Постинг
01.11.2011 17:30 -
Със, или без кецове, животът се изтича като стъпки по пясъка.
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 5298 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2011 12:05
Прочетен: 5298 Коментари: 18 Гласове:
23
Последна промяна: 03.11.2011 12:05
Вчера гледах филма " Кецове". Бяхме двама, да, ДВАМА в салона. Не искам да коментирам този факт.
Дано има по-голям успех, отколкото имаше вчера в 14.50 .
На жена ми определено не й хареса. Тя не обича филми, които показват главните герои като аутсайдери. Както тя се изрази.
Аз исках да гледам този филм. Защото нещо в мен винаги ще се връща години назад, когато за десетина дни трима приятели бяхме в Иракли, а това име не говореше никому нищо. А Кара дере и Иракли, няма разлика.
Филмът за мен е талантлив, оригинален и истински. Защото такова е времето днес, жестоко, цинично, направо гадно. А може би животът винаги е бил такъв.
Шестима млади хора, обикновени, но и чувствителни, непримирими, безпардонни, които са готови на часа да обуят кецовете. И да избягат от този гмеж, пълен с бетон, кариеризъм, изневяра, насилие и грубост.
Но могат ли да избягат от себе си, и заслужава ли си да се откажат от младия си живот ей така, сякаш са на безпаметен купон, след който не ще могат вече да са свободни, жизнени и обичащи.
" - От какво те е страх- Че ще порасна. "
С този отговор се казва като че ли всичко.
Камерата щедро е отразила това невероятно море, този невероятен плаж, този невероятен изгрев и залез, тази единствена младост, която героите имат.
Както и всички ние.
1.
анонимен -
Аз съм западногерманец.
01.11.2011 17:32
01.11.2011 17:32
Аз съм западногерманец.
цитирай
2.
анонимен -
@1
01.11.2011 17:53
01.11.2011 17:53
Тук става дума за филма "Кецове".
цитирай
3.
mitkaloto -
Иракли е невероят място. Имам сн...
01.11.2011 17:59
01.11.2011 17:59
Иракли е невероят място.Имам снимки от там Някой ден ще ги публикувам.Поздрави.
цитирайИракли, беше преди 34 години!
цитирай-имах възможността да го гледам.
Но днес си мисля точно за тези неща - как човек се примирява със скуката и еднообразието, с липсата на море и пропуска изгреви, как забравя онова, без което не се е чувствал жив...
цитирайНо днес си мисля точно за тези неща - как човек се примирява със скуката и еднообразието, с липсата на море и пропуска изгреви, как забравя онова, без което не се е чувствал жив...
Стремежът ни за свобода, за сливането с природата, за малкия сак на младостта ни...
цитирайНе пораствай!
цитирайЕх, де да можеше!
цитирайlubara написа:
Стремежът ни за свобода, за сливането с природата, за малкия сак на младостта ни...
Поздрави Любо!
10.
анонимен -
@2
01.11.2011 20:17
01.11.2011 20:17
chungking написа:
Тук става дума за филма "Кецове".
Във Враца пуснаха ли го?
Поздрави и на теб, alexs!
цитирайВраца има ли МОЛ?
цитирай
13.
анонимен -
Няма,
02.11.2011 00:15
02.11.2011 00:15
но аз съм фрашкан с мангизи и ще построя.
цитирайТи си родолюбец!
цитирайЩе го гледам филма при първа възможност:)
цитирайНа теб филма ще ти хареса, знам аз.
цитирайЕдно време, когато бяхме млади морето ни бе до колене и имахме много мечти. Сега обаче с младите не е така и това трябва да се промени, защото им се ограбва жиивота.
цитирайДа, филмът е безпощаден, защото показва точно това, за което говориш. Краят му боли!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy