Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2011 17:16 - Промяната - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2758 Коментари: 8 Гласове:
16

Последна промяна: 21.01.2011 09:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

              Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко. На голямо напрежение съм подложен напоследък, замисли се той, оглеждайки се в огледалото на асансьора преди да влезе в луксозния си апартамент.
             Вечерта премина, както обикновено. Домашната помощница, жена на средна възраст с магистърска степен по философия, беше приготвила любимото му телешко със сини сливи. С.С. отвори бутилка мерло с мек остатъчен вкус на череша и след десерта потъна в коженото кресло на своя кабинет, обвит от нежния дим на обичаните си хавайски пури.  
              - Как мина денят ти - вяло го запита през тапицираната врата жена му, вече заета със започващото по плазмения екран шоу.
              - Чудесно – промънка С.С. и потъна в размисъл. 

                На другата сутрин точно в осем служебният мерцедес го очакваше пред блока. В асансьора малкото момиченце от съседния етаж се беше вторачило в лицето на Страхил, като че ли искаше да го запита нещо. Но пък баба му, която го водеше всяка сутрин на детска градина в отсрещната улица, не показа някакво неодобрение от вида му.
               Беше вече следобяд, когато любовницата на С.С. с настоятелно позвъняване по мобилния му телефон го информира за своето присъствие.
            - Страшко, много ми е домъчняло за теб, муцко… - прозвуча глезено гласът й.
              Страхил се оправда с набързо измислена бизнес среща, която ще прерасне в обилна вечеря по късните часове и бързо затвори.
             - Ще трябва да я сменям, много досадна взе да става- промълви той и извика секретарката си, от която нямаше никаква нужда. Само да се полюбува на дългите й крака, което успя малко да го разтовари от изнурителния работен ден.

                  Следващите два дни С.С. разбра, че с тялото му става наистина нещо необяснимо. Не чувстваше гръбнака си, дори когато се превиваше доземи да завърже връзките на новите си италиански трандафори. Костюмите му бяха изведнъж отеснели и дори вечер след горещата вана забелязваше някаква странна слуз по бежовата испанска теракота. Обезпокои се не на шега, и реши на другата сутрин да посети психоаналитика си, защо плаща по сто евро на сеанс от толкова години. И което е най-странно, видът му на пръв поглед изобщо не се беше променил. Същият ден, в обедната почивка се опита да скъса с любовницата си.
                 - Ах ти, нищожно мекотело- беше изкрещяла с театрален глас тя, приковавайки погледа на избраните посетители в елитния ирландски бар върху себе си.
                 -  Две години си загубих с теб, за те чакам да се разделиш с жена си! Само с вносни парцалки и две-три почивки на Малдивите ще те запомня, долен плужек. Ама няма да ти се размине - театрално изви глас тя и напусна бясна заведението.
                  -  Ще й мине, още следващата седмица ще ме забрави. Така се успокояваше С.С. , докато привършваше с френския малък коняк и крема Брюле. Все пак го чакаше още доста работа.

                    През нощта не спа добре и на закуска, преглъщайки вяло от любимите си кифлички с пармезан, пред очите му сякаш се надигна голяма морска вълна. Дори му се стори, че някак настойчиво и загрижено го кани за дълга и силна прегръдка.                

                    Посещението при психоаналитика не му донесе успокоение. Трябва да разберем откъде имаш това чувство, беше му казал той. Пък с останалото сам трябва да
се справиш.
                   И така започнаха сеансите. В близките две седмици С.С. си припомни някои забравени вече случки от своя живот. Хипнозата му помагаше да се отпусне и на забавен каданс отново да преживее събития от миналото си.
                   Ето, разделя се с любимото момиче. Дипломирал се е, и за да започне работа във външнотърговска централа, се жени за дъщерята на шефа. Която е първа приятелка на неговата голяма любов. Прави го съзнателно и непоколебимо. Каквото и
да му струва това.
                   В службата напредва бързо. След две години загърбва най-близкия си колега, и с умели маневри прави така, че новият началник-отдел става самият С.С. Цената е
едно загубено приятелство.
                   След още няколко години вече е на работа в чужбина, и когато от сходна фирма му предлагат висока служба, апартамент и служебна кола, за да стане част от екипа, не се и замисля. Разбира се, срещу информацията, до която само той има достъп. Това му коства охладняване в семейството, от което най-много страда дъщеря му. Която толкова бързо расте.
                    И образът на измъчения му баща, настанен в елитна клиника в чужбина
в края на живота си. Но не успял да се сбогува със сина си, който предпочита
Малдивите, решил да се порадва на живота, докато е все още млад.  

                  На петнадесетия ден С.С. се отказа от лечението, което го е натоварило с минала вина и сегашни угризения. Все пак трябва да мисли и за настоящето, а мислите
за станалото само му пречат.
                  - Докторе, какъв е шансът да си възвърна предишната форма, вече трябва да сменям целия си гардероб. Като някаква мешка съм станал, разпухната и сълзлива.  
                 -   Не си само ти с тази диагноза напоследък. Наглед ви няма нищо, това е най-трудното за определяне на ефективно лечение. Нищо не може да се направи, медицината е безсилна.
                  Страхил напусна кабинета обезкуражен. Взе си тридневен отпуск, и се
затвори в кабинета си. Дори телешкото със сини сливи не му се услаждаше вече.
Хавайските пури го дразнеха с нежния си дим, търсеше утеха само във френския коняк,
от който се беше снабдил в изобилие.
                  И закупил си Болшая съветска енциклопедия, до ранни зори изследваше
водния свят на медузите. Където пишеше: ” Медузите нямат мозък, но нервната им система им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения,
като светлина и разни миризми. Хранят се с малки риби или планктон, който улавят с пипалата си. Трябва да се избягват в морето, защото изпускат отрова която дразни
кожата. Кубовидната медуза е много опасна-инжектира отровата си, поразяваща
нервната система и кръвните клетки. Популацията й бързо се разраства и досега се откриват все повече и повече видове.”

                        Ако е речено морската вълна да го отнесе някой ден, поне да е подготвен теоретически.                     

                     

20.01.2011.                                                                  Любомир Николов

 

                 

 



Тагове:   Медуза,


Гласувай:
16



1. makont - Винаги ще си остане без мозък.
21.01.2011 12:04
Това пречи на анализа! Няма стягане в тази ситуация. Хубав разказ!
цитирай
2. lubara - Поздрави, makont!
21.01.2011 13:20
Ами как да не му съчувстваме, на С.С. !
цитирай
3. bizcocho - Интересно...
21.01.2011 19:10
Интересно...
цитирай
4. lubara - Поздрави, bizcoho!
21.01.2011 20:37
Хубаво, вече готова ли си за ски?
цитирай
5. ckarlet - Медицината е безсилна за подобно ...
23.01.2011 14:29
Медицината е безсилна за подобно лечение...
Поздрави,Llubara! Интересен разказ и много житейска истина.
цитирай
6. lubara - Хубава вечер, ckarlet!
23.01.2011 15:52
Хубава вечер, ckarlet!
цитирай
7. zvezdichka - Хубаво, че човека
23.01.2011 23:04
си е припомнил нещицата, които са му носели радост, но лошото е, че осъзнавайки го избира отново старото, това, което му носи безразличие и е изпразнило от смисъл живота му...
Поздрави за разказа Любо!
цитирай
8. lubara - Поздрави, zvezdichka!
24.01.2011 09:06
Хубав снежен ден, и успешна седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575487
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031