Черен пушек отскоро
                           в едното ми око заплува.
                           Светлината нехае, и бавно
                           се промушва отвън.

                           Надеждата да те видя
                           отново, дали ще изплува.
                           Или вече се дави безгласно
                           в моите кратки сълзи насън.

                          Сърцето обаче не ще да рискува,
                          изпраща своя спасителен пояс.
                          Усещам лято, жълт пясък, зрели смокини
                          с вкус на младост предишна.

                          И с почуда се питам, дали
                          аз сляп съм в момента.
                          Или отново съм онзи, който всяка нощ
                          своето момиче целува, макар че е сън.

                           

                           02.12.2011                                 Любомир Николов

 

Можеш да си прозаичен,
същевременно - и поетичен...

Благодаря ти, макар че поводът за това горе си е направо леко неоптимистичен.

Честит имен ден на внученцето ти, Любо!
Да е здрав, да расте умничък и щастлив!
Поздрави за стиха, а песента, която си избрал ми е любима!

Много е хубаво стихотворението, Lubara!
И да не забравя да поздравя и тук семейството ти с празника на Свети Николай!
Да ви е живо и здраво момченцето, а и цялото ти семейство!

Много ти благодаря за пожеланията. А тази песен и аз я харесвам много.

Нека и в твоето семейство има радост и благополучие през идващите празници, а и след това през идващата година!