Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2010 19:05 - Срещал съм и щастливи клошари-разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 3619 Коментари: 14 Гласове:
15

Последна промяна: 18.02.2010 19:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                  - Тате, в нашия квартал клошарите са много интелегентни - така ми каза една сутрин малката ми дъщеря. Трябва да я водя на училище, все пак времената са малко по-различни от времето, когато батко й бе в първи клас. Често виждахме край блока как един и същи брадат чичко рови в кофите за боклук. Явно и там има разпределение на територии. Не пропускаше достолепно да ни поздрави, навярно смяташе тази своя дейност като свое задължение, вид работа. Дори си мислех дали не плаща  здравни и пенсионни осигуровки, толкова бе вглъбен и педантичен в заниманието си. По друг начин не можех да си обясня как е толкова точен в графика си.

   Случваше се да ги видя двама, особено когато имаше нещо по-обемисто и ценно за пренасяне. Как си съобщаваха, че имат нужда един от друг, беше ми чудно. Може би и те си имат GSM- и, а може дори и да са в група, за по-евтина връзка помежду им.

                         Веднъж имах затруднение кой да ми помогне да вдигна новата пералня до третия етаж.  В нашия вход всички комшии са болни, кой има кръвно, кой ишиас и шипове още от млади години. Как да ги накараш за такава работа?

                  Тогава казах на жена си, ето след половин час трябва да се яви нашия квартален клошар, той ще свърши тази работа.

                          Познах със закъснение от няколко минути. Наистина е интелегентен, сам се убедих в това. Не само ми помогна за новата, а и старата примъкнахме до боклуците. Даде ми ценни съвети  как да включа меката връзка с водопровода. И за калгон знаеше, дали използват този модерен препарат в общността, където живеят. Винаги съм мислел, че клошарите живеят заедно. Това не може да е другояче, щом не разговарят почти никак помежду си. Само когато са седнали на тротоара с бира в ръка се оживяват в разговори. Цигарите горят пожълтелите им пръсти, кашлицата напира в гърдите им, брадите са напоени с пенливожълтата течност, която забърсват с бозавите ръчно плетени пуловери. Подарих им веднъж по един чифт съвсем здрави обувки, бяха ми останали от силните  години  в бизнеса, когато продавах работно облекло. Обувки с усилено бомбе против всякакви строителни контузии, малко тежки, но пък френско производство. Чиста кожа.

                    Приеха ги без излишни благодарности, сякаш бях представител на техния синдикат и се грижех за безопастността на работното им място.

      Случваше се покрай двамата брадати да се появява и клошарка. Видът й не бе особенно женствен. Бирата я подхващаше редом с мъжете, за цигарите да не говорим. Езикът й беше цветущ и безкомпромистен, сякаш й беше неудобно да говори със своите партньори по друг начин. Но пък никога не забелязах да има предпочитание към някой от другите двама. Може би й беше безразлично с кой ще сподели изкараното днес за бира и цигари, а навярно и нещо друго. Присъствието й се ограничаваше в няколко дни съвместно скитане из боклуците, после изчезваше за дълго време. Какви ли задължения може да има, дали някой друг разчита на нея, някое малко дете или стар човек, това си остава загадка за мен.

                     Виждал съм погледа на двамата понякога зареян в миналото. Единият е имал бизнес преди десетина години, подлъгал се е да изтегли голям кредит срещу ипотека на жилището си. После партньорите са го подвели и вместо да осигури на децата образование и добро бъдеще, той се е озовал на улицата. Забравен от семейството, далеч от своите надежди,  доволен единствено от пълните кофи. Дали така е станало? А другия може би прокуден от жена си, недоволна от неголямата заплата и вечните му болежки. Та какво значение има всичко това.

                               Мисля си, че напоследък трудът им се облекчи, разделното събиране на боклука им дава възможност по-бързо и навреме да завършват работата си. Значи ще имат повече свободно    време, защо не и на кино и театър да отидат, не само на кръчма. Надали ще стане така.

                   -  Тате, клошарите дали са понякога щастливи? – попита ме веднъж моята малка първокласничка. Бяха ни поздравили, както винаги.

             -   Със сигурност, моето момиче, не се безпокой за това – отговорих й аз. Та нали бях видял почти топлия къс баничка, който си разделяха в тази чудесна слънчева  утрин.

 

    26 . 02 . 2007                             Любомир Николов

 




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bovari - може за поспорим кое повече ги е нахранило-
18.02.2010 19:19
топлия къс баничка или вашия поздрав.
четейки разказа си помислих, че не толкова нямането ги гони на улицата, колкото че това е техния протест срещу......нещо си:(

цитирай
2. lubara - Поздрави, bovari !
18.02.2010 19:24
Не знам, освен че им подарих веднъж обувки, всичко друго добавих от себе си.
В квартала ми в София един младеж, оръфан и мръсен, с години събира велпапе с количка. Говорят, че имал голям апартамент и сигурно пари, кой знае.
цитирай
3. tit - Те са най-свободни!:)
18.02.2010 20:31
И на лицата им е изписана истината!
Когато изглеждат щастливи - са щастливи!
Когато се усмихват, наистина се радват!:)
Поздрав!:)
цитирай
4. lubara - Поздрави, tit !
18.02.2010 21:27
Свободни, да, но не ги виждам да са много усмихнати.
цитирай
5. hel - И аз запомних един щастлив клошар - ...
18.02.2010 22:12
И аз запомних един щастлив клошар - пееше си на каручката с магаренце! Ама някак тихо и щастливо си пееше!
цитирай
6. lubara - Поздрави, hel !
19.02.2010 08:04
Добро утро.
Щом е имал магаренце и каручка, значи не е бил клошар. Те си нямат средства за производство.
цитирай
7. nicodima - Не знам дали са точно щастливи... По-скоро са индиферентни...
19.02.2010 09:02
Интересно ми е философското търпение към живота, който водят... Не съм чула някой от тях да се оплаче от съдбата си. Аз им подарих старата си печка - разглобиха я болт по болт и мълчаливо я отнесоха. В нашият още неорганизиран свят те са нещо като санитари на битовите отпадъци.
цитирай
8. lubara - Поздрави, nicodima !
19.02.2010 11:59
Всъщност заглавието съм взаимствал от един филм, който съм гледал като дете. " Срещал съм и щастливи цигани". Тогава ми беше чудно, цигани, пък щастливи.
Но после разбрах, че не съм бил прав.
А клошарите преди три години се бяха организирали в някакво гражданско сдружение. Бях вече написал разказа.
цитирай
9. gkowachew - Който не живее с миналото,
19.02.2010 12:56
по-често е щастлив! Поздрави!
цитирай
10. lubara - Поздрави, gkowachew !
19.02.2010 13:50
Това е точно така. Но може би това е необходимо, но не достатъчно условие.
Винаги са ми били интересни тези хора, в мен се прокрадва едно съчувствие към съдбата им, като ги видя.
цитирай
11. raztvoritel - "Поздрави".
22.02.2010 14:52
Ой, дано да са щастливи, милите. Аз не бих била щастлива да живея така. Дали късът топла баничка ги е нахранил. Сигурно им е мъчно за семействата. Или пък се наслаждават на свободата си? То такава свобода си е живо бреме. Прощавай, ако има нещо.
цитирай
12. lubara - Поздрави, raztvoritel !
22.02.2010 16:01
Нищо няма, благодаря ти !
цитирай
13. veselinvalev - Аз пък срещнах един щастлив разказ. ...
01.03.2010 00:27
Аз пък срещнах един щастлив разказ. За клошари.
цитирай
14. lubara - Vesko, tova e ot lubimite mi rask...
01.03.2010 15:56
Vesko, tova e ot lubimite mi raskazi, znam li zasto !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4574912
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031