Няма как да го запомните, и да е минал покрай вас. И утре отново да го срещнете, как ще го различите, та той няма лице. По дрехите не става, сезоните се менят, модата бързо скача нанякъде, не живее зле, че да износва едни и същи дрехи. Навярно си има достатъчно тоалети,  здрави обувки също, въпреки че съм сигурен, не обича да скача из локвите след пролетния дъжд. Не съм сигурен дали изобщо обича нещо или някого, дали изпитва задоволство, или радост, или пък през сърцето му понякога пробягва кратка въздишка. И ако това е така, как да го разбера, та той няма лице.

                Кога ли го е загубил, не вярвам да е толкова разсеян, има ли такъв човек, който да не помни лицето си, по-точно да го е забравил при някаква среща, или пък да го е скрил зад ъгъла в стаята си, преди да излезе навън всред хората. Колко ли му е трудно да върви из града, и с какви очи ви гледа, като си няма лице. Или пък минава по един и същ маршрут, който е най-безопасен за самия него. И така с години, и от сън да го вдигнеш не ще се обърка, толкова пъти го е вървял, че и със затворени очи да тръгне, отново ще крачи със сигурни твърди стъпки. А, забравих, че и очи навярно няма, щом няма лице…

                Не, че моето лице е нещо особено. Но си е мое. И е на мястото си. Въпреки, че онзи ден поискаха да го сменя, за да ме вземат на работа. По точно, да си обръсна брадата. Тя пък за какво ти е, ще каже някой. Ама ако я махна, дали ще си позная лицето, че аз не съм го виждал от сума ти години. Може и да ме досрамее, като го видя. Ще си помисля, по-точно няма какво да мисля, те в други ден освен да си сменя лицето може да поискат и душата да си подменя, за по-нова и различна.

                  Затова, мислейки за всичко това го забелязах, човекът, който си ходеше без лице. Навярно преди много време си е казал, че само неприятности може да си има, друго ще е да си живее без лице. Някак по-универсален и дистанциран е животът така, та той е достатъчно кратък, за да го усложняваме, и така е направил този избор още дори преди да e запомнил лицето си.

                  Мисля някой ден, ако случайно пак го срещна, да го запитам за всичко това. Но дали ще го разпозная, и дали няма да се обиди. Може би така ще разбера и нещо друго, дали му е останала душа, след толкова много години, в които вече е свикнал да живее сам със себе си, но без лице.

         

  29.09.2010                                           Любомир Николов

Впечатляващо!!!
Отново твоята рационална "магия".

Ей, много си чувствителен. То и аз си мисля, че ако се обръснеш ще изглеждаш по-добре, така с тази бяла брада се състаряваш допълнително. Ще му свикнеш на лицето, ще ти се отвори и пак ще си ти, важното е какво носиш в душата си, тя е определяща, а лицето е фасада, по него само те посрещат, като с дрехите . Разказът ти и много интересен от психологична точка, с течиние на годините много хора се обезличават, стремейки се да се нагодят към своето обкръжение, забравят какво са обичали и към какво са се стремели.
Сега, като знаеш, че и друг настоява да се обръснеш ще го направиш не заради претенциите на твоите работодатели и дано се успокоиш.

човек не си харесва лицето предпочита да се обезличи.
Поздрави, Любо!

Стеф, радва ме оценката ти, "рационална", както ти можеш, и затова ти вярвам!

Когато се обръснах за шофьорския изпит, жена ми се разплака, не беше подготвена да ме види без брада.
Сега, надали ще е така.
Ако ме вземат, ще се обръсна. А не да се обръсна, за да ме вземат.
Може да се напише като разказ, а не толкова като есе, но ме домързя. Така ми дойде.

Или когато измени на себе си, остава без самоличност.

онова, дето ходи на два крака
по улици и площади...
Поздрав!
Б.

Бъди себе си, Любо,както досега:) Няма нищо по- хубаво, човек да уважава своята идентичност! По- трудно е,но и по- истинско:)

Така е. Всички понякога си мислим, не сме ли много безлични. Друг път, по-добре ще бъде да сме като всички. Истината е някъде, може би, по средата.

Вкъщи са ми казвали, по-добре да беше някой обикновен, по-спокойно щеше да ми бъде.
Пък аз, нито риба, нито рак!

и да имаш очи, за да гледаш другите в очите! Много силен разказ. И аз като теб си харесвам лицето! Хубава вечер Любара!

Аз си харесвам брадата. По-точно, не харесвам гипсовите кратуни на някои, в които е и хляба, и ножа.

Какво означава да си без лице...

Иска ми се да не мога да ти отговоря на този въпрос...

Човек може да изгуби всичко в живота, Lubara, но по-страшно е, когато изгуби душата си.
Поздрави и от мен! Много ми хареса!

Хубав ден, благодаря ти.

Когато братата ти беше черна, мацките в Енергопроект въздишаха по теб, но сега е друго, тя те състарява и с нея някак нямаш делови вид. В тези среди, в които държиш да влезнеш държат много на това. Когато постъпих на работа в агенцията бях с дълга коса, никой не ми каза да я подстрижаь направих го сама, след като видях, че никак не се връзва с костюмите, които трябваше да нося. Да не говорим, че изобщо нямах костюми и тгова трябваше да се науча да нося. За да се впиша в обстановката реших да попроменя стила си, но това не ме промени в дълбочина. В събота и неделя си слагам дънките, грабвам в кошницата и хайде по горите. Приеми, че това са две различни страни на едно и също нещо. Освен всичко друго, човек трябва да прави и промяна отвреме на време и с визията си, става по-интересно. В началото околните мрънкат, качва им се адрленалина, но това е полезно в малки количества.

Знаеш ли, аз мисля, че е по-лошо когато има лице, виждаш го, а всъщност или няма или не е това, което виждаш.
Поздрави и усимвки!

Любо!

Валя

а може би - и усмивка няма...

Но, ако си обръснеш брадата, няма и да забележим - ти пак ще си си ти - по усмивката се познаваш!

Невена, чак да са въздишали, не ми се вярва. Сигурно са ме забелязвали, в тази огромна сграда бяхме само двама с брада.
Вземи ме в агенцията, и аз ще нося костюми. Ама не вярвам това да е критерият, по който подбират кандидатите.
Колкото до визията, това е присъщо на жените, и с основание.

Eто, отново се усмихнах заради коментара ти!

Поздрави и от мен, Валя!

На всеки му се е случвало да срещне такова лице.
Някой като ми каже : "Поздрави и усмивки", съм много доволен!

Priqteliu,ne e vajno kakvo promenqme vuv viziqta si..(az te xaresvam i s brada:)))))
Vajno e da zapazim du6ata si!!! A ti q ima6!!
Pregrudka ot Bologna!!

Ооо, значи италианска прегръдка, за теб- една търновска!

Определено костюмът не е критерий, защото когато ме избраха нямах нито един. Бях на интервю и Ренета Инджова ме избра, може би защото бях дръпната като нея, пък тогава, както и тя, вече бях разочарована както от червените, така и от сините. Костюм си купих чак в края на първата година, тогава се и подстригах, защото реших, че ще остана да работя там. Сега ще има съкращения и няма как да те взема :))))

Eй, много добре, аз тъкмо си подстригах брадата до кожа, и ти - съкращения. Ама няма да ме забравяш, нали?!
Хубаво е човек да е с позиция, ти си я имаш, личи си!
Светъл ден, събота и неделя идва, напред към природата!

Не , как ще те забравя, ти си ми в любимец 13. Не съм за билки, Таня от Свищов ми е на гости, ходяим заедно по блогерски срещи, форуми индиго, празник на водата, отживях си покрай нея :))) Така де, иначе с кого да ходя, все пак успях и да сготвя привечер та замазах скандала в къщи:)))
Браво на теб, че си я махнал тази брана, пусни една снимка за доказателство, че Москва не вярва на сълзи:)))

Поздрави на Таня Рисимова, симпатягата. Хубаво си живеете, браво.
Колко му е, отново взе да расте, пущината.

Поздрави, Любо!:)

Светла, здравей!