уверен съм, че такива неща можеш да напишеш не само " когато брадата е черна" :-)))понякога "бялата брада" пише още по-вълнуващи неща! Всъщност.. това си е от сърцето, а цветът на брадата, само бележи времето на написването...

много ценя такива... ръкописи !!!

Това го пази жена ми, написах го, когато живеехме в Гълъбово, и бяхме много млади.

Щастлива жената ти, че има посветено такова поетично бисерче!
Поздрави на вас!:)
Никога не съм подозирала, че можеш да пишеш и стихове и то доста добри!

Благодаря за одобрението. Имам тридесетина. Ето едно, скоро написано.
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/06/15/kosach-na-detelini.349277

Стига скромности, Любо! Тези стихове не заслужават да ги списваш по листенца и блогченца. Издай ги, да им се радват повече хора! Наистина си заслужава! :)

Ако издам втора книга, ще започва така: http://lubara.blog.bg/izkustvo/2011/07/04/to-bilo-stihotvorenie.776298

- Първи юли-

…Тичам, тичам по влажния пясък,

очите ми са разтворени, косата ми е разпиляна,

брадата ми е черна, сърцето ми е пълно,

морето се е заиграло като на шега с чайки и гларуси,

синкавите медузи ги прескачам леко,

червеният диск се е подал над хоризонта,

скоро ще стане яркожълт,

вятърът ме гали с хладния си дъх,

две сини очи още спят в бунгалото,

иде ми да литна, препъвам се в изоставените дворци от пясък,

острите мидени черупки ме отпращат по-встрани

от разхвърчаните пръски на вълните,

куче се въргаля в плиткото,

смокините, липите и каваците зеленеят встрани и по-горе,

пораснало момиче е обгърнало тънките си крака

и гледа напред към безкрая,

старец и старица трудно пристъпят към дюните,

водораслите се оплитат около пръстите на ходилата ми,

шезлонгите правят първите дири по гладкото,

виковете на царевичарите са още в късните им сънища,

музика напира в гърдите ми,

втурвам се с вдигнати колене през каменистото дъно,

вече плувам като делфин към шамандурите,

обръщам се по гръб,

за да видя птиците как летят високо в безбрежното,

после отново потапям глава в синьозелената вода,

разбивам с чело белите зайчета,

сам съм, около мен няма никой,

а имам целия свят, и си казвам…

„ Ах, дано не сънувам…”


1.07. 2011.

Стегни се и направи тази стихосбирка. Не се халосвай!:)

" Не се халосвай! " Много ободряващо ми прозвуча в този летен ден, благодаря ти!

не спирай да тичаш"по влажния пясък" с "разтворени очи и разпиляна коса"...
Не сънуваш!...
Послушай Lidis!
И от мен също : "Не се халосвай!"

Прекрасна поетична ласка, светъл спомен, за който няма значение колко черна е брадата...Бъди обичан!

Нещо между сън и реалност, това е "моят първи юли".

Да не си плагиатствал?!
Наздраве!

Ей, наборе, че коя жена пише така грозно... Наздраве!

Не мога да добавя нищо, освен и ти бъди обичана, Хрис!

Колко такива моменти крият старите тетрадки...
Бъдете щастливи !

Лист от тефтерче, компютрите тогава все още бяха далеч...

Поздрави!

Благодаря за това мнение.

и пак хубаво..

цвета на брадата...или на косата?...
Страшното идва,когато помръкнат очите...

Поздрави, mariniki , tsanynka!

Голям романтик си бил. Надявам се и сега да показваш на жената до теб, колко много я обичаш!

Романтиката е в младостта, сега е в романтичното минало.