Преди две години ми отнеха колонката в един търновски вестник, тъкмо бях стартирал. Сега понякога в петък ще има колонка в собствения ми блог.

                       Достойнство, от левче до петстотин евро

                  Беше вторник, тъкмо затварях книжарницата. Срещу мен един мъж ми поиска осемдесет стотинки. Разказа ми набързо как се бил заключил вкъщи, трябвало да си отиде в близкото село за резервните ключове. Гледам го, един оръфан, с мръсни маратонки и бозаво дънково яке. Липсваха му няколко предни зъба.
               - Нали сме комшии, живея в съседния блок. Жена ми преди няколко години почина- намеси и личната си трагедия той.
                - Защо не поискаш от съседите. Днес никой не влезе в магазина- му отвърнах аз.
               - Още не са се върнали от работа, ще изпусна последния рейс – май нещо послъгваше, така ми се стори.
                Първо му отказах. После си викам, може да е в безизходица, да бъдем човечни. И му дадох един лев.
                 - Утре ще ти го върна, ако искаш вземи личната ми карта.
                - Не ми трябва документа ти, свърши си работата - отговорих му, а той веднага се затича насреща на приказка с някакъв негов познат, който си палеше свещ пред храма.
                  На другата сутрин си купувах вестник, гледам го хортува си нещо с продавачката.
                - Какво става, комшу- го закачих.
                - А, тъкмо при теб съм тръгнал, след малко ще дойда.
                  Няма го вече трети ден. Може пък да се е заключил на село, и да няма пари да си дойде в града, за да ми върне дълга си.
                  Достойнството вече не струва и левче.   

                   Вчера една жена на моята възраст дойде в книжарницата, интересуваше се от работата в чужбина, която предлагам. В завод на поточна линия. Била с висше
образование, от няколко години се чудела как да свърже двата края. Били я съкратили и
толкова време, на никъде.
             Веднага попита за заплащането.
          - Две и половина евро на час- отговорих аз.
         - Ха, за петстотин евро да блъскам цял месец някъде на майната си.  По-добре да си
дам апартамента под наем и да отида на село. Там все няма да остана гладна. Ама ми е
рано да ставам селянка, все още.
                   Гледам я, една опърпана, некрасива, ама с големи претенции.
                   И с достойнство, струващо повече от петстотин евро.

На връщане от Тасос за България, спряхме да помогнем на закъсали хора край пътя. Спряхме, защото видяхме българска регистрация. Как да подминем нашенци? Накратко, поискаха ни 5 евро, че колата била за ремонт, макар че не успяха да обяснят как са го разбрали. Започнаха с "има бременна жена с нас", която така и не видяхме. Гадна работа. Българска ли, циганска ли, не знам. Въпросът е - ами ако заради тия темерути някой ден подминем хора, които наистина имат нужда от помощ?

Интересни типажи си открил, пък и изводите си успял да направиш много точно. Хора всякакави, но много лошо впечатление рави, когато те гледат в очите и те лъжат, няма значение за какво.Поздрави!!

Невена, просяците са повече за уважение!

Свилена, преди пет години се прибирахме от Синеморец. Около Царево едни хора бяха закъсали за бензин. Семейство с две малки деца. Взехме мъжа до близката бензиностанция. Беше притеснен. После го върнахме обратно. Искаше да ни дава десет лева, отказахме му.
Такива ти ми работи.

Толкоз вземам ...с достойнство.

Ако вземам толкова, и аз ще имам достойнство.

се случва всеки ден....

Поздрави и успех с колонката ;)

Нищо, че пукната пара не струва, ама и твоето си го бива!
Бъди, Любар!

Eто, че и тук става весело, нали!