016 09:34
Благодаря, izi !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 2835031
Постинги: 621
Коментари: 8733
Гласове: 18429
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031