- Първи юли-

                     …Тичам, тичам по влажния пясък,

очите ми са разтворени, косата ми е разпиляна,

брадата ми е черна, сърцето ми е пълно,

морето се е заиграло като на шега с чайки и гларуси,

синкавите медузи ги прескачам леко,

червеният диск се е подал над хоризонта,

скоро ще стане яркожълт,

вятърът ме гали с хладния си дъх,

две сини очи още спят в бунгалото,

иде ми да литна, препъвам се в изоставените дворци от пясък,

острите мидени черупки ме отпращат по-встрани

от разхвърчаните пръски на вълните,

куче се въргаля в плиткото,

смокините, липите и каваците зеленеят встрани и по-горе,

пораснало момиче е обгърнало тънките си крака

и гледа напред към безкрая,

старец и старица трудно пристъпят към дюните,

водораслите се оплитат около пръстите на ходилата ми,

шезлонгите правят първите дири по гладкото,

виковете на царевичарите са още в късните им сънища,

музика напира в гърдите ми,

втурвам се с вдигнати колене през каменистото дъно,

вече плувам като делфин към шамандурите,

обръщам се по гръб,

за да видя птиците как летят високо в безбрежното,

после отново потапям глава в синьозелената вода,

разбивам с чело белите зайчета,

сам съм, около мен няма никой,

а имам целия свят, и си казвам…

                „ Ах, дано не сънувам…”

                  
      1.07. 2011.                                           Любомир Николов

Всичко!
Нищо не си пропуснал!
Щастливи сме, нали? Нарочно не казвам: Щастливи сме били... Защото сме богати с осъзнаването на изживяната докрай младост...
Поздрави!

Няма значение как ще го подредиш! Важното е, че в него бълбука живот :)

Дано завинаги! :)

Да, няма от какво да се оплакваме!

Съгласен съм, затова го пуснах още веднъж.

Да изкараме така още двадесет години, пък после ще му мислим!

Да, сега си го издокарал като стихотворение, добре е станало. Други като теб не са имали това щастие, станали са рано да търсят любовта, а ти си я оставил да спи:))))

Ами какво да се прави, един търси, друг намира, трети не търси, пък го намират.
Всичко е илюзия, всичко е проблясък, силен като гръм!

си е своеобразно дежа ву... Прекрасно и пречистващо!:)
Честито Лято, Любо!:)

Все едно си събрал целият свят в ръцете си, Lubara!
Поздрави и прекрасен летен ден!

Навсякъде да те съпровожда лятното настроение, Ася!

Поздрави и за теб, идващите дни да са пълни с късмет!